Малко познатата история на V for Victory
Втората международна война е в разгара си. Латинската писмен знак " V " бързо се популяризира из окупираната от нацистите Европа - пишат я по тротоарите, по стените на постройките, по колите на нацистките офицери. Точно преди 80 години - през януари 1941-а, белгийският министър на правораздаването Виктор дьо Лавеле, който по това време е в заточение в Лондон, приканва по БиБиСи своите съотечественици и техните съдружници да употребяват " V " като знак за победа.
Символът елементарно се постанова заради своята елементарност и заради това, че е понятен на доста езици. А и думата за победа на доста от тези езици е сходна: Victory на британски, Victoire - на френски, Vrijheid - на фламандски. За растящата известност на признака способства и акцията на БиБиСи " V for Victory ": в радиоефира на окупираните от нацистите територии като сигнал звучал код от морзовата писменост, означаващ буквата " V ". По подигравка на ориста неговият темп съответствал на главната тематика от Петата симфония на Лудвиг ван Бетовен, известна още като " Ударите на ориста ". Тъкмо това название и фактът, че Бетовен е немец, било намек за приближаващото дефинитивно проваляне на Германия във войната.
Чърчил държи на него изключително доста
Символът " виктори " се оказва толкоз въздействащ психически, че и нацистите се пробват да го употребяват в своята агитация. Те издигат огромна писмен знак " V " на върха на Айфеловата кула в окупирания от тях Париж, само че тази акция не се увенчава с триумф. Скоро по-късно и в Съединени американски щати стартират да употребяват " V " като знак за успеха над нацизма.
В своята книга " Жестовете: през вчерашния ден през днешния ден и на следващия ден " изследователката Яна Бресем твърди, че жестът за победа " виктори " става известен по целия свят, откакто е бил употребен от Уинстън Чърчил - като повсеместен знак на вярата, че нацистка Германия ще бъде победена. Британският министър председател го трансформира в собствен " фирмен знак ", съпровождащ всичките му обществени изяви.
Знакът има доста лица
Независимо от необятната приложимост на " виктори " в годините на Втората международна война, произходът на този жест не е дефинитивно обяснен. Според някои версии, той води началото си още от Средновековието. А в най-новата история придобива още няколко смислови оттенъка. По време на протестните демонстрации против войната във Виетнам през 60-те години той е играе ролята на знак за одобрение. Хипитата пък го употребяват като знак на мира. През 70-те години става прочут в японската поп просвета, като в Източна Азия го употребяват и през днешния ден, само че напълно лишен от политически смисъл - там той е знак за положително въодушевление.
И още един любопитен факт. Британският окултист Алистър Кроули настоявам, че той пръв е предложил да се употребява знака " V " като противовес на нацистките свастики. Той се базира на своя обява от 1913 година, в която са демонстрирани и двата признака. Но множеството откриватели отхвърлят тази версия.
Символът елементарно се постанова заради своята елементарност и заради това, че е понятен на доста езици. А и думата за победа на доста от тези езици е сходна: Victory на британски, Victoire - на френски, Vrijheid - на фламандски. За растящата известност на признака способства и акцията на БиБиСи " V for Victory ": в радиоефира на окупираните от нацистите територии като сигнал звучал код от морзовата писменост, означаващ буквата " V ". По подигравка на ориста неговият темп съответствал на главната тематика от Петата симфония на Лудвиг ван Бетовен, известна още като " Ударите на ориста ". Тъкмо това название и фактът, че Бетовен е немец, било намек за приближаващото дефинитивно проваляне на Германия във войната.
Чърчил държи на него изключително доста
Символът " виктори " се оказва толкоз въздействащ психически, че и нацистите се пробват да го употребяват в своята агитация. Те издигат огромна писмен знак " V " на върха на Айфеловата кула в окупирания от тях Париж, само че тази акция не се увенчава с триумф. Скоро по-късно и в Съединени американски щати стартират да употребяват " V " като знак за успеха над нацизма.
В своята книга " Жестовете: през вчерашния ден през днешния ден и на следващия ден " изследователката Яна Бресем твърди, че жестът за победа " виктори " става известен по целия свят, откакто е бил употребен от Уинстън Чърчил - като повсеместен знак на вярата, че нацистка Германия ще бъде победена. Британският министър председател го трансформира в собствен " фирмен знак ", съпровождащ всичките му обществени изяви.
Знакът има доста лица
Независимо от необятната приложимост на " виктори " в годините на Втората международна война, произходът на този жест не е дефинитивно обяснен. Според някои версии, той води началото си още от Средновековието. А в най-новата история придобива още няколко смислови оттенъка. По време на протестните демонстрации против войната във Виетнам през 60-те години той е играе ролята на знак за одобрение. Хипитата пък го употребяват като знак на мира. През 70-те години става прочут в японската поп просвета, като в Източна Азия го употребяват и през днешния ден, само че напълно лишен от политически смисъл - там той е знак за положително въодушевление.
И още един любопитен факт. Британският окултист Алистър Кроули настоявам, че той пръв е предложил да се употребява знака " V " като противовес на нацистките свастики. Той се базира на своя обява от 1913 година, в която са демонстрирани и двата признака. Но множеството откриватели отхвърлят тази версия.
Изт: DW
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ