Да се усмихнеш, както дете се усмихва на живота
" Втората гибел на Колет ", Валери Перен, превод Венера Атанасова, издателство
" Изток-Запад "
След „ Забравените в неделя “ и „ Вода за цветята “ упованията към прозата на Валери Перен са високи до небесата. Ние гледахме към идващия ѝ разказ с равни елементи неспокойствие, предчувстване на удоволствието и безпокойство да не бъдем разочаровани. И ето, най-сетне „ Втората гибел на Колет “ излезе, още веднъж в „ Изток – Запад “.
Ако не сте я прочели, умерено можете да я купите още през днешния ден и да се впуснете в четенето – Перен надскача летвата, която сама си е сложила.
Франкофоните отново ще получат същински подарък. Историята е типично френска и в нея се преплетени обич, футболни пристрастености, класическо и съвременно изкуство и загадки, свързани с мистериозни съдбовни дами. Споменават се заглавия на филми, имена на мислители и писатели, героите ухаят на парфюм, а в случай че потърсите песните и изпълнителите, които се загатват непрекъснато, ще чуете в действителност трогателен саундтрак и ще обогатите познанията си за шансона.
Основната линия на сюжета се завърта към Аньес – международно известна режисьорка, която към този момент не снима филми, откакто брачният партньор ѝ и основен артист в нейните ленти я е изоставил, с цел да се ожени за друга. Аньес не може да изплува от дълбините на депресията и последното, от което има потребност, е да се задълбава в родови истории. Това обаче се постанова: вуйна ѝ, Колет Септамбър, е умряла през 2007 и е заровена, както е редно. Неочаквано през 2010 същата тази Колет е открита, издъхнала единствено преди ден.
Кой тогава е положен в гроба? Аньес се връща в градчето на вуйна си, с цел да помогне за разкриването на загадката. Там я чака споменът за летните ваканции, трима правилни другари, и голям брой аудиокасети с гласа на вуйна ѝ. Разговорът, който в никакъв случай не се е състоял, внезапно се разпростира с помощта на тези записи.
Всъщност ние едва познаваме даже най-близките си хора. Виждаме единствено част от качествата им, недоизслушваме историите им, сещаме се да им зададем въпроси чак когато е станало прекомерно късно.
Аньес със слисване и позор схваща какво е било детството на личния ѝ татко. Открива, че вуйна ѝ е претърпяла загадка пристрастеност, че е имала двойничка, че в личното ѝ минало има рискова загадка.
Съдбата на фамилията по майчина линия е не по-малко трагична. След повече от шест десетилетия Холокостът продължава да хвърля черната си сянка и нескрито да излизат разкрития от миналото; истории за всеотдайност, чудеса от достойнство и добрина.
Дори приятелите на Аньес споделят с нея неща, които тя даже не е подозирала, въпреки
че без да знае е била очевидец.
Героите са плътни, живи и белязани от контузии в по-далечното или в по-близкото минало. Насилие в семейството; похищения над деца, отвличания и убийства. В историята има прелъстителен служител на реда, който проверява и закриля, и с напредването на сюжета вместо да се избистрят, тайните стават от ден на ден, само че романът не може да се назова престъпен. Психологическото извайване на облиците е главната мощ и полезност на тази книга, а нещастията и бедите… те са просто част от живота, наред с любовта, триумфа, гения и пристрастеността, труда и разочарованията.
Нещо характерно в книгата, обвързвано колкото с историята, толкоз и с езика и стила на Валери Перен, е това, че Аньес стартира да написа кино сюжет за живота на родителите си. Тя не има намерение да снима филм по него, само че това е езикът, който ѝ е прочут. „ Аз съм дете на доста истории. Силни истории. Трябва да продължа да ги описвам. “ Постепенно концепцията ѝ претърпява промяна и това, което е стартирано като сюжет, последователно се трансформира в разказ със съответните стилови и официални характерности. Виждаме метаморфозата, смяната на изразните средства, превръщането на разговорите и ремарките в пълнокръвна, богата прозаичност. Истински майсторски клас по писане на художествена литература. „ А когато един разказ е невероятен, той съдържа светлина, облици, думи и усеща. И героите стават действителни, тъй като се привързваме към тях. “
" Изток-Запад "
След „ Забравените в неделя “ и „ Вода за цветята “ упованията към прозата на Валери Перен са високи до небесата. Ние гледахме към идващия ѝ разказ с равни елементи неспокойствие, предчувстване на удоволствието и безпокойство да не бъдем разочаровани. И ето, най-сетне „ Втората гибел на Колет “ излезе, още веднъж в „ Изток – Запад “.
Ако не сте я прочели, умерено можете да я купите още през днешния ден и да се впуснете в четенето – Перен надскача летвата, която сама си е сложила.
Франкофоните отново ще получат същински подарък. Историята е типично френска и в нея се преплетени обич, футболни пристрастености, класическо и съвременно изкуство и загадки, свързани с мистериозни съдбовни дами. Споменават се заглавия на филми, имена на мислители и писатели, героите ухаят на парфюм, а в случай че потърсите песните и изпълнителите, които се загатват непрекъснато, ще чуете в действителност трогателен саундтрак и ще обогатите познанията си за шансона.
Основната линия на сюжета се завърта към Аньес – международно известна режисьорка, която към този момент не снима филми, откакто брачният партньор ѝ и основен артист в нейните ленти я е изоставил, с цел да се ожени за друга. Аньес не може да изплува от дълбините на депресията и последното, от което има потребност, е да се задълбава в родови истории. Това обаче се постанова: вуйна ѝ, Колет Септамбър, е умряла през 2007 и е заровена, както е редно. Неочаквано през 2010 същата тази Колет е открита, издъхнала единствено преди ден.
Кой тогава е положен в гроба? Аньес се връща в градчето на вуйна си, с цел да помогне за разкриването на загадката. Там я чака споменът за летните ваканции, трима правилни другари, и голям брой аудиокасети с гласа на вуйна ѝ. Разговорът, който в никакъв случай не се е състоял, внезапно се разпростира с помощта на тези записи.
Всъщност ние едва познаваме даже най-близките си хора. Виждаме единствено част от качествата им, недоизслушваме историите им, сещаме се да им зададем въпроси чак когато е станало прекомерно късно.
Аньес със слисване и позор схваща какво е било детството на личния ѝ татко. Открива, че вуйна ѝ е претърпяла загадка пристрастеност, че е имала двойничка, че в личното ѝ минало има рискова загадка.
Съдбата на фамилията по майчина линия е не по-малко трагична. След повече от шест десетилетия Холокостът продължава да хвърля черната си сянка и нескрито да излизат разкрития от миналото; истории за всеотдайност, чудеса от достойнство и добрина.
Дори приятелите на Аньес споделят с нея неща, които тя даже не е подозирала, въпреки
че без да знае е била очевидец.
Героите са плътни, живи и белязани от контузии в по-далечното или в по-близкото минало. Насилие в семейството; похищения над деца, отвличания и убийства. В историята има прелъстителен служител на реда, който проверява и закриля, и с напредването на сюжета вместо да се избистрят, тайните стават от ден на ден, само че романът не може да се назова престъпен. Психологическото извайване на облиците е главната мощ и полезност на тази книга, а нещастията и бедите… те са просто част от живота, наред с любовта, триумфа, гения и пристрастеността, труда и разочарованията.
Нещо характерно в книгата, обвързвано колкото с историята, толкоз и с езика и стила на Валери Перен, е това, че Аньес стартира да написа кино сюжет за живота на родителите си. Тя не има намерение да снима филм по него, само че това е езикът, който ѝ е прочут. „ Аз съм дете на доста истории. Силни истории. Трябва да продължа да ги описвам. “ Постепенно концепцията ѝ претърпява промяна и това, което е стартирано като сюжет, последователно се трансформира в разказ със съответните стилови и официални характерности. Виждаме метаморфозата, смяната на изразните средства, превръщането на разговорите и ремарките в пълнокръвна, богата прозаичност. Истински майсторски клас по писане на художествена литература. „ А когато един разказ е невероятен, той съдържа светлина, облици, думи и усеща. И героите стават действителни, тъй като се привързваме към тях. “
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ