Втората пенсия у нас е създадена, за да допълва основната

Втората пенсия у нас е основана, с цел да добавя главната пенсия от Национален осигурителен институт и да обезпечи по-стабилен приход на възрастните хора.

Тя е част от дълготрайната идея за финансова сигурност след пенсиониране.

Но нови уточнения и идни промени в режима ѝ слагат значими въпроси — може ли човек да получи част от средствата по-рано, какво се случва при заболяване и какви са разпоредбите при доброволните фондове, написа Марица.

Кога може да се тегли част от втората пенсия?

Законът позволява еднократно или разсрочено погашение до 50% от средствата по партидата, даже преди настъпване на пенсионната възраст, само че единствено при трайно понижена продуктивност над 89.99%.

Това значи, че хора с тежки болести могат да се възползват от ранно заплащане, без да чакат навършване на пенсионна възраст.

Различна е обстановката при така наречен трета пенсия, където жителят може да изтегли напълно или отчасти средствата си когато и да е.
Ако обаче е употребено данъчно облекчение за тези вноски, при евакуиране сумата предстои на облагане, в случай че лицето към този момент е пенсионер.

В момента втората пенсия у нас рядко обезпечава доживотно заплащане. В множеството случаи се изплаща разсрочено в границите на 1 до 3 години, след което пенсионерът остава единствено с главната пенсия от Национален осигурителен институт, която е понижена с към 10% поради присъединяване във втория дирек.

Това слага потребността от ново контролиране на системата и по-ясна политика за отбрана на спестяванията на жителите.

Накъде върви пенсионната промяна

Експерти упорстват за повече бистрота, по-добра рентабилност на частните фондове и опция за избор сред доживотно и разсрочено заплащане.
Възможно е през 2026 година да се обсъдят нови промени, които да хармонизират втората пенсия с европейските практики.

Истинските пенсионери (тоест тези, които ще получават втора пенсия пожизнено от втория стълб) са едвам 6764 души към полугодието, като болшинството от тях (5822 души) също са избрали разновидността на пожизнена пенсия с разсрочено заплащане, т.е. да получат оптимално бързо оптимално огромна част от спестяванията си.

Тоест всеобщото предпочитание на хората е да си вземат частните спестявания допустимо най-бързо, което като цяло се разминава с концепцията на дълготрайния пенсионен приход. Според актюерските статистики дамите у нас получават пенсия приблизително към 18 години, а мъжете, които към момента се пенсионират и по-късно от дамите – към 12 година

Еднократното заплащане е в случаите, когато натрупванията в партидата са под три минимални пенсии за страната (тоест под 1891.50 лева към момента). Причината е, че средствата са толкоз оскъдни, че не си заслужава да се заплащат разсрочено.

Разсроченото плащане 

Разсроченото заплащане е вторият и всеобщ вид все още, като всекидневно хората прибират всичките си спестявания до 3 години. То се ползва в случаите, когато натрупванията по партидата не са задоволителни за пожизнена пенсия, само че надвишават цената на три минимални пенсии (тоест са над 1891.50 лева.).

Условието е месечният размер на изплащаната сума да не бъде по-нисък от 15% от размера на минималната пенсия за страната (в момента 94.58 лева.), само че да не е и по-висок от минималната пенсия (в момента 630.50 лева.). По данни на Комисията за финансов контрол (КФН) междинният размер на разсроченото заплащане в интервала януари-юни 2025 година е бил 511.49 лева на месец.

Обичайно жена-пенсионер би трябвало да има към 20 000 лева в пенсионната си партида, с цел да получи пожизнена пенсия. Към полугодието на 2025 година междинната месечна пожизнена пенсия е била 233.88 лева, само че размерът ѝ доста зависи от това какъв пенсионен проект е избрал пенсионерът.