Изборите във Франция и изненадата от резултата: Обясненията на социолозите
Вторият тур на предварителните парламентарни избори във Франция на 7 юли приключи с проваляне за крайната десница, обратно на предварителните упования. Това се дължи на няколко аргументи, изясняват през днешния ден социолози, представени в локални медии.
По данни на френското Министерство на вътрешните работи успеха е за крайната левица, получила 180 места в идващото Национално заседание, втори остана обединяването към президента Еманюел Макрон със 163 места, а крайната десница получи 143 мандата, предава кореспондентът на Българска телеграфна агенция Николай Желязков.
В навечерието на втория тур на френските избори социолози предричаха победа на крайната десница, като съгласно изследване от 30 юни на “Ипсос ” тя следваше да има 230-280 мандата. Два дни преди втория тур тази прогноза бе изменена до 175-205 места. Според института “Елбад ” крайнодесните можеха даже да получат 255-295 мандата и тази прогноза бе последно изменена до 200-230 мандата.
Всички бяхме сюрпризирани, разяснява шефът на “Елбад ” Бернар Сананес. Той разяснява, че късата предизборна акция след неочакваното решение на президента Еманюел Макрон да свика предварителни избори поради слабото показване на неговата политическа мощ на изборите за евродепутати при започване на юни, не е дала опция за по-точни изследвания на публичното мнение. Така се е стигнало до разминаване от 10 на 100 сред предвижданията по какъв начин гласовете ще се преразпределят преди втория тур и действителната картина.
Социологът Юго Тузе добавя, че поради късата акция не е било задоволително да се прави съпоставяне с политическата динамичност при предходни избори. Тай регистрира, че няколко дни са били задоволителни за разпалване на още страхове против крайнодесните, за осветление от медиите на некомпетентността на част от претендентите за депутати, за припомняне на техни расистки прояви. По неговите думи е била подценена и способността за готовност на гражданското общество против крайнодясната вълна.
Тузе разяснява, че този път изборите са били прекомерно повлияни от събитията и претендентите в обособените изборни региони, като тук-там се е стигнало до победа с доста дребна разлика. Той дава образец с град Сарт, където Мари-Каролин Льо Пен, сестра на лидера на крайната десница Марин Льо Пен, изгуби против претендента на крайната левица Елиз Льо Буше с едвам 225 гласа.
След изборите крайнолевите показаха подготвеност да оглавят идващото френско държавно управление, а в Народното събрание нито една политическа мощ няма безусловно болшинство. Политически наблюдаващи означават, че президентът Еманюел Макрон ще се наложи да работи най-вероятно с съдружно държавно управление и това ще ограничи опциите за деяние.
Някои от наблюдаващите виждат трайното решение в предприемането на стъпка обратно - от президентска, Франция още веднъж да стане парламентарна република. Според тях това е належащо, с цел да има по-широко ръководство, както е в доста други европейски страни. Противниците на това виждане показват, че по този метод Франция ще бъде по-трудно управляема при рецесии.
По данни на френското Министерство на вътрешните работи успеха е за крайната левица, получила 180 места в идващото Национално заседание, втори остана обединяването към президента Еманюел Макрон със 163 места, а крайната десница получи 143 мандата, предава кореспондентът на Българска телеграфна агенция Николай Желязков.
В навечерието на втория тур на френските избори социолози предричаха победа на крайната десница, като съгласно изследване от 30 юни на “Ипсос ” тя следваше да има 230-280 мандата. Два дни преди втория тур тази прогноза бе изменена до 175-205 места. Според института “Елбад ” крайнодесните можеха даже да получат 255-295 мандата и тази прогноза бе последно изменена до 200-230 мандата.
Всички бяхме сюрпризирани, разяснява шефът на “Елбад ” Бернар Сананес. Той разяснява, че късата предизборна акция след неочакваното решение на президента Еманюел Макрон да свика предварителни избори поради слабото показване на неговата политическа мощ на изборите за евродепутати при започване на юни, не е дала опция за по-точни изследвания на публичното мнение. Така се е стигнало до разминаване от 10 на 100 сред предвижданията по какъв начин гласовете ще се преразпределят преди втория тур и действителната картина.
Социологът Юго Тузе добавя, че поради късата акция не е било задоволително да се прави съпоставяне с политическата динамичност при предходни избори. Тай регистрира, че няколко дни са били задоволителни за разпалване на още страхове против крайнодесните, за осветление от медиите на некомпетентността на част от претендентите за депутати, за припомняне на техни расистки прояви. По неговите думи е била подценена и способността за готовност на гражданското общество против крайнодясната вълна.
Тузе разяснява, че този път изборите са били прекомерно повлияни от събитията и претендентите в обособените изборни региони, като тук-там се е стигнало до победа с доста дребна разлика. Той дава образец с град Сарт, където Мари-Каролин Льо Пен, сестра на лидера на крайната десница Марин Льо Пен, изгуби против претендента на крайната левица Елиз Льо Буше с едвам 225 гласа.
След изборите крайнолевите показаха подготвеност да оглавят идващото френско държавно управление, а в Народното събрание нито една политическа мощ няма безусловно болшинство. Политически наблюдаващи означават, че президентът Еманюел Макрон ще се наложи да работи най-вероятно с съдружно държавно управление и това ще ограничи опциите за деяние.
Някои от наблюдаващите виждат трайното решение в предприемането на стъпка обратно - от президентска, Франция още веднъж да стане парламентарна република. Според тях това е належащо, с цел да има по-широко ръководство, както е в доста други европейски страни. Противниците на това виждане показват, че по този метод Франция ще бъде по-трудно управляема при рецесии.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ