При втория опит: Спектакълът на Малкович в Народния се изигра при пълна зала
Втората премиера на спектакъла на Джон Малкович " Оръжията и индивидът " по пиесата на Бърнард Шоу се оказа сполучлива. Постановката в Народния спектакъл се игра при цялостна зала, а на финала цялата зала стана на крайници и приветства бурно актьорите, режисьора и целия екип на постановката. Аплодисментите на публиката бяха най-много за това, че никой няма право да нападна театъра и да го трансформира в сцена на грозни конфликти, на каквито станахме очевидци в четвъртък вечерта по време на първата премиера на " Оръжията и индивидът ".
Овациите бяха израз на взаимност с артистите, които макар натиска и хулите против тях от страна на разялени неколтурни люде, не се подадоха на провокации и останаха на висота, раздавайки се на сцената.
" Днес спектакълът „ Оръжията и индивидът “ от Бърнард Шоу на режисьора Джон Малкович се игра пред цялостна зала! Благодарим ви! Все отново Театърът ще пребъде! Аплодисменти за всички, които през днешния ден демонстрираха, че изкуството е по-силно от варварщината! Актьори, театрали, сътрудници от киното, публицисти, студенти... Това е методът! Заедно сме и сме мощни!
#СценаНеАрена ", написаха от трупата на Народния спектакъл след края на втората премиера.
В петък вечерта, посредством този път на служителите на реда, които бяха получили указания да създадат кордон към театъра и да пускат гладко феновете с билети, постановката стартира в точния момент и всички фенове съумяха да влязат в театъра и да заемат местата си.
На поклона, с изключение на целият актьорски състав - Ненчо Костов, Пламен Димов, Ева Тепавичарова, Кремена Славчева, Ирина Митева, Христо Петков, Стоян Пепеланов, Константин Еленков, излязоха режисьорът Джон Малкович и сценографът Пиер-Франсоа Лимбош. От залата се чуваха крясъци „ Браво! “.
„ Оръжията и индивидът “ е пиеса в три дейности от световноизвестния ирландски драматург Бърнард Шоу, сложена за първи път през 1894 година в спектакъл „ Авеню “ в Лондон. Премиерата на пиесата на Уест Енд е първият комерсиален триумф за Бърнард Шоу, от който потегля и неговата известност като драматург. Чрез езика на комедията текстът цели да осмее публичните настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и непотребна романтизация. Именно поради това си желание създателят избира за заглавие на пиесата откъс от британския превод на началото на античната епическа поема „ Енеида “ на Вергилий.
Първоначално персонажите, както и средата в пиесата са условни, само че в устрема си към реалистично звучене Бърнард Шоу, посъветван от другари, взема решение да сложи описаните взаимоотношения и събития в подтекста на неотдавна завършилата на Балканите Сръбско-българска война. Така в място на действието се трансформира домът на офицер Петков в малко градче край Драгоман в България след края на борбата при Сливница през 1885 година
Това, което занимава Джон Малкович в този текст, е както рецензия на сантименталната концепция за войната, по този начин и конфликтът сред любовта като сантиментален блян и действителността. Интересното за него е голямата амплитуда сред приказния свят на Шоу и актуалния профанен свят на нормализирано чувство за рецесия, на човешко отчуждение, разделения и нестихващи военни спорове. Войната към този момент не се свързва с концепциите за подвиг, всеотдайност, независимост и човешко достолепие, а със страдалчество, смут и гибел. Джон Малкович прави сантиментална антивоенна комедия, в която съвременността ще се огледа и като през увеличително стъкло проблемите ѝ ще рефлектират назад към нас още по-осезаеми.
Във версията на Малкович не прозира никаква целенасочена засегнатост към българския народ и бойните подвизи на младата българска войска, която извоюва победа в Сръбско-българската война. Българската победа в тази къса война, известна още като „ капитаните побеждават генералите “, е причина за интернационалното признание на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
Американският артист и режисьор не се отнася нито със жлъч, нито даже с подигравка към славните подвизи на българските бойци. Дори в противен случай. Обект на подигравка е подправеният подвиг и национализъм, само че това е поднесено елегантно и без какъвто и да е подбив към българския народ. Дори общоизвестните реплики от пиесата на Бърнард Шоу за българите, които не се къпят постоянно и в края на ХIХ век не знаят що е библиотека и са по-далеч от цивилизования свят като обноски и усещания, не звучат обидно.
" Нашите доблестни, удивителни българи, с блеснали саби и изкрящи очи като лавина, с гръм и гръмотевица, отвяват като слама окаяните сърби и техните австрийски контета ", написа Бърнард Шоу. Това мъчно може да се назова антибългарска пиеса.
" Спечелих борбата по неправилния метод, до момента в който нашите велики съветски генерали я губеха по верния. Накратко, скапах им проектите и им нараних самочувствието ", изрича героят на Ненчо Костов капитан Саранов.
По време на спектакъла публиката откровено се забавлява на много от шеговитите реплики за българския нрав и за манталитета на нашите съседи сърби, за руснаците, австрийците и швейцарците, които също вземат участие директно или индиректно в Сръбско-българската война.
Пиесата на Шоу отхвърля войната и несъразмерното героизиране на армиите, което през днешния ден звучи още по-актуално. Така да вземем за пример един от героите споделя, че девет от 10 бойци по рождение са простаци. И това изказване е общовалидно и не се отнася до българската армия.
Към края на пиесата героинята Райна споделя на швейцарския капитан, че не е благородник и има мозък на бакалин, а отговорът на героя на Пламен Димов е, че това е швейцарският народен темперамент. Смешка явно ориентирана към Швейцария, която пък е извесна със своя неутралитет.
" Войната, скъпа госпожо, е изкуството на страхливеца да нападна безмилостно, когато е мощен, и да се пази, когато е слаб. Това е цялата загадка на успеха в сражението. Изненадай врага, когато е уязвим, и в никакъв случай, при никакви условия, не се сражавай с него, когато ти е равносилен ", се споделя още в пиесата на Бърнард Шоу.
В спектакъла Малкович е заложил на ослепителен актьорски състав, като всеки от актьорите е навръх мястото си със своята характерност и гений - Ева Тепавичарова като госпожа Петкова, Стоян Пепеланов като най-високопоставения в Българската войска офицер майор Петков, Ненчо Костов като капитан Саранов, Пламен Димов като швейцарския капитан и сръбски наемник Блънчли, Кремена Славчева като девойка Райна, Ирина Митева като Лука - слугинята на Райна, Христо Петков като прислужникът Никола и Константин Еленков като български боец.
Това, което обаче внася детайл на отчаяние в спектакъла на Малкович е, че на моменти, в опит да се осъди войната и нейното ненужно героизиране, се стига до прекомерна подигравка. А старомодната сценография подухва мисли, че като че ли режисьорът е предпочел да заложи на визия от преди 40 години.
Независимо от всичко обаче, несъмнено спектакълът на Джон Малкович в Народния спектакъл " Оръжието и индивидът " е събитие в театралния живот у нас. И преди да сме гледали постановката не е нито морално, нито възпитано да изричаме мнение, че тя е антипатриотична и омерзителна за българския народ. Защото подтекстът й не е обвързван с ненавист към българите, а и трактовката на Малкович е прекомерно надалеч от окарикатуряването на един или различен народ в целокупност.
Овациите бяха израз на взаимност с артистите, които макар натиска и хулите против тях от страна на разялени неколтурни люде, не се подадоха на провокации и останаха на висота, раздавайки се на сцената.
" Днес спектакълът „ Оръжията и индивидът “ от Бърнард Шоу на режисьора Джон Малкович се игра пред цялостна зала! Благодарим ви! Все отново Театърът ще пребъде! Аплодисменти за всички, които през днешния ден демонстрираха, че изкуството е по-силно от варварщината! Актьори, театрали, сътрудници от киното, публицисти, студенти... Това е методът! Заедно сме и сме мощни!
#СценаНеАрена ", написаха от трупата на Народния спектакъл след края на втората премиера.
В петък вечерта, посредством този път на служителите на реда, които бяха получили указания да създадат кордон към театъра и да пускат гладко феновете с билети, постановката стартира в точния момент и всички фенове съумяха да влязат в театъра и да заемат местата си.
На поклона, с изключение на целият актьорски състав - Ненчо Костов, Пламен Димов, Ева Тепавичарова, Кремена Славчева, Ирина Митева, Христо Петков, Стоян Пепеланов, Константин Еленков, излязоха режисьорът Джон Малкович и сценографът Пиер-Франсоа Лимбош. От залата се чуваха крясъци „ Браво! “.
„ Оръжията и индивидът “ е пиеса в три дейности от световноизвестния ирландски драматург Бърнард Шоу, сложена за първи път през 1894 година в спектакъл „ Авеню “ в Лондон. Премиерата на пиесата на Уест Енд е първият комерсиален триумф за Бърнард Шоу, от който потегля и неговата известност като драматург. Чрез езика на комедията текстът цели да осмее публичните настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и непотребна романтизация. Именно поради това си желание създателят избира за заглавие на пиесата откъс от британския превод на началото на античната епическа поема „ Енеида “ на Вергилий.
Първоначално персонажите, както и средата в пиесата са условни, само че в устрема си към реалистично звучене Бърнард Шоу, посъветван от другари, взема решение да сложи описаните взаимоотношения и събития в подтекста на неотдавна завършилата на Балканите Сръбско-българска война. Така в място на действието се трансформира домът на офицер Петков в малко градче край Драгоман в България след края на борбата при Сливница през 1885 година
Това, което занимава Джон Малкович в този текст, е както рецензия на сантименталната концепция за войната, по този начин и конфликтът сред любовта като сантиментален блян и действителността. Интересното за него е голямата амплитуда сред приказния свят на Шоу и актуалния профанен свят на нормализирано чувство за рецесия, на човешко отчуждение, разделения и нестихващи военни спорове. Войната към този момент не се свързва с концепциите за подвиг, всеотдайност, независимост и човешко достолепие, а със страдалчество, смут и гибел. Джон Малкович прави сантиментална антивоенна комедия, в която съвременността ще се огледа и като през увеличително стъкло проблемите ѝ ще рефлектират назад към нас още по-осезаеми.
Във версията на Малкович не прозира никаква целенасочена засегнатост към българския народ и бойните подвизи на младата българска войска, която извоюва победа в Сръбско-българската война. Българската победа в тази къса война, известна още като „ капитаните побеждават генералите “, е причина за интернационалното признание на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
Американският артист и режисьор не се отнася нито със жлъч, нито даже с подигравка към славните подвизи на българските бойци. Дори в противен случай. Обект на подигравка е подправеният подвиг и национализъм, само че това е поднесено елегантно и без какъвто и да е подбив към българския народ. Дори общоизвестните реплики от пиесата на Бърнард Шоу за българите, които не се къпят постоянно и в края на ХIХ век не знаят що е библиотека и са по-далеч от цивилизования свят като обноски и усещания, не звучат обидно.
" Нашите доблестни, удивителни българи, с блеснали саби и изкрящи очи като лавина, с гръм и гръмотевица, отвяват като слама окаяните сърби и техните австрийски контета ", написа Бърнард Шоу. Това мъчно може да се назова антибългарска пиеса.
" Спечелих борбата по неправилния метод, до момента в който нашите велики съветски генерали я губеха по верния. Накратко, скапах им проектите и им нараних самочувствието ", изрича героят на Ненчо Костов капитан Саранов.
По време на спектакъла публиката откровено се забавлява на много от шеговитите реплики за българския нрав и за манталитета на нашите съседи сърби, за руснаците, австрийците и швейцарците, които също вземат участие директно или индиректно в Сръбско-българската война.
Пиесата на Шоу отхвърля войната и несъразмерното героизиране на армиите, което през днешния ден звучи още по-актуално. Така да вземем за пример един от героите споделя, че девет от 10 бойци по рождение са простаци. И това изказване е общовалидно и не се отнася до българската армия.
Към края на пиесата героинята Райна споделя на швейцарския капитан, че не е благородник и има мозък на бакалин, а отговорът на героя на Пламен Димов е, че това е швейцарският народен темперамент. Смешка явно ориентирана към Швейцария, която пък е извесна със своя неутралитет.
" Войната, скъпа госпожо, е изкуството на страхливеца да нападна безмилостно, когато е мощен, и да се пази, когато е слаб. Това е цялата загадка на успеха в сражението. Изненадай врага, когато е уязвим, и в никакъв случай, при никакви условия, не се сражавай с него, когато ти е равносилен ", се споделя още в пиесата на Бърнард Шоу.
В спектакъла Малкович е заложил на ослепителен актьорски състав, като всеки от актьорите е навръх мястото си със своята характерност и гений - Ева Тепавичарова като госпожа Петкова, Стоян Пепеланов като най-високопоставения в Българската войска офицер майор Петков, Ненчо Костов като капитан Саранов, Пламен Димов като швейцарския капитан и сръбски наемник Блънчли, Кремена Славчева като девойка Райна, Ирина Митева като Лука - слугинята на Райна, Христо Петков като прислужникът Никола и Константин Еленков като български боец.
Това, което обаче внася детайл на отчаяние в спектакъла на Малкович е, че на моменти, в опит да се осъди войната и нейното ненужно героизиране, се стига до прекомерна подигравка. А старомодната сценография подухва мисли, че като че ли режисьорът е предпочел да заложи на визия от преди 40 години.
Независимо от всичко обаче, несъмнено спектакълът на Джон Малкович в Народния спектакъл " Оръжието и индивидът " е събитие в театралния живот у нас. И преди да сме гледали постановката не е нито морално, нито възпитано да изричаме мнение, че тя е антипатриотична и омерзителна за българския народ. Защото подтекстът й не е обвързван с ненавист към българите, а и трактовката на Малкович е прекомерно надалеч от окарикатуряването на един или различен народ в целокупност.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ