Втори ден в Благоевград се коментират редица теории за това

...
Втори ден в Благоевград се коментират редица теории за това
Коментари Харесай

Бивш военен не вярва редник Тошев да е прострелян с тежка картечница! Тя не прави дупка в бедрото, а разкъсва тялото на две

Втори ден в Благоевград се разясняват редица теории за това по какъв начин е умрял редови войник Николай Тошев, само че до този миг никой не е дал отговор на главния въпрос, който си задава опечаленото семейство на момчето, приятелите му и доста хора, които са потресени от нелепата гибел. А точно – по какъв начин съответно е станал случаят по време на образованието и кой дава отговор за обезопасяването на употребените оръжия, оповестява struma.bg.

За експертно мнение потърсихме някогашния военнослужещ от Сухопътни войски в благоевградската казарма старшина Николай Димитров, който изрази изрично позицията си, че е на практика невероятно редови войник Н. Тошев самичък да се е прострелял с тежката картечница „ Браунинг “ заради редица справедливи аргументи, добави Пик.

Ето какво споделя той за богатия си персонален опит в организирането на стрелби, провеждането на инструктажи и обезопасяването на оръжия:

„ 10 години бях военнослужещ в профилираната химическа рота към военно формирование 26400 – Благоевград. Имам забележителен опит както с огнестрелните оръжия, по този начин и с инструктажите, които се организират по време на военните образования. За времето, прекарано в Българска войска, съм схванал едно доста значимо и животоспасяващо предписание, и то е, че празната картечница гърми единствено един път! И случаят с младия боец го затвърждава на 100%. Понеже едни от най-хубавите ми младини съм прекарал в тази сфера, признавам, че проследявам развиването на всички сходни злополуки и постоянно самичък си проучвам утопичен сюжет какво е допустимо да се е случило и какво е отвън всевъзможни рационални теории.

При мен се случи нещо извънредно рядко – заради заслуги и прецизно осъществяване на военните ми отговорности и по предложение на ротния ми пълководец от старшина и мен ме създадоха в ротен пълководец, по време на готовност отговарях за 300 бойци.

Но след 10 години прецизна, и най-важното – безинцидентна военна работа, аз самичък взех сложното решение да напусна армията, напълно заради персонални аргументи, бях изтеглил огромен заем – 200 000 лв., с цел да купя къща на два етажа и фамилията ми да има сигурен покрив над главата. А военната заплата не стигаше да се устояваме и да импортирам месечните вноски, по тази причина се захванах с частен бизнес и пчеларство, купих си и дребен камион, което ми беше много по- доходоносно. При напускането ми трима високопоставени военни ме наградиха за чудесно осъществяване на военния дълг, а бойците по този начин се бяха привързали към мен, че не желаеха да ме пуснат, по тази причина претърпях този миг доста прочувствено. И в този момент, като виждам по какъв начин млади войничета се избиват сами, заради слаба подготовка, сърцето ми се къса.

С целия си професионален престиж като военнослужещ стоя твърдо зад тезата, че е на практика невероятно Николай Тошев да се е прострелял самичък с тежката картечница „ Браунинг “, тъй като това е оръжие, основано за всеобщо заличаване, което няма да остави дупка в бедрото на потърпевшия, а напряко ще откъсне тялото му от кръста надолу! Искрено се удивлявам на неуместните теории, които се навъртяха в медийното пространство, и се взех решение да приказвам, единствено заради повода, че не желая цивилните да бъдат манипулирани и елементарно заблудени по отношение на злополуката.

По закон Божи, когато тежка картечница се реалокира от транспортния камион до мястото, отредено за пукотевица, това деяние се прави от двама бойци, а от време на време се постанова и помощ от страна на водача или монтьор лидера на транспортното средство. Нека не забравяме, че тя тежи повече от 50 кг.

Освен това, даже и да е имало пропуснат патрон вътре в цевта, той не може да бъде изстрелян без целеустремен напън на самия спусък, тъй като на спусъка му е належащо по-стабилно напрежение, с цел да се задейства. Това не е детско пистолетче или въздушна пушка. Не е допустимо тази солидна картечница да е гръмнала внезапно. В уставите на Българска войска е категорично посочено, че на всеки обособен боец се зачислява оръжие /картечница, автомат и т.н./, което единствено той има право да употребява, съхранява, обезопасява и почиства. Другото желязно предписание на боеца е след всяка пукотевица да почиства и гресира усърдно зачисленото му оръжие, като преди всичко ревизира и обезопасява цевта на оръжието. Затова тази версия, която се появи в общественото пространство, че в картечницата е имало патрон и редови войник Тошев не я е ревизирал след предходните стрелби, ми се коства като зашита с бели конци. Не мога даже да си показва, че откакто всеки боец е наясно с заплахата, която носи необезопасеното оръжие, както за личния му живот, по този начин и за живота на сътрудниците му, ще предприеме подобен голям риск да не си почисти оръжието. Цевта се почиства със специфичен признак – инструмент, който се назовава шомпол. Като в казармата това е урок, който всеки ден ти го набиват в главата до пристъп. Защото една секунда нехайство или заплеснатост може да коства човешки живот.

Реално случаят, съгласно моите персонални разбори, се е случил по следния метод: Стандартно в транспортните камиони се возят по няколко бойци, нормално водачи или монтьор водачи, кашици /мотострелковаци/ и картечари. Факт е, че длъжността на простреляното момче е била картечар. Допускам, че когато камионът, в който се е возил е спрял на избраното място, редови войник Тошев е останал в каросерията на камиона, с цел да подаде тежката картечница с нейния колесар (приспособление на две колела, което я „ носи “) на различен негов сътрудник, който е слязъл пръв, с цел да му помогне, като я поеме изпод, а може и водачът да е взел участие в процесния акт. В тази обстановка най-вероятно боецът, който е поемал картечния колесар, е бил с автомат, преметнат през гърба му, с цел да са свободни и двете му ръце. Допускам, че този автомат не е бил обезопасен и е имал патрон в цевта си, който единствено е чакал комфортен миг да гръмне. Говорим за патрон, който е в пъти по- дребен от тези на тежката картечница, и е напълно евентуално да е раздрал бедрото на умрелия, както сочи и изказването на Военната прокуратура.

Представете си какъв брой елементарно разбираем става този безизходен случай, в случай че предположим, че редови войник Тошев е бил в полуизправена позиция в каросерията на камиона, а помощникът му „ хикс “ се е навел да поеме картечницата и автомата на гърба му самичък е възпроизвел изстрела. При едно напълно обективно следствие съм уверен, че Военната прокуратура ще откри тъкмо това злополучно стичане на условия. И тези разбори не си разрешавам да ги върша въз основата общи теории и нереални догатки, всичко, което споделям е демонстрация на персоналния ми опит и стаж в системата, където сходни произшествия не се случват за първи път. /Тук нашият събеседник резервира безмълвие от почитание към сътрудниците си от Българска войска и не пожела да опише за сходни произшествия, на които той персонално е бил очевидец. Но несъзнателно отвори „ кутията на Пандора “ и предизвика редица размишления по отношение на системата, разпоредбите, методите на образование, методите за осъществяване на учения и стриктността на инструктажите/.

След къса пауза на независим размисъл старшина Димитров заключи:

„ Понякога би трябвало да не се предоверяваме на пресятата и добре премислена информация, която ни се подава като стръв, а да се опитваме сами да проучваме избрани събития, като следваме само пътя на простата логичност. Отправям персоналните си съболезнования към фамилията, околните и приятелите на починалото момче, загуби се окончателно един скъп живот… Може би, в случай че младите войничета знаеха, че всяко огнестрелно оръжие би трябвало да се ревизира по 5 пъти, преди да се употребява още веднъж, това нямаше да се случи. Понякога един елементарен машинален признак, какъвто е шомполът /една елементарна железна пръчка за разчистване на цеви/, може да ти избави живота или да те обрече на гибел.

Факт е, че проверяващите ще се изправят пред следващата акцидент, само че ме гложди въпросът за какво оръжията на бойците не са били на 100% тествани и обезопасени, и още по-значимото – кой е позволил те самите да проявят недовиждане и немарливост при използването и съхранението на поверените им оръжия?!

С този въпрос, който към момента остава неуточнен, старшина Николай Димитров приключва разбора си по отношение на трагичния случай.

Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР