Вторият концерт на Лили Иванова в парижката зала Олимпия дълго

Вторият концерт на Лили Иванова в парижката зала " Олимпия " дълго ще се разяснява. Примата на българската попмузика реализира своя успех и това не може да мине без оценки. Десетките видеоклипчета в обществените мрежи са запечатали елегантното, прочувствено шоу, което Лили Иванова показа със своя оркестър и спонтанната, неподправена реакция на публиката, изпълнила до краен лимит залата. Медиите излязоха с съвсем епически заглавия: „ Лили взриви Олимпия “, „ възторг в Париж “, " Олимпия " на крайници пред Лили Иванова ", " грандамата на българската музика “, " светът приветства Лили “, " вечерта, в която " Олимпия " пееше с Лили Иванова ", " велика, неповторима "... Стотици постове във Facebook преливат от обич и поклонение до обожествяване на примата.

Прочeтох обаче и коментара: " за какво ѝ е на Лили Иванова отново " Олимпия ", нали към този момент е била там ". И на него желая да отговоря.

ЗАЩО ПАК " ОЛИМПИЯ "

Когато Лили Иванова споделя през лятото на 2024 година на Жерар Понт - шеф на фестивала FrancoFolies за целия свят и изпълнителен шеф на Morgane Groupe: " Искам да пея отново в „ Олимпия! ", това не е израз на непринудено родила се прищявка. Това е надълбоко съзнателен блян за наново подчинение на професионален връх, предпочитание да се подреди още веднъж до най-големите имена на музикалния шоубизнес в последното столетие и убеденост, че може да го реализира. Ако тогава Жерар Понт ѝ беше дал отговор - мога да Ви провеждам концерт и в " Олимпия ", и на стадион - какво ще изберете, сигурна съм, че без колебания Лили Иванова щеше да отговори: " Олимпия ", несъмнено!

Защото " Олимпия “ има съвсем митологичен статус в европейската попмузика като знак за неоспорим триумф.

С " Олимпия " влизаш в историята!

" Олимпия " е Едит Пиаф, Жак Брел, Шарл Азнавур, Далида и концертът на тази сцена не е просто присъединяване, а културна легитимация, а пък за актьор от някогашния Източен блок носи и символиката за самопризнание от " Запада ", за съизмерване с „ Бийтълс “, „ Ролинг Стоунс “, Джими Хендрикс, Дейвид Боуи, „ Пинк Флойд “, Мадона, Селин Дион, Стинг, Рей Чарлс, Нина Симон и Джеймс Браун. 

Когато през 2009-а Лили Иванова прави първия си независим концерт в именитата зала, това е нейният персонален пробив, чието национално измерение бе " български актьор съумя да стигне до " Олимпия "! За всеки реализатор естествено това би било успех. Лили Иванова го оцени като най-големия си триумф. Но не остана да лежи на тези лаври. Всеки триумф за нея е минало - с цел да свети една корона, тя би трябвало непрестанно да се лъска и Лили следва неотменно тази максима.

НЕПРЕСТАННО ЛЪСКАНЕ НА КОРОНАТА

След " Олимпия " 1 тя продължи " да лъска короната " - непрестанно, систематично и целеустремено надгражда професионалния си облик, тъй че да не слезе от пиедестала на звезда: първа с три поредни концерти в НДК, първа с национални турнета с по 20-30 града, първа с бутикови концерти в Народния спектакъл, първа с два концерта в " Арена 8888 ", първа с огромен симфоничен оркестър... Летвата непрестанно се вдигаше, с цел да се прескача, с цел да се потвърждава сама на себе си. В това отношение Лили няма отмалялост и няма прекъсване...

17 години се изтърколиха след " Олимпия " 1, през които тя неуморно скача от сцена на сцена и безусловно закономерно се трансформира в " легенда ", във  " феномен ", в " най-голямото име на българската попмузика ", в  " примата ", в  " знак на българската просвета ", на устойчивия гений и перфекционализъм, в институция.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЛЕГЕНДАТА

" Олимпия " 2 бе завръщането на тази легенда, устойчивият успех на тази институция. Лили Иванова освен не изпусна този късмет, тя просто го сграбчи и увлече в магията си първо екипа и музикантите си, а след това и публиката. Беше доста мъчно, извънредно мъчно, имаше подозрения, имаше компликации, само че тя не се отхвърли, с цел да потвърди на всички - напъните се заслужаваха! 

Като същинска звезда тя се появи зад отворената алена завеса на " Олимпия " безусловно уверена в себе си, гласът ѝ беше постоянен и въздействащ, усещаше се на сцената като вкъщи си, разхождаше се с достолепие на високите си токчета от единия до другия ѝ край, с цел да приема френетичните овации, раздаваше обич и всичко това се трансформира точно на 24 май в един сплотяващ знак на българския дух, на българската еднаквост в центъра на Париж.

Концертът ѝ бе олицетворение на думите на Едит Пиаф " Аз не пея за всички – аз пея за всеки ". Затова едни танцуваха, а други плакаха.

ЖЕСТЪТ НА " ОЛИМПИЯ "

Триумфът 2026-та имаше и различен, народен смисъл. " Олимпия " направи извънреден жест към Лили Иванова като си пренареди програмата и ѝ " даде " точно датата 24 май за нейната изява. Това придаде на концерта освен културно, само че символно-политическо измерение. От сцената на " Олимпия " Лили Иванова подрави българите по целия свят с 24 май. Кой различен е правил това?

Освен гения си, Лили Иванова неизбежно носи и исторически слой, трупан през разнообразни политически режими - тя е родена по царско време, става звезда в интервала на социализма, развива се и остава звезда и след преломната 1989 година, а в годините на демокрацията се трансформира в една от дребното културни фигури, приети от всички политически гарнитури.
На концерта ѝ пристигнаха българи от три генерации от цяла Европа, дипломати, културни дейци, попвеличия от България, политически фигури, част от българската общественост във Франция. Всички те посредством Лили Иванова се сляха в едно цяло, подвластно на музиката и на нейния глас.
В този смисъл концертът бе израз на така наречен културна дипломация, за която няма граници и която може да сплотява.

И СЕГА ЗА РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА

Концертът бе под патронажа на президента на България - първо на Радев, а по-късно на Илияна Йотова.
Но на 24 май на сцената на " Олимпия " нямаше цветя нито от Радев, нито от Йотова. Дори и един ред като привет за триумфа ѝ нямаше! Имаше букет от Мирей Матийо! Българската страна се " отсрами " единствено с един приветствен адрес от министъра на културата Евтим Милошев.

В Париж на концерта не пристигна никой от властта в София. Никой не можа да осмисли какъв празник за България прави Лили Иванова в сърцето на Европа и да институционализира този празник. Не да се накичи със славата му, а да разгърне пътищата на културната дипломация. Париж има значение на алегоричен център на „ високата просвета “. Появата на български актьор в „ Олимпия “ можеше и трябваше да се интерпретира като геополитическо самопризнание за България, в случай че имаше кой да го направи. Концертът не беше политически протест, само че имаше мощно политико-културно значение като акт на народен авторитет, като културна дипломация и алегорично показване на България пред Европа тъкмо в Деня на българския език и просвета. Лили Иванова даде този знак, само че страната пропусна шанса да го материализира.

" Олимпия " можеше да мине под знака на " България показва себе си посредством Лили Иванова ", в случай че имахме държавници с визия и с взор в бъдещето и в случай че можеха да прозрат, че посредством един подобен концерт страната ни може да показва надполитическа национална еднаквост.

Лили Иванова и екипът ѝ бяха три дни в Париж и единственият жест на страната бе, че ѝ бе възложен един автомобил от посолството.

Никой не я посрещна на летището, никой не я изпрати след триумфа. Примата мина на всички места като елементарен пасажер. В българското посолство не я поканиха ни на кафе, ни на чай. За вечеря да не приказваме.

Лили Иванова в Париж и страната ни спи пред този факт!

Българският културен център с нищо не способства за организацията или рекламата на концерта ѝ.

На коктейла след концерта, въпреки всичко даден от посолството ни,  всички гледаха да се допрян до нея, с цел да се снимат, само че никой преди този момент не я попита - има ли потребност от нещо. Посланичката ни лееше пред микрофона дитирамби за Лили Иванова, само че не ѝ донесе цветя в гримьорната, както се прави и както го направи съветският дипломат с цялото си семейство.

Затова, когато Лили Иванова споделя, че всичко е постигала сама, то е самата истина. И Париж беше следващото доказателство за това.

През 2009-та след концерта ѝ шефът на " Олимпия " попитал Лили Иванова къде са цветята от президента.

В 2026-а никой не зададе този въпрос...

Затова пък публиката ѝ даде цялата си любов. И това е най-голямата премия, за която всеки актьор е подготвен да почине на сцената.

Е, поради тази любов, която подвига адреналина в живота, Лили Иванова не пропусна шанса да се върне още веднъж в " Олимпия ". Която пък, в символ на извънредно почитание, наруши разпоредбите си поради нея и ѝ разреши два пъти да се поклони пред алената завеса.

Така се остава в историята!