Втората вълна от КОВИД-19 и затихването на протестите намаляват летния

Втората вълна от КОВИД-19 и затихването на митинги те понижават летния пик в градуса на обществено напрежение и извеждат още веднъж на напред във времето екзистенциалните проблеми на хората пред политическите алтернативи. Това демонстрират резултатите от регулярното изследване на публичното мнение на Алфа Рисърч. То е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители на организацията. Представените данни са от извършеното в интервала 15 - 21 декември 2020г. национално-представително изследване измежду извадка от 1017 пълнолетни жители. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение. Метод на интервюиране -  директно стандартизирано изявление по домовете с таблети.

За президента Р. Радев годината завършва с позитивен баланс в публичното доверие. През последните три месеца утвърждението за него нараства от 42% до 46%, а неодобрението спада от 29% до 24%. След дейното ангажиране на президента с митинги те обаче поддръжката за него е доста по-силно белязана от партийни благосклонности: измежду последователите му се открояват най-вече гласоподаватели на леви  (БСП, АБВ) и нововъзникващи обединения (Изправи се.бг, „ ИТН “, Възраждане). Отношението на десни, центристки гласоподаватели, както и на негласуващите е преобладаващо негативно.

Охлажда се нажежената „ до алено “ през летните месеци рецензия към държавното управление и премиера. В оценките за активността им се следи лек растеж, само че на фона на продължаващ сериозен превес на отрицателните отзиви. Одобрението за работата на кабинета остава в границите на откритите през септември  14%, само че неодобрението спада с 10 пункта от 60% до 50%. Най-изявени критици на държавното управление и премиера са последователите на леви и по-радикални обединения. Отношението на дясно-центристките гласоподаватели е мощно поляризирано: те са както измежду тези, които повече от междинното поддържат държавното управление, по този начин и измежду най-недоволните от дейностите му.

 

Парламентът остава най-слабо известната измежду обществото институция със 7% позитивни против 51% негативни оценки.

Съдебната система е сферата, в отношението към която митинги те съумяват да провокират по-съществена смяна. За първи път през последното десетилетие се откроява наклонност към растеж на публичното доверие в съда и разтварянето на ножицата с доверието към  прокуратурата. До лятото на 2020г. и двете институции се употребиха с релативно идентични нива на утвърждение, със мощен превес на рецензията към тяхната работа. През последната половин година обаче, съдът получава по-висока поддръжка за работата си (16% против 10% -12% за основния прокурор). Още по-сериозна е разликата в неодобрението: 52% за основния прокурор против 35% за съда.

Полицията е от дребното институции , чиято работа през последните месеци получава преобладаващо позитивни оценки – 32% положителни против 22% отрицателни.

Протестите от лятото на 2020 година изостриха сериозните оценки към ръководството, само че не съумяха да дадат извънредно значимата за спешни обстановки изясненост за бъдеща управническа формула, нито за целите и лица, които ще ги осъществят. Това прави бъдещата политическа настройка заредена с доста незнайни.

 

43 на 100 чакат, че избори те няма да излъчат безапелационен победител и ще е нужно съдружно ръководство. При подобен вид 27 на сто  биха желали коалиция с присъединяване на ГЕРБ. Също толкоз – коалиция с присъединяване на Българска социалистическа партия. За момента наподобява оскъдна вероятността за коалиция без присъединяване на една от двете водещи политически сили.

Нарастването на страховете от утежняването на пандемичната обстановка през декември и фокусирането върху ограниченията за превъзмогването на здравните и стопански последици от нея, води до спад в желанието за присъединяване в парламентарните избори. 49.6% от участвалите в изследването жители считат да гласоподават, което е спад с към 10 на 100 по отношение на септември 2020 година 28% се двоумят и 22% не имат намерение да гласоподават.

В условия на голям брой незнайни, разбираемо липсва публичен консенсус, дали е по-добре избори те да се проведат в първия вероятен миг, или да се отсрочат. Евентуална нова вълна от болест с КОВИД-19 би предиздвикала 43% от българските жители (най-вече по-възрастните генерации, хора от рискови групи и техни близки) да се замислят, дали да отидат до урните. Обратно, 42% считат, че вотът би трябвало да се организира в първия вероятен миг, тъй като отлагането му би било единствено в интерес на ръководещите. Реалният спад в желанията за гласоподаване обаче е явен знак за отрицателното отражение на една изострена пандемична обстановка върху изборна интензивност.

По-ниската изборна интензивност, от своя страна, води до електорални бонуси за огромните партии и отлив в поддръжката за по-малките и новите участници в избори те.

Ако избори те бяха през днешния ден, най-вероятният резултат е шестпартиен парламент с неустойчиво от политическа позиция болшинство и мъчно сформиране на управническа коалиция.

През декември ГЕРБ (24.3%) има преднина от 2.4 пункта пред Българска социалистическа партия (21.9%) в желанията на твърдо решилите да гласоподават. Лидерите и на двете водещи партии стабилизират позициите си. Б. Борисов  възстановява част от доверието си спрямо есента (от 20.3% до 23.5%). След като завоюва вътрешнопартийната борба, К. Нинова също укрепва публично доверие (от 19.8% до 20.5%).

Всички останали партии обаче повече или по-малко губят поддръжка. Парламентарно показаните – поради насъбраното неодобрение от статуквото, а извънпарламентарните – поради промяната в целите на публичното мнение с втората вълна на КОВИД-19 и затихването на протестния капацитет.

Като трета парламентарна политическа мощ и през декември се обрисува „ ИТН “, само че упоритото възпиране от представянето на лица и цели стартира да лишава от преимуществото им: поддръжката за партията спада от 14.9% през септември до 10.2% през декември, а за Сл. Трифонов – от 36% до 30.3%.

Подобна наклонност е налице и в поддръжката за Демократична България. Тя спада от 9.4% до 6.1% за последните три месеца, основно поради по-ниската готовност на техните симпатизанти. Обединението резервира висок дял измежду колебаещите се гласоподаватели, само че по-нисък измежду твърдите участници в избори те. Връщането на тези гласоподаватели може да го приближи към по-високите летни позиции. Лидерът на групировката Христо Иванов резервира персонално доверие от 14.7%.

Платформата Изправи се.бг (4.9%) на Мая Манолова, въпреки и най-близо до чертата от 4%, също  резервира шансове за посланичество. Персоналният рейтинг на М. Манолова, както на Сл. Трифонов, също бележи лек спад (от 32.9% до 30.3%), само че тя остава много по-популярна, в сравнение с нейната групировка.

Сплотилият се по време на митинги те електорат на Движение за права и свободи доближава 7.2% от твърдо решилите да гласоподават, което отрежда четвърта позиция на Движението. За разлика от тях, симпатизантите на Вътрешна македонска революционна организация – НФСБ не престават гладко да понижават до незадоволителните за влизане в Народното събрание 2.7%.

Фрагментацията на протестния избор се задълбочава и от възходящия дял на нерешилите за кого да гласоподават (от 10.1% до 16.3%). Колебание в най-голяма степен показват млади, високо образовани български жители.

Въпреки провокациите, болшинството от гласоподавателите подхождат с доверие към идните избори : 20% нямат терзания за честността им, други 42% позволяват, че може да има нарушавания, само че те няма да  окажат значително отражение върху резултата. Тезата, че вотът ще бъде напълно манипулиран се поддържа от 24 на 100, най-вече симпатизанти на асоциираните с митинги те обединения.

КОВИД-19, икономическите усложнения и опцията на партиите да дадат изясненост за характера на идващото ръководство са факторите, които ще окажат решаващо въздействие върху изхода от вота за 45-то Народно Събрание. Нито един от двата съществени сюжета не може да бъде изключен. Овладяването на здравната и икономическа рецесията, както и фрагментирането на опозицията, ще бъде в интерес на ръководещите. Обратното, вероятно катализиране на отрицателните настроения в обществото  и формулирането на привлекателна за необятни обществени групи политико-ценностна опция с ясно водачество, може, от своя страна да върне тласъка в поддръжката за кандидатите.