Бабикян за 2-ри септември: Гордост за нас и срам за тях
Втори септември 2020г. е позор и горделивост за България. Гордост за нас и позор за тях. Срам за Него. Огромен митинг, въстание на духа и дързостта на жителите, изблик на отвращение и яд против мафията, против властта на крадците и частните консуматори на това, което нахално назоваха ”демокрация и правосъдие”. Хората желаеха друго, желаеха същинска народна власт, същински съд, не желаеха корупция, не желаеха неистина, не желаеха и личния си боязън. Избухнаха!
Но не против полицията, както през днешния ден, изпълзели от нищото евангелисти, преразказват историята. Не против уплашените, които не пристигнаха на площада, даже не против заблудените, които подкрепяха властта, а против режима на Борисов, Пеевски, Гешев и групата на комфортно обслужваните милионери, които точеха безмилостно страната.
Преди митингите хората приличаха на безпомощна бабичка, пазеща се от нощен обир и живееща с вярата да ѝ вдигнат пенсията, а внучето да е живо и крепко, единствено че в Германия... След " Кървавата сряда " българите демонстрираха, че са подготвени да жертват еснафския комфорт в името на страната си, в името на другите, в името на достолепието си, в името на истината за личния си живот.
Едните българи - в униформи - оплескани в яйца и налепени стикери, другите - обгазени и плачещи от болежка, само че и наслада. Граждани, които бяха щастливи от своето пробуждане и други, отново наши - с каски - които съжаляваха, че са на работа тъкмо в този ден. Всички знаеха против кого е митингът, а Той се беше скрил в нищетата на милионите си, в страха за следствията, в фантазиите за реванш. Дребен като куче в чекмедже.
Вечерта бесовете постоянно възкръсват. Тогава обичат да работят нарушителите. Така и стана - през целия ден записваха персонални карти, ревизираха чанти, пилички за нокти, предупреждаваха... полицията се справяше някак си. В мрака пристигнаха тези с тръбите, тези с качулките и маските - само че тях не ги ревизираха. Влязоха свободно както хунтата свободно крадеше България. За тях законът стана недействителен за момент. Хвърляха столове, павета, тръби и бомби... Полицията спря да работи. Замръзнаха и търпяха. Случайно ли? Всички знаем, че не. Накрая тези си потеглиха - отново необезпокоявани. Както нормално си потеглят крадците от България.
А полицията потегли против тези другите, усмихнатите и младите, против знамената и плакатите, против публицистите и възрастните, тях потеглиха да пребиват. Излезе и водно оръдие. Може би с цел да изкъпе съвестта на нарушителите - не го пуснаха - и до през днешния ден съвестта им остана мръсна. " Кървавата сряда ". Така беше наименуван този ден. Стотици хора бяха по лечебните заведения - не ги разделям на наши и техни - те, по лечебните заведения, а Той и #Кой в покоите си. Големият ми боязън бе за идващия ден. Ще дойдат ли хората? Или ще се уплашат? Ще попият ли кръвта, сълзите, уплахата... Дойдоха! На тихи талази. Мълчаливи, само че твърди.
Най-големият ден бе трети септември. На трети имаше още повече хора. Плачеше ми се. Това беше България - горда, мощна и непокорна пред мутрите. Страхът си потегли. На този ден диктатурата падна. Но тя не знаеше това.
Днес, другари, вършат същото. В дебрите на политическия мрак изпращат хора да ни разделят. Едни си мислят, че това е от изгода за тях, други се усещат предадени, трети изчезват в тъмното дружно с парите си, а Той се радва. Приберете усмивките, злорадството и братоубийството и се качете на това ходило, където бяха хората предходната година. Иначе ще си тръгнете полепнали в яйцата на презрението. Не мачкайте духа на жителите поради жалкото великолепие на петминутна популярност... Тя ще отмине, а мръсните им пари ще останат, ще ни сдъвчат и изплюят. Пазете духа на втори септември, тъй като идващият път... може да се събудим чак след 11 години.
Но не против полицията, както през днешния ден, изпълзели от нищото евангелисти, преразказват историята. Не против уплашените, които не пристигнаха на площада, даже не против заблудените, които подкрепяха властта, а против режима на Борисов, Пеевски, Гешев и групата на комфортно обслужваните милионери, които точеха безмилостно страната.
Преди митингите хората приличаха на безпомощна бабичка, пазеща се от нощен обир и живееща с вярата да ѝ вдигнат пенсията, а внучето да е живо и крепко, единствено че в Германия... След " Кървавата сряда " българите демонстрираха, че са подготвени да жертват еснафския комфорт в името на страната си, в името на другите, в името на достолепието си, в името на истината за личния си живот.
Едните българи - в униформи - оплескани в яйца и налепени стикери, другите - обгазени и плачещи от болежка, само че и наслада. Граждани, които бяха щастливи от своето пробуждане и други, отново наши - с каски - които съжаляваха, че са на работа тъкмо в този ден. Всички знаеха против кого е митингът, а Той се беше скрил в нищетата на милионите си, в страха за следствията, в фантазиите за реванш. Дребен като куче в чекмедже.
Вечерта бесовете постоянно възкръсват. Тогава обичат да работят нарушителите. Така и стана - през целия ден записваха персонални карти, ревизираха чанти, пилички за нокти, предупреждаваха... полицията се справяше някак си. В мрака пристигнаха тези с тръбите, тези с качулките и маските - само че тях не ги ревизираха. Влязоха свободно както хунтата свободно крадеше България. За тях законът стана недействителен за момент. Хвърляха столове, павета, тръби и бомби... Полицията спря да работи. Замръзнаха и търпяха. Случайно ли? Всички знаем, че не. Накрая тези си потеглиха - отново необезпокоявани. Както нормално си потеглят крадците от България.
А полицията потегли против тези другите, усмихнатите и младите, против знамената и плакатите, против публицистите и възрастните, тях потеглиха да пребиват. Излезе и водно оръдие. Може би с цел да изкъпе съвестта на нарушителите - не го пуснаха - и до през днешния ден съвестта им остана мръсна. " Кървавата сряда ". Така беше наименуван този ден. Стотици хора бяха по лечебните заведения - не ги разделям на наши и техни - те, по лечебните заведения, а Той и #Кой в покоите си. Големият ми боязън бе за идващия ден. Ще дойдат ли хората? Или ще се уплашат? Ще попият ли кръвта, сълзите, уплахата... Дойдоха! На тихи талази. Мълчаливи, само че твърди.
Най-големият ден бе трети септември. На трети имаше още повече хора. Плачеше ми се. Това беше България - горда, мощна и непокорна пред мутрите. Страхът си потегли. На този ден диктатурата падна. Но тя не знаеше това.
Днес, другари, вършат същото. В дебрите на политическия мрак изпращат хора да ни разделят. Едни си мислят, че това е от изгода за тях, други се усещат предадени, трети изчезват в тъмното дружно с парите си, а Той се радва. Приберете усмивките, злорадството и братоубийството и се качете на това ходило, където бяха хората предходната година. Иначе ще си тръгнете полепнали в яйцата на презрението. Не мачкайте духа на жителите поради жалкото великолепие на петминутна популярност... Тя ще отмине, а мръсните им пари ще останат, ще ни сдъвчат и изплюят. Пазете духа на втори септември, тъй като идващият път... може да се събудим чак след 11 години.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ