Иво Димчев: Още в детската градина знаех, че съм различен
Вторият епизод на “Капките Podcast “ влиза в територията на смелите. Гост е актьор, който в никакъв случай не избира лесния път - нито на сцената, нито в живота. е от тези персони, които или те раздрусват, или те карат да се замислиш. А в този подкаст - и двете по едно и също време. Той се разкрива изцяло - провокативен, прочувствен и прям в един диалог за сцената, персоналния живот, смелостта да бъдеш друг и тежестта на предишното.
Сцената като взаимозависимост
“В моя живот сцената ми дава най-вече! ” - безапелационен е той. “Всеки актьор знае, че това е нещо, от което, в случай че се откажеш, ще умреш “, споделя той като цитира и легендата, която му донесе първата победа в “Като две капки вода ” - Едит Пиаф. Участието му в шоуто обаче е предизвикателство, стресът от което го кара да отслабне 4 кг.: “Капките ” ме лимитират, тъй като ме вкарват в доста тясна рамка. Но знам, че с цел да намеря независимост, би трябвало да отворя нови пространства ”. Защо не обича да се слага в рамки - чуйте от него в “Капките Podcast ”.
Най-тихата му фантазия
Иво споделя - най-емоционалният миг идва по време на осъществяването му като Емил Димитров. “Нямам деца, а това е нещо, което постоянно съм желал да имам. Бях на ръба да се разклатя прочувствено ”. Зад театралната храброст се открива човек, който постоянно усеща самотност, само че разкрива: “Откакто съм в „ Капките “ към този момент чувствам, че не съм самичък ”. Публиката, която в миналото го е гледала със песимизъм, стартира да мълчи, а мълчанието от време на време е най-голямото самопризнание.
Да израснеш друг
“Още в детската градина знаех, че съм хомосексуален ”, споделя с убеденост Иво. На 18 споделя на майка си, само че реакцията ѝ го кара да остави персоналния си живот надалеч от диалозите с родителите си, въпреки да знае, че те го обичат подобен, какъвто е. Открито декларира и че е ХИВ-позитивен - факт, който в България продължава да провокира предубеждения. Тормозът, който изпитва като младеж, го прави по-силен, само че цената на различността остава висока. Защо Иво Димчев получава смъртни закани - отговорът е в “Капките Podcast ”.
Между споровете и свободата
С Азис са били близки, само че рецензиите трансформират връзките им. А поставените рамки от Тодор Колев се оказват повратна точка, довела до напускането му на НАТФИЗ. И макар тежките тематики, Иво резервира самоиронията си: “Най-много наслада ми носят сцената и пържените тиквички с кисело мляко и чесън ”.
Между провокацията и гения Иво Димчев в действителност е човек, който не се опасява да назове страховете си, да признае болките си и да отбрани свободата си. Защо в Ню Йорк е “феноменален ”, а в България неразбираем? Къде тъкмо минава границата сред провокация и истина? - разберете в новия епизод на “Капките Podcast ” с посетител Иво Димчев.
Сцената като взаимозависимост
“В моя живот сцената ми дава най-вече! ” - безапелационен е той. “Всеки актьор знае, че това е нещо, от което, в случай че се откажеш, ще умреш “, споделя той като цитира и легендата, която му донесе първата победа в “Като две капки вода ” - Едит Пиаф. Участието му в шоуто обаче е предизвикателство, стресът от което го кара да отслабне 4 кг.: “Капките ” ме лимитират, тъй като ме вкарват в доста тясна рамка. Но знам, че с цел да намеря независимост, би трябвало да отворя нови пространства ”. Защо не обича да се слага в рамки - чуйте от него в “Капките Podcast ”.
Най-тихата му фантазия
Иво споделя - най-емоционалният миг идва по време на осъществяването му като Емил Димитров. “Нямам деца, а това е нещо, което постоянно съм желал да имам. Бях на ръба да се разклатя прочувствено ”. Зад театралната храброст се открива човек, който постоянно усеща самотност, само че разкрива: “Откакто съм в „ Капките “ към този момент чувствам, че не съм самичък ”. Публиката, която в миналото го е гледала със песимизъм, стартира да мълчи, а мълчанието от време на време е най-голямото самопризнание.
Да израснеш друг
“Още в детската градина знаех, че съм хомосексуален ”, споделя с убеденост Иво. На 18 споделя на майка си, само че реакцията ѝ го кара да остави персоналния си живот надалеч от диалозите с родителите си, въпреки да знае, че те го обичат подобен, какъвто е. Открито декларира и че е ХИВ-позитивен - факт, който в България продължава да провокира предубеждения. Тормозът, който изпитва като младеж, го прави по-силен, само че цената на различността остава висока. Защо Иво Димчев получава смъртни закани - отговорът е в “Капките Podcast ”.
Между споровете и свободата
С Азис са били близки, само че рецензиите трансформират връзките им. А поставените рамки от Тодор Колев се оказват повратна точка, довела до напускането му на НАТФИЗ. И макар тежките тематики, Иво резервира самоиронията си: “Най-много наслада ми носят сцената и пържените тиквички с кисело мляко и чесън ”.
Между провокацията и гения Иво Димчев в действителност е човек, който не се опасява да назове страховете си, да признае болките си и да отбрани свободата си. Защо в Ню Йорк е “феноменален ”, а в България неразбираем? Къде тъкмо минава границата сред провокация и истина? - разберете в новия епизод на “Капките Podcast ” с посетител Иво Димчев.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ