Да се подготвим за промените, вместо да догонваме
Втората вълна от стопански ограничения на държавното управление би трябвало да подтиква частните вложения на бизнеса
Правителствените антикризисните ограничения са една от най-обсъжданите тематики през последните месеци, само че дебатите към тях постоянно се размиват. През март и април всички страни в Европейския съюз, а и по света, насочиха напъните си към справяне с незабавния проблем. С въвеждането на противоепидемичните ограничения и съответното внезапно утежняване на икономическата интензивност, бяха нужни стопански ограничения за балансиране на отрицателния резултат. От юни, дружно с отпадане на множеството ограничавания, обаче се следи оживление на бизнеса, а продължава да се приказва за антикризисни ограничения.
Ако приемем, че такива в действителност са нужни, то техният темперамент следва да е радикално друг от предходните такива.
Докато първите ограничения са защитни – те са с неотложен темперамент и се насочват към опазване на жизнеспособните бизнеси, то идващите ограничения би трябвало да са трансформационни – да подкрепят бизнес средата да се трансформира по метод, който дава отговор на новите стопански и обществени провокации. Инструментариум за това не липсва – грантове, държавни гаранции и ниско лихвени заеми, данъчни преференции и други По-важното е, че изборът на ограничения зависи от самите стратегически цели и е от извънредно значение тяхното авансово дефиниране. Така да вземем за пример съществуват разнообразни ограничения за субсидиране на производители на електрическа сила от ВЕИ, които реализират разнообразни цели. Германия си слага за цел оптимално навлизане на технологиите в енергийния ѝ микс и избира да ги поддържа посредством така наречен преференциални цени (каквито вкарва и България), което реализира точно тази цел.
Един от главните фокуси пред новите антикризисни ограничения, както в България, по този начин и в Европейски Съюз, ще бъде стимулиране на частните вложения,
които към момента са прекомерно невисок дял от Брутният вътрешен продукт и остават под равнищата си от икономическата и финансова рецесия от 2008-2009 година В България този проблем е още по-силно емфатичен, защото частните вложения в интервала 2016-2018 година са сред 15-17,5% от Брутният вътрешен продукт за съответната година, до момента в който в интервала 2006-2008 година са сред 28-33%. Въпреки опитите за стимулирането им, да вземем за пример посредством Плана „ Юнкер “, неналичието на прогрес демонстрира, че въпросът не се свежда само до съществуването на финансов запас, а по-скоро до фундаментални спънки пред бизнес средата. Те са разнообразни за другите бизнеси и варират от изискванията за интернационална търговия, през общата климатична политика на Европейски Съюз и цените на енергийните запаси, до опциите за елементарно наемане и освобождение на служащи и преструктуриране на бизнеса.
Фокусът на тези вложения към този момент е заложен в редица европейски и национални стратегически документи и е в следните посоки: софтуерна промяна, стопанска система на знанието, трансформиране на икономическата конструкция, енергийна самостоятелност и успеваемост, понижаване на нездравословни излъчвания и въглероден диоксид и други Разбира се, обособените страни могат да имат друго отношение към всеки един от тези цели, само че за момента посоката е тази и всеки опит за неглижирането им наподобява освен ненужен, само че и рисков.
Достатъчно е да се огледа историята на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “.
Докато държавната компания получава безвъзмездни квоти за излъчвания на въглероден диоксид генерира облаги, а намаляването на този дял довежда централата до механически банкрут. Oтлагането на политическото решение на този въпрос сътвори потрес както за централата, по този начин и за цялата електроенергийна система. С други думи, в този момент е идеалният миг за основаване на политики и финансови принадлежности, които да насърчат частните вложения в избрани цели.
България по-скоро е изключение в това отношение, защото посрещна рецесията с доста положително икономическо положение. Имаме висок стопански напредък, огромен остатък по настоящата сметка, рекордно висока претовареност, двуцифрен растеж на трудовите хонорари и други Това обаче не значи, че в страната няма насъбрани през годините проблеми като действието на институциите, използването на законите и отбраната на собствеността и договорите. Облекчаването, ускоряването и повишението на качеството на административните услуги е от основно значение за привличане на нови вложения, софтуерното трансформиране, основаване на работни места и повишението на приходите. От тази позиция, това би трябвало да е един от първите цели на актуалното държавно управление при правене на нови антикризисни ограничения. И по-важното – сходни промени се разискват, оферират и одобряват не един път през последните 10 години, само че без изключения осъществяването им куца и огромна част от тях си остават единствено на хартия.
Ако би трябвало да посочим един огромен приоритет пред България за идващите 10 години, това би трябвало да е страната да направи голям скок в икономическото си развиване,
с цел да доближи по-богатите страни в Европейски Съюз – така наречен конвергенция, темпът на която се забавя след рецесията от 2009 година За задачата е належащо както ново финансиране, по този начин е метаморфоза и усъвършенстване на работата на администрацията, в това число посредством понижаване на административната тежест. От една страна, ограниченията за реализиране на този приоритет би трябвало да се насочат към решение на структурни проблеми и дефицити, които към този момент са известни и се оказаха спънка пред икономическия напредък преди актуалната рецесия. Най-общо това са политики, които предизвикват икономическата промяна, която да е основана на нововъведения, технологии, капитал и образовани служащи.
От друга страна, актуалната рецесия неизбежно ще докара до нови бизнес модели – такива, които разчитат на повече запаси, съкращаване на веригите на доставки, усилване на процеса на аутсорсинг на произвеждане и доставка на услуги към по-слабо развитите страни от Европейски Съюз и други За задачата страната би трябвало да има дейна политика за привличане на нови вложители, както и подготвен проект за деяние, когато такива се появят. Ако на хоризонта се появи компания като Фолксваген, Аурубис, Лидл, Агрополихим, Сенсата, Либхер-Хаусгерете, Идеал Стандарт-Видима и така нататък не може занапред да се мисли метод за тях, да се основават междуведомствени групи, съгласуване сред локална и централна власт, да се мислят схеми за подкрепяне и така нататък Всичко това би трябвало да е готово, с цел да може България да се възползва в оптималната степен от упования развой на nearshoring (скъсяването на веригите на доставки) както в количествено, по този начин и в качествено изражение.
Идеята, че за промените са нужни доста пари е единствено отчасти вярна.
Неминуемо, това се отнася до нахлуване на нови технологии или строителство на инфраструктура, само че има редица дребни промени, които са повече въпрос на отношение и структуриране на процесите, в сравнение с огромни вложения. Често обаче се случва по този начин, че с наливането на пари се маскира неналичието на смяна в работата на институциите, използването на законите и отбраната на собствеността и договорите. Икономическата рецесия от 2009 година докара до обилни промени в икономическата конструкция на страната по редица справедливи и субективни аргументи. За да може стопанската система да се възползва в цялостна степен от измененията, които предстоят след пандемията от ковид, не може да се разчита единствено на стичане на събитията и помощ „ извън “, нужни са целенасочени и поредни старания, с цел да сме подготвени за измененията, а не отново да догонваме.
създател: Калоян Стайков , ИПИ
Правителствените антикризисните ограничения са една от най-обсъжданите тематики през последните месеци, само че дебатите към тях постоянно се размиват. През март и април всички страни в Европейския съюз, а и по света, насочиха напъните си към справяне с незабавния проблем. С въвеждането на противоепидемичните ограничения и съответното внезапно утежняване на икономическата интензивност, бяха нужни стопански ограничения за балансиране на отрицателния резултат. От юни, дружно с отпадане на множеството ограничавания, обаче се следи оживление на бизнеса, а продължава да се приказва за антикризисни ограничения.
Ако приемем, че такива в действителност са нужни, то техният темперамент следва да е радикално друг от предходните такива.
Докато първите ограничения са защитни – те са с неотложен темперамент и се насочват към опазване на жизнеспособните бизнеси, то идващите ограничения би трябвало да са трансформационни – да подкрепят бизнес средата да се трансформира по метод, който дава отговор на новите стопански и обществени провокации. Инструментариум за това не липсва – грантове, държавни гаранции и ниско лихвени заеми, данъчни преференции и други По-важното е, че изборът на ограничения зависи от самите стратегически цели и е от извънредно значение тяхното авансово дефиниране. Така да вземем за пример съществуват разнообразни ограничения за субсидиране на производители на електрическа сила от ВЕИ, които реализират разнообразни цели. Германия си слага за цел оптимално навлизане на технологиите в енергийния ѝ микс и избира да ги поддържа посредством така наречен преференциални цени (каквито вкарва и България), което реализира точно тази цел.
Един от главните фокуси пред новите антикризисни ограничения, както в България, по този начин и в Европейски Съюз, ще бъде стимулиране на частните вложения,
които към момента са прекомерно невисок дял от Брутният вътрешен продукт и остават под равнищата си от икономическата и финансова рецесия от 2008-2009 година В България този проблем е още по-силно емфатичен, защото частните вложения в интервала 2016-2018 година са сред 15-17,5% от Брутният вътрешен продукт за съответната година, до момента в който в интервала 2006-2008 година са сред 28-33%. Въпреки опитите за стимулирането им, да вземем за пример посредством Плана „ Юнкер “, неналичието на прогрес демонстрира, че въпросът не се свежда само до съществуването на финансов запас, а по-скоро до фундаментални спънки пред бизнес средата. Те са разнообразни за другите бизнеси и варират от изискванията за интернационална търговия, през общата климатична политика на Европейски Съюз и цените на енергийните запаси, до опциите за елементарно наемане и освобождение на служащи и преструктуриране на бизнеса.
Фокусът на тези вложения към този момент е заложен в редица европейски и национални стратегически документи и е в следните посоки: софтуерна промяна, стопанска система на знанието, трансформиране на икономическата конструкция, енергийна самостоятелност и успеваемост, понижаване на нездравословни излъчвания и въглероден диоксид и други Разбира се, обособените страни могат да имат друго отношение към всеки един от тези цели, само че за момента посоката е тази и всеки опит за неглижирането им наподобява освен ненужен, само че и рисков.
Достатъчно е да се огледа историята на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “.
Докато държавната компания получава безвъзмездни квоти за излъчвания на въглероден диоксид генерира облаги, а намаляването на този дял довежда централата до механически банкрут. Oтлагането на политическото решение на този въпрос сътвори потрес както за централата, по този начин и за цялата електроенергийна система. С други думи, в този момент е идеалният миг за основаване на политики и финансови принадлежности, които да насърчат частните вложения в избрани цели.
България по-скоро е изключение в това отношение, защото посрещна рецесията с доста положително икономическо положение. Имаме висок стопански напредък, огромен остатък по настоящата сметка, рекордно висока претовареност, двуцифрен растеж на трудовите хонорари и други Това обаче не значи, че в страната няма насъбрани през годините проблеми като действието на институциите, използването на законите и отбраната на собствеността и договорите. Облекчаването, ускоряването и повишението на качеството на административните услуги е от основно значение за привличане на нови вложения, софтуерното трансформиране, основаване на работни места и повишението на приходите. От тази позиция, това би трябвало да е един от първите цели на актуалното държавно управление при правене на нови антикризисни ограничения. И по-важното – сходни промени се разискват, оферират и одобряват не един път през последните 10 години, само че без изключения осъществяването им куца и огромна част от тях си остават единствено на хартия.
Ако би трябвало да посочим един огромен приоритет пред България за идващите 10 години, това би трябвало да е страната да направи голям скок в икономическото си развиване,
с цел да доближи по-богатите страни в Европейски Съюз – така наречен конвергенция, темпът на която се забавя след рецесията от 2009 година За задачата е належащо както ново финансиране, по този начин е метаморфоза и усъвършенстване на работата на администрацията, в това число посредством понижаване на административната тежест. От една страна, ограниченията за реализиране на този приоритет би трябвало да се насочат към решение на структурни проблеми и дефицити, които към този момент са известни и се оказаха спънка пред икономическия напредък преди актуалната рецесия. Най-общо това са политики, които предизвикват икономическата промяна, която да е основана на нововъведения, технологии, капитал и образовани служащи.
От друга страна, актуалната рецесия неизбежно ще докара до нови бизнес модели – такива, които разчитат на повече запаси, съкращаване на веригите на доставки, усилване на процеса на аутсорсинг на произвеждане и доставка на услуги към по-слабо развитите страни от Европейски Съюз и други За задачата страната би трябвало да има дейна политика за привличане на нови вложители, както и подготвен проект за деяние, когато такива се появят. Ако на хоризонта се появи компания като Фолксваген, Аурубис, Лидл, Агрополихим, Сенсата, Либхер-Хаусгерете, Идеал Стандарт-Видима и така нататък не може занапред да се мисли метод за тях, да се основават междуведомствени групи, съгласуване сред локална и централна власт, да се мислят схеми за подкрепяне и така нататък Всичко това би трябвало да е готово, с цел да може България да се възползва в оптималната степен от упования развой на nearshoring (скъсяването на веригите на доставки) както в количествено, по този начин и в качествено изражение.
Идеята, че за промените са нужни доста пари е единствено отчасти вярна.
Неминуемо, това се отнася до нахлуване на нови технологии или строителство на инфраструктура, само че има редица дребни промени, които са повече въпрос на отношение и структуриране на процесите, в сравнение с огромни вложения. Често обаче се случва по този начин, че с наливането на пари се маскира неналичието на смяна в работата на институциите, използването на законите и отбраната на собствеността и договорите. Икономическата рецесия от 2009 година докара до обилни промени в икономическата конструкция на страната по редица справедливи и субективни аргументи. За да може стопанската система да се възползва в цялостна степен от измененията, които предстоят след пандемията от ковид, не може да се разчита единствено на стичане на събитията и помощ „ извън “, нужни са целенасочени и поредни старания, с цел да сме подготвени за измененията, а не отново да догонваме.
създател: Калоян Стайков , ИПИ
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ