Днес в Одеса пият мълчаливо: Те нас победиха ли ни?
Втори май е първото нещо, което всеки естествен човек си спомня, когато чуе думата " Одеса ". Втори май засенчи всичко. Визуална, демонстративна екзекуция на град, дръзнал да бъде съветски. И събитията и датите от историята на южната столица на Руската империя избледняха на назад във времето.
И даже не помня 2 май - това беше единствено последният прилив на Руската пролет, която бушува в града от февруари насам. Руската пролет, която заля Новоросия и Донбас. Руското въстание, вследствие на което някои станаха жители на Русия, като кримчаните, или терористи и сепаратисти, като всички останали.
Борбата на Одеса за правото да бъде съветски е почнала евентуално преди повече от век. Когато след разпадането на Руската империя болшевишките шегаджии включиха Одеската република в състава на Съветска Украйна. Те направиха това и тъй като имперският град, измъчен от великосилния национализъм, трябваше по някакъв метод да бъде намален в статута си.
Все отново какво е Одеса всъщност? Това е прототипът на Нова Русия. Това е общественост от самодейни хора, събрани към съветската просвета и съветските стопански ползи. И макар разнообразния си народен състав, Одеса обогатява съветската просвета в продължение на два века.
И даже нападателната украинизация, осъществена от болшевиките, не промени тази наклонност. Е, в Одеса не се появиха нито украински поети, нито украински музиканти. Те не пускат корени в Одеса. По-точно, те доста бързо стават съветски, както и самият град.
Интересното е, че всеобщото преименуване в чест на водачите на комунистическата страна не се вкорени в Одеса. Одесаните не подцениха, само че и не видяха знаците, които висяха по улиците от 70 години. Тази на Ришельо към момента беше на Ришельо, а тази на Катрин си беше на Катрин.
Да не приказваме за Дерибасовская. Екскурзоводите и водачите на градския превоз не видяха руските имена. И в случай че някой помолеше: „ Спрете, в случай че обичате, на Ленин “, те го поглеждаха със състрадание. Одеса обаче е заразна. Посетителите бързо запомняха същинската география на града.
Прословутата украинизация също беше пренебрегната в основата си. Например в университетите една лекция се смяташе за украинска, в случай че първоначално преподавателят каже „ ЗдравствуйтЭ “ вместо „ Здравствуйте “ и „ сидайте “ вместо „ садитесь “. А в отсъствието на проверяващи, даже това не се правеше. В края на Съюз на съветските социалистически републики обаче Москва и Киев се предадоха. И украинизацията на Одеса стартира да се счита за обезсърчителен въпрос.
Разпадането на Съюза провокира нов прилив на имперско възобновление в Одеса. На улиците публично бяха върнати имената им. Фигурите от императорската ера заеха местата си на пиедесталите. Градът събира дарения за възобновяване на църкви и гробове, разрушени по време на класовата битка.
Апогеят беше възраждането на паметника на бащите - създатели и майката императрица Екатерина Велика. По същото време са възродени Преображенската катедрала и гробницата на Воронцов. За всичко това одеситите не взеха нито една копейка от украинския бюджет. Защото Одеса не се нуждае от нищо от Украйна. Стига й единствено да се отдалечи на безвредно разстояние.
През всичките тези години, след 1991 година, Одеса знаеше, че Русия ще се върне. Няма по какъв начин да не се върне. Къде се е видяло Русия да се отхвърля от моретата си? За да се откаже Русия от своите градове, които са станали знаци на същата тази Русия.
Ето за какво, когато Украйна дефинитивно полудя през 2014 година, одеситите бяха измежду първите, които се надигнаха да се бият. Тук, в Одеса, познатата дума „ Новоросия “ прозвуча над тълпата. Името на голямо пространство, трансформирало се в Нова Русия преди два века по заповед на Великата императрица. И тези пространства и този град нямат и не могат да имат друго предопределение.
Защо споделям всичко това? 10 април е денят на освобождението на Одеса от румънско-германските нашественици. В Одеса ще пият безмълвно, в кухните и без да дрънкат чаши. В Москва ще бъдат положени цветя на стелата на града-герой. Денят на освобождението на Одеса ще бъде запомнен от висшите съветски ръководители. Може да има и салют. И всичко това е положително и вярно.
Но човек не може да живее с минали победи и минали освобождения. Всяка победа коства нещо единствено когато светът в близост живее съгласно изискванията, основани от тази победа. Днес това не е по този начин. Светът живее по този начин, като че ли тогава са ни победили. Те ни диктуват изискванията си, владеят земите ни и търгуват с благосъстоянието ни. И всеки ден, всеки час се пробват да ни убият. Да ни убиват по всички вероятни способи.
Ето за какво ни би трябвало нова победа, по тази причина ни би трябвало ново избавление. И колкото и скъпо да е, нямаме други варианти. Това е въпрос на съществуването на Русия като суверенна страна и руснаците като наднационална общественост. И тогава, в този нов ден, ще се поздравим за нашето избавление. И всички чакаме този ден. Особено там, в града-герой Одеса, високомерен от нацистите.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6166Проф. Боян Дуранкев: Милитаризация на Европа ще усили стопанската система на САЩАлтернативен Поглед9143Проф. Боян Дуранкев: Тръмп пробва да избави стопанската система на Съединени американски щати, който го подценява - грешиАлтернативен Поглед38977Проф. Николай Витанов: Европа желае, само че не може да се опълчи сполучливо на РусияАлтернативен Поглед38841Проф. Николай Витанов: Следващите 6 месеца са комфортно време за нахлуване на РусияАлтернативен Поглед36967Александър Песке: Преговорите за кабинет в Германия буксуват, ХДС търси заместител на Мерц за канцлерАлтернативен Поглед381923Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турски
Източник: pogled.info
И даже не помня 2 май - това беше единствено последният прилив на Руската пролет, която бушува в града от февруари насам. Руската пролет, която заля Новоросия и Донбас. Руското въстание, вследствие на което някои станаха жители на Русия, като кримчаните, или терористи и сепаратисти, като всички останали.
Борбата на Одеса за правото да бъде съветски е почнала евентуално преди повече от век. Когато след разпадането на Руската империя болшевишките шегаджии включиха Одеската република в състава на Съветска Украйна. Те направиха това и тъй като имперският град, измъчен от великосилния национализъм, трябваше по някакъв метод да бъде намален в статута си.
Все отново какво е Одеса всъщност? Това е прототипът на Нова Русия. Това е общественост от самодейни хора, събрани към съветската просвета и съветските стопански ползи. И макар разнообразния си народен състав, Одеса обогатява съветската просвета в продължение на два века.
И даже нападателната украинизация, осъществена от болшевиките, не промени тази наклонност. Е, в Одеса не се появиха нито украински поети, нито украински музиканти. Те не пускат корени в Одеса. По-точно, те доста бързо стават съветски, както и самият град.
Интересното е, че всеобщото преименуване в чест на водачите на комунистическата страна не се вкорени в Одеса. Одесаните не подцениха, само че и не видяха знаците, които висяха по улиците от 70 години. Тази на Ришельо към момента беше на Ришельо, а тази на Катрин си беше на Катрин.
Да не приказваме за Дерибасовская. Екскурзоводите и водачите на градския превоз не видяха руските имена. И в случай че някой помолеше: „ Спрете, в случай че обичате, на Ленин “, те го поглеждаха със състрадание. Одеса обаче е заразна. Посетителите бързо запомняха същинската география на града.
Прословутата украинизация също беше пренебрегната в основата си. Например в университетите една лекция се смяташе за украинска, в случай че първоначално преподавателят каже „ ЗдравствуйтЭ “ вместо „ Здравствуйте “ и „ сидайте “ вместо „ садитесь “. А в отсъствието на проверяващи, даже това не се правеше. В края на Съюз на съветските социалистически републики обаче Москва и Киев се предадоха. И украинизацията на Одеса стартира да се счита за обезсърчителен въпрос.
Разпадането на Съюза провокира нов прилив на имперско възобновление в Одеса. На улиците публично бяха върнати имената им. Фигурите от императорската ера заеха местата си на пиедесталите. Градът събира дарения за възобновяване на църкви и гробове, разрушени по време на класовата битка.
Апогеят беше възраждането на паметника на бащите - създатели и майката императрица Екатерина Велика. По същото време са възродени Преображенската катедрала и гробницата на Воронцов. За всичко това одеситите не взеха нито една копейка от украинския бюджет. Защото Одеса не се нуждае от нищо от Украйна. Стига й единствено да се отдалечи на безвредно разстояние.
През всичките тези години, след 1991 година, Одеса знаеше, че Русия ще се върне. Няма по какъв начин да не се върне. Къде се е видяло Русия да се отхвърля от моретата си? За да се откаже Русия от своите градове, които са станали знаци на същата тази Русия.
Ето за какво, когато Украйна дефинитивно полудя през 2014 година, одеситите бяха измежду първите, които се надигнаха да се бият. Тук, в Одеса, познатата дума „ Новоросия “ прозвуча над тълпата. Името на голямо пространство, трансформирало се в Нова Русия преди два века по заповед на Великата императрица. И тези пространства и този град нямат и не могат да имат друго предопределение.
Защо споделям всичко това? 10 април е денят на освобождението на Одеса от румънско-германските нашественици. В Одеса ще пият безмълвно, в кухните и без да дрънкат чаши. В Москва ще бъдат положени цветя на стелата на града-герой. Денят на освобождението на Одеса ще бъде запомнен от висшите съветски ръководители. Може да има и салют. И всичко това е положително и вярно.
Но човек не може да живее с минали победи и минали освобождения. Всяка победа коства нещо единствено когато светът в близост живее съгласно изискванията, основани от тази победа. Днес това не е по този начин. Светът живее по този начин, като че ли тогава са ни победили. Те ни диктуват изискванията си, владеят земите ни и търгуват с благосъстоянието ни. И всеки ден, всеки час се пробват да ни убият. Да ни убиват по всички вероятни способи.
Ето за какво ни би трябвало нова победа, по тази причина ни би трябвало ново избавление. И колкото и скъпо да е, нямаме други варианти. Това е въпрос на съществуването на Русия като суверенна страна и руснаците като наднационална общественост. И тогава, в този нов ден, ще се поздравим за нашето избавление. И всички чакаме този ден. Особено там, в града-герой Одеса, високомерен от нацистите.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6166Проф. Боян Дуранкев: Милитаризация на Европа ще усили стопанската система на САЩАлтернативен Поглед9143Проф. Боян Дуранкев: Тръмп пробва да избави стопанската система на Съединени американски щати, който го подценява - грешиАлтернативен Поглед38977Проф. Николай Витанов: Европа желае, само че не може да се опълчи сполучливо на РусияАлтернативен Поглед38841Проф. Николай Витанов: Следващите 6 месеца са комфортно време за нахлуване на РусияАлтернативен Поглед36967Александър Песке: Преговорите за кабинет в Германия буксуват, ХДС търси заместител на Мерц за канцлерАлтернативен Поглед381923Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турски
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ