Вторият ден на Великден се нарича още разтурни понеделник, свързан

Вторият ден на Великден се назовава още " разтурни понеделник ", обвързван с обичая " размятване на яйца " за предотвратяване от градушка и за изобилие. Момите и момците застават на някоя поляна и търкалят червени яйца между тях. 

Великден се чества три дни. Първият е постоянно неделя, когато всички отиват на тържествена църковна работа. Свещта, която са държали там се отнася запалена в къщи. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието излезе най-силно, той ще е най-здрав през годината. На празника младоженци вървят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца или шарени перашки и великденски краваи и също получават от домакините. Момите, които са кумичили, отиват в дома на кумицата също с червени яйца. Всяка мома ще се облече за пръв съвършена мома: с наниза, с венец и закитена и ще желае амнистия от кумицата. Идва ред на обичая " люленки ". След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук в този момент са пристигнали и момците. Всеки гледа да се люлее с цел да се защищити от змейове и заболявания. През празничните дни се играе и великденско хоро, което се прави на площада. Поздравът " Христос воскресе " се съблюдава 40 дни. 

На втория ден след Великден съгласно православната традиция стартира Светлата седмица - време, в което се популяризират светите апостоли и Света Богородица. Светлата седмица приключва с втората Пасха в неделя. Нарича се Светла, тъй като Възкресението на Христос донася прояснение за всички. Тя се назовава още и Нова неделя, тъй като с нея стартира цикълът от недели, които загатват Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, тъй като в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите възпитаници, сред които бил и деятел Тома. 

Светлата седмица или Томината неделя е тясно обвързвана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен деятел Тома не повярвал в това предсказание и изискал персонално да се увери, като допре раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и по този начин той самичък се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му елементарни. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се назовава Томина неделя. 

В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Тази седмица е наситена и с момински празници, измежду които максимален е честването на Светлата или Празната сряда. На Светлата сряда от Светлата седмица се извършват два обичая, които се вършат за дъжд, изобилие, предотвратяване от градушка, бродници и неприятни заболявания. Често през тази седмица стопанките наново боядисвали яйца, които раздавали за душите на умряли близки. Това е по този начин, тъй като съгласно антично вярване, раздаването на алените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване. Не е инцидентно, че за всички християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че индивидите още веднъж ще могат да се върнат в парадайса, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредност недели, когато тази светла новина би трябвало да доближи до всички. Идеята на Създателя, съгласно християнството, не е да накара индивида да страда и да живее в този мъчителен и смъртен свят. Той желае хората да се радват във вечността. В дните на богослуженията съвсем всички текстове на писанията от Новия завет приказват за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат умерено да отидат, където заслужават.