Любчо: Неразказаната история за обич, болка и борба
Вторият ден на Рождество е. За множеството хора това е време за празник и семейство. Но в някои домове царува тишина. Там празниците не се усещат по същия метод.
Днес ви срещаме с Любчо и неговата баба. Тяхната история е позната на мнозина, разказвана неведнъж. Въпреки миналите години, болката от отнети животи и несбъднати фантазии остава.
Животът на Любчо стартира с покруса. Пиян водач лишава живота на родителите му преди той да се роди. Любчо се появява на бял свят прибързано, в осмия месец, с увреждания. Грижите за него поемат баба му и дядо му. Няколко години по-късно фамилията губи и дядото. Това е поредна загуба, която бележи живота им.
Но тази история е и за силата на една жена. Бабата на Любчо посвещава целия си живот на внука си. Това е история за безрезервна обич и безрезервност.
Любчо е едно от децата на „ Българската Коледа “, израснало пред очите на цяла България. Днес той е на 23 години. Завършил е учебно заведение, само че работата с него продължава всеки ден. Неговата учителка го познава още от първи клас. До 12. клас те следват образователната стратегия. Днес образованието е ориентирано към разширение на кръгозора му. Уроците са за живота – за сърцето, страстите и добротата.
Любчо е чиста душа. Всяка вечер желае целувка за лека нощ. Той не не помни да каже „ извинявай “ и „ благодаря “. Тези думи не натъжават баба му, а ѝ дават смисъл и сили.
„ Той беше нашата упора и мотив за живеене “, споделя тя. „ Все едно щерка ни ни го подари. “
Болката от загубата обаче в никакъв случай не си отива. На 6 март щерка ѝ получава две шестици в студентската си брошура. Два дни по-късно – на 8 март – е убита на тротоара от пийнал водач. Човекът получава осем години присъда и през днешния ден към този момент е на независимост. Любчо е роден на 8 март 2002 година с детска церебрална парализа, откакто майка му умира в злополуката на същия ден. Историята му е била необятно отразявана в България, в това число с фотоистория, получила специфичен приз за българска фотожурналистика. Той е бил и воин на благотворителни акции, подкрепящи лекуването му.
Любчо продължава лекуването и рехабилитацията си без спиране. Масажи, кинезитерапия, плуване, психическа поддръжка са част от всекидневието му. Нуждите с годините се усилват, тъй като тази диагноза изисква непрекъсната грижа. За празниците фамилията си пожелава най-много здраве. И още нещо – обич и добрина.
За фамилията празниците не са мотив за наслада. Те са време на тъга, горест и липса. Въпреки това, поради Любчо, в дома има елха, светлинки и декорация. Това е опит да се сътвори топлота там, където празнотата е огромна.
Любчо обича националната музика и стихотворенията. Обича да чете на глас. Обича положителната дума и усмивката. За него даже най-малката помощ е скъпа. Тази история се гледа със свито сърце и със сълзи в очите. Тя демонстрира по какъв начин една човешка постъпка прекатурва ориси. Но и по какъв начин все пак има доста добрина. Защото в този дом, макар болката, положителното към момента живее.
