Вторият мандат беше обречен като пряко следствие на обречеността на

Вторият мандат беше жертван като директно разследване на обречеността на първия мандат. Дали третият мандат е жертван е извънредно комплициран въпрос. Ако човек следи деликатно многостранния политически диалог може да му се завие свят.

Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria историкът и анализатор Явор Сидеров.

Нещата на повърхността наподобяват съвсем неразбираеми. Отдолу обаче се виждат няколко ясни работи. Това се трансформира в екзестенциален проблем за партиите. Очевидно е, че всички желаят да стоварят отговорността върху плещите на Христо Иванов и Демократична България. Днес даже и Борисов го натовари с отговорността да бъде министър председател – нещо, което е малко прибързано, поради обстоятелството, че не е връчен третият мандат. Движение за права и свободи се наскърбиха на собствен ред, че никой даже не желае да намерения да връчи третия мандат на тях. Българска социалистическа партия изпадат от ден на ден в изолираност. Нямам чувството, че „ Български напредък “ е изцяло наясно какво желае да направи в тази обстановка.

Заявката на ГЕРБ да няма хора от Политическа партия в държавното управление на Демократична България, с цел да го поддържат може да се пояснява като пердашене на чеп сред Политическа партия и Демократична България. Това още веднъж са спекулации. Привкусът, който остава след всичко това е много горчив. В последна сметка задачата да се образува устойчиво държавно управление, продължава да се изплъзва.

 
Истинският диригент на всичко това е президентът Радев, тъй като от него зависи на кого ще даде третия мандат и той предопределя вероятния процес на събитията. Всяко едно негово деяние значи избран политически избор.
Много малко евентуално е третият мандат да бъде даден на Българска социалистическа партия и е малко евентуално тя да може да направи каквото и да било с него, при изискване, че желае да прави нещо. Доста по-вероятно е да бъде даден на ген. Янев. Какво ще произлезе от това също е извънредно противоречив въпрос. За мен е малко евентуално да бъде даден на Демократична България, въпреки че по всичко проличава, че към тях се концентрират декларираните благоприятни условия.

Идеята е да се сформира програмно държавно управление, в което отсъстват изявените водачи на всички партии. Правителство с стеснен небосвод с съответно и ясно сложени цели.

Под публичен контракт, Борисов има поради да се подписа някакъв тип съглашение сред политическите партии, което да форматира периода на ръководство, състава и целите. Ако ще се прави програмно държавно управление е явно, че то би трябвало да се сплоти към цели, които са общи за всички. Една бъдеща декларация би трябвало да е ужасно съответна. Декларацията на Политическа партия беше малко по-обща, а би трябвало да е напълно съответна.

 
Единственият печеливш може би е партия ГЕРБ, която изживява един мини подем и към този момент всички приказват с нея. Всички останали партии са застрашени от загуба на електорат заради обстоятелството, че е им се наложи да вършат коалиция с политически съперници.
„ Възраждане “ като антисистемна партия може да вдигне малко % си, само че никога не може да се трансформира в съществена партия в България.

Вижте цялото изявление във видеото.