София с втори археологически парк в ж.к. Слатина
Втори археологически парк в София ще бъде построен в столичния квартал " Слатина ", заяви столичният кмет Йорданка Фандъкова, която посети разкопките на раннонеолитното населено място с ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски и зам.-кмета на София Тодор Чобанов.
Проучванията правят археолози от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, управителен от чл.-кор. Васил Николов.
Селището е от късната праистория, с обща повърхност е от 300 декара и се намира на територията на научния комплекс на Българска академия на науките на Четвърти километър. Според археолозите датира от 6000-5500 година преди Христа и е едно от най-ранните селища в Югоизточна Европа, обитаемо от първите земеделци и скотовъди на континента.
Късната праистория е време, през което няма книжовност и археолозите би трябвало " да извадят информация от земята ", с цел да опишат неговата история, сподели ръководителят на разкопките чл.-кор Васил Николов. Това е времето на началните стадии на първата европейска цивилизация, която се развива през шестото и петото хилядолетие в Източните и Централните Балкани, в това число и в днешните български земи, и от тук са тръгнали корените на европейската цивилизация.
Собствеността на мястото на разкопките е смесена - на Българска академия на науките и общината.
" Имаме подписано съглашение и на това място ще бъде построен Вторият археологически парк, а на Западната врата към този момент направихме първия стадий от първия парк, - сподели кметът Фандъкова. - Подготвяме плана и чакаме да се направи обстоен организационен проект, като със лични средства или със средства от стратегии ще може да се построи този парк. "
По обекта в " Слатина " се работи от 5 година, вложени са към 300 000 лв..
Освен експонирането на археологическите остатъци и парковата част, ще има и посетителски център.
Снимки: Българска академия на науките
Тази година археолозите изследват в раннонеолитното населено място в " Слатина " остатъци от две къщи. Едната е към 145 кв. метра, а за другата се допуска, че такава не е позната до момента на Балканите, сподели Васил Николов. Площта ѝ е към 300 кв. метра, има 6-7 пространства. Къщата е изгорена, евентуално предумишлено, и в нея е открит съд с доста богата просвета.
Във всяко помещение има пещ, с купол, в която се е готвело и се е печел самун. Има и складове за зърно. В откритото зърно от 600-700 кг дружно с лимеца има и бобови култури - към 5% /секирче, леща и диви бобови култури/. Когато брашното се смели с бобовите култури, хлябът набухва, като с квас.
Смяташе се, че киселият самун произлиза от първото хилядолетие - от желязната ера в Европа, само че в този момент установихме, че го е имало в селището в Слатина, изясни Николов.
Той сподели и открит съд, на 8000 години, юридически на ръка, който ще бъде реставриран и ще е един от " шедьоврите " от Слатина в Регионалния археологически музей на София. Археолозите са разкрили и два рова, за които се допуска, че са заграждали ранннонеолитните селища и са имали някакви вълшебен функционалности, посредством които да ги пазят.
Проучванията правят археолози от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, управителен от чл.-кор. Васил Николов.
Селището е от късната праистория, с обща повърхност е от 300 декара и се намира на територията на научния комплекс на Българска академия на науките на Четвърти километър. Според археолозите датира от 6000-5500 година преди Христа и е едно от най-ранните селища в Югоизточна Европа, обитаемо от първите земеделци и скотовъди на континента.
Късната праистория е време, през което няма книжовност и археолозите би трябвало " да извадят информация от земята ", с цел да опишат неговата история, сподели ръководителят на разкопките чл.-кор Васил Николов. Това е времето на началните стадии на първата европейска цивилизация, която се развива през шестото и петото хилядолетие в Източните и Централните Балкани, в това число и в днешните български земи, и от тук са тръгнали корените на европейската цивилизация.
Собствеността на мястото на разкопките е смесена - на Българска академия на науките и общината.
" Имаме подписано съглашение и на това място ще бъде построен Вторият археологически парк, а на Западната врата към този момент направихме първия стадий от първия парк, - сподели кметът Фандъкова. - Подготвяме плана и чакаме да се направи обстоен организационен проект, като със лични средства или със средства от стратегии ще може да се построи този парк. "
По обекта в " Слатина " се работи от 5 година, вложени са към 300 000 лв..
Освен експонирането на археологическите остатъци и парковата част, ще има и посетителски център.
Снимки: Българска академия на науките
Тази година археолозите изследват в раннонеолитното населено място в " Слатина " остатъци от две къщи. Едната е към 145 кв. метра, а за другата се допуска, че такава не е позната до момента на Балканите, сподели Васил Николов. Площта ѝ е към 300 кв. метра, има 6-7 пространства. Къщата е изгорена, евентуално предумишлено, и в нея е открит съд с доста богата просвета.
Във всяко помещение има пещ, с купол, в която се е готвело и се е печел самун. Има и складове за зърно. В откритото зърно от 600-700 кг дружно с лимеца има и бобови култури - към 5% /секирче, леща и диви бобови култури/. Когато брашното се смели с бобовите култури, хлябът набухва, като с квас.
Смяташе се, че киселият самун произлиза от първото хилядолетие - от желязната ера в Европа, само че в този момент установихме, че го е имало в селището в Слатина, изясни Николов.
Той сподели и открит съд, на 8000 години, юридически на ръка, който ще бъде реставриран и ще е един от " шедьоврите " от Слатина в Регионалния археологически музей на София. Археолозите са разкрили и два рова, за които се допуска, че са заграждали ранннонеолитните селища и са имали някакви вълшебен функционалности, посредством които да ги пазят.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ