Втората неделя след Петдесетница: Почитаме всички български светии
Втората неделя след Петдесетница е през днешния ден - на всички български светии. Чества се и паметта на свещеномъченик Евсевий Самосатски.
Във втората неделя след Петдесетница в Българската православна черква уважава всички светци, които са живели в българските земи от първи век до момента. Те били християни от разнообразни народности: едни били от локалните племена, обитавали сегашната българска земя още преди идването на славяните и прабългарите, други просто пребивали тук, като бойци или пленници, само че носели в сърцето си вярата в Иисус Христос и даже пожертвали живота си за нея.
След покръстването на нашия народ се умножило и цифрата на християнските светци. Сред тях били епископи със свят живот, просветители на народа ни, монаси, монахини, отшелници, праведни дами и мъже, посветили се на любовта към Бог и към ближните, станали мостри на християнски добродетели.
По-късно се явили и новомъчениците, потърпевши за вярата си по време на османското иго. Някои от тях изключително се почитат в избрани обитаеми места или манастири, само че те всички са включени в календара на нашата Църква.
Първите светци, живели на родна земя, са апостолски възпитаници, проповядвали тук Христовата религия, след тях идват мъчениците от ранните епохи, славянските просветители свети Кирил и Методий, и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий, покръстителят княз Борис-Михаил, преподобните Йоан Рилски, Прохор, Гавриил, Йоаким, Йоан Кукузел, Евтимий Търновски, Киприян Цамблак, Киевски и Московски митрополит, Пимен и Козма Зографски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, софийските новомъченици Никола и трима с името Георги, габровските Дамаскин, Лазар, Онуфрий и други.
Има и доста светци от български жанр, чиито имена не знаем. Затова е избрана тази неделя за ден на всички български светци - и знайни, и незнайни. Защото имаме вяра, че те се молят на Бог за всички нас.
Свети Евсевий, свещеник на град Самосата (сега Самсат в Югоизточна Турция), живял в бурните времена на IV век, когато Църквата страдала от ереста на александрийския духовник Арий (той отричал божествеността на Иисус Христос, на въплътения Божи Син). Тогавашният император Констанций, наследник на свети Константин Велики, поддържал тази разкол и грубо преследвал тези, които се противопоставяли и съпротивлявали на неговите планове арианството да стане публична вероизповед на цялата империя.
Свети Евсевий бил академик човек и добър богослов, по тази причина застанал на страната на православното обучение за Света Троица, постановено от Първия космополитен събор в Никея (325 г.). Това обаче му коствало доста преследвания от властта, както и от арианстващи епископи. Когато се очаквало да настъпи успокоение за Църквата, на власт пристигнал император Юлиан Отстъпник. Той пък се опитал да възвърне езическата вяра и по тази причина преследвал всички епископи за да попречи на активността на Църквата.
Сред пратените на изгнание бил и свещеник Евсевий, само че светецът мъжествено понесъл преследванията. Същото се случило и при император Валент, парещ покровител на арианите. Светецът още веднъж трябвало да пази чистотата на православната религия. За да не го заловят, преоблечен обикалял прилежащите области, с цел да предизвиква вярващите и да слага православно вярващи свещеници за духовни ръководители на народа. Затова още веднъж бил пратен на изгнание, само че този път в далечна Тракия, а съгласно други - край река Дунав.
След гибелта на Валент светецът се върнал от заточение в епископията си и почнал да работи за възобновяване на православната религия измежду народа. Въпреки напредналата си възраст, той обикалял села и градове. Един ден през 380 година обаче бил атакуван от фанатични еретици и след нанесен побой умрял от раните си.
На 22 юни имен ден честват всички, носещи името Асен, Аспарух, Румен, Румяна, Чавдар.
Към светците на българска земя обичайно се насочат молебствия за мир и отбрана на родната земя, помощ в сложни времена, както и за единение и духовна поддръжка.
В националния календар датата се назовава Евсеев ден. Счита се за удобна за всякаква домакинска и селскостопанска работа, в това число в градината и зеленчуковата градина. Според националното вярване 22 юни може да се трансформира в съдбоносен ден: на тази дата можете да срещнете своята сродна душа.
Ако 22 юни е доста парещ ден, значи зимата ще бъде доста сурова.
Във втората неделя след Петдесетница в Българската православна черква уважава всички светци, които са живели в българските земи от първи век до момента. Те били християни от разнообразни народности: едни били от локалните племена, обитавали сегашната българска земя още преди идването на славяните и прабългарите, други просто пребивали тук, като бойци или пленници, само че носели в сърцето си вярата в Иисус Христос и даже пожертвали живота си за нея.
След покръстването на нашия народ се умножило и цифрата на християнските светци. Сред тях били епископи със свят живот, просветители на народа ни, монаси, монахини, отшелници, праведни дами и мъже, посветили се на любовта към Бог и към ближните, станали мостри на християнски добродетели.
По-късно се явили и новомъчениците, потърпевши за вярата си по време на османското иго. Някои от тях изключително се почитат в избрани обитаеми места или манастири, само че те всички са включени в календара на нашата Църква.
Първите светци, живели на родна земя, са апостолски възпитаници, проповядвали тук Христовата религия, след тях идват мъчениците от ранните епохи, славянските просветители свети Кирил и Методий, и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд, Ангеларий, покръстителят княз Борис-Михаил, преподобните Йоан Рилски, Прохор, Гавриил, Йоаким, Йоан Кукузел, Евтимий Търновски, Киприян Цамблак, Киевски и Московски митрополит, Пимен и Козма Зографски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, софийските новомъченици Никола и трима с името Георги, габровските Дамаскин, Лазар, Онуфрий и други.
Има и доста светци от български жанр, чиито имена не знаем. Затова е избрана тази неделя за ден на всички български светци - и знайни, и незнайни. Защото имаме вяра, че те се молят на Бог за всички нас.
Свети Евсевий, свещеник на град Самосата (сега Самсат в Югоизточна Турция), живял в бурните времена на IV век, когато Църквата страдала от ереста на александрийския духовник Арий (той отричал божествеността на Иисус Христос, на въплътения Божи Син). Тогавашният император Констанций, наследник на свети Константин Велики, поддържал тази разкол и грубо преследвал тези, които се противопоставяли и съпротивлявали на неговите планове арианството да стане публична вероизповед на цялата империя.
Свети Евсевий бил академик човек и добър богослов, по тази причина застанал на страната на православното обучение за Света Троица, постановено от Първия космополитен събор в Никея (325 г.). Това обаче му коствало доста преследвания от властта, както и от арианстващи епископи. Когато се очаквало да настъпи успокоение за Църквата, на власт пристигнал император Юлиан Отстъпник. Той пък се опитал да възвърне езическата вяра и по тази причина преследвал всички епископи за да попречи на активността на Църквата.
Сред пратените на изгнание бил и свещеник Евсевий, само че светецът мъжествено понесъл преследванията. Същото се случило и при император Валент, парещ покровител на арианите. Светецът още веднъж трябвало да пази чистотата на православната религия. За да не го заловят, преоблечен обикалял прилежащите области, с цел да предизвиква вярващите и да слага православно вярващи свещеници за духовни ръководители на народа. Затова още веднъж бил пратен на изгнание, само че този път в далечна Тракия, а съгласно други - край река Дунав.
След гибелта на Валент светецът се върнал от заточение в епископията си и почнал да работи за възобновяване на православната религия измежду народа. Въпреки напредналата си възраст, той обикалял села и градове. Един ден през 380 година обаче бил атакуван от фанатични еретици и след нанесен побой умрял от раните си.
На 22 юни имен ден честват всички, носещи името Асен, Аспарух, Румен, Румяна, Чавдар.
Към светците на българска земя обичайно се насочат молебствия за мир и отбрана на родната земя, помощ в сложни времена, както и за единение и духовна поддръжка.
В националния календар датата се назовава Евсеев ден. Счита се за удобна за всякаква домакинска и селскостопанска работа, в това число в градината и зеленчуковата градина. Според националното вярване 22 юни може да се трансформира в съдбоносен ден: на тази дата можете да срещнете своята сродна душа.
Ако 22 юни е доста парещ ден, значи зимата ще бъде доста сурова.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ