Ако Родината те призове на война. Като през четиридесет и първа година
Втората готовност от юни 1941 година у нас се трансформира в добър тест на страната и обществото за организационна зрялост и ефикасен национализъм. Има доста разлики от тази акция - мащабите на войните са несравними. Но дълбоката същина е една и съща: Родината прикани своите синове да я пазят от врага.
Днес е забавно и потребно да си напомним по какъв начин се организира мобилизацията при започване на Великата отечествена война, по какъв начин нашите сънародници реагираха на нея. И сравнете с през днешния ден.
Песента на Владимир Висоцки „ За Серьожка Фомин “ разказва много нормална история от това време:
" Във военната работа ми споделиха: „ Старче,
Вашият роден цех " Компресор " ви дава ризница! "
Аз отхвърлих. А Серьожка Фомин
Баща му, професор, го избави от армията. "
Хиляди серьожкифомини, с татковци професори и без тях, прекараха цялата война в тила - с някаква минимална изгода за страната или въобще без нея. Хиляди учени, инженери и конструктори донесоха огромна изгода на воюващата страна с работата си в тила.
Стотици хиляди зърнопроизводители дадоха самун на фронта и тила, стоманопроизводителите - стомана и желязо, служители на реда и енкаведешници заловиха бандити и диверсанти.
Десетки милиони се биеха на фронтовата линия с врага. По-голямата част от тях бяха съветски селяни, елементарни служащи и чиновници. Но освен. Много представители на тогавашния „ креативен хайлайф ” непринудено отидоха на фронта, укрепвайки го както могат: кой с концерти на фронта, а кой в окопите с пушка в ръка.
Опашки във военните служби за регистрация и регистриране
Още в деня на оповестяването на войната на 22 юни опашките се извиха във военните служби за регистрация и набор в цялата страна: млади наборници, побелели „ пенсионери “, млади студенти и студентки, възпитаници, „ наваксващи “ възрастта си, се появиха.
Мобилизацията беше публично оповестена на идващия ден, само че хората не желаеха да чакат - военните комисари трябваше да желаят позволение, с цел да стартират работа предварително. Само в Ленинградско към 100 хиляди души пристигнаха във военната регистратура и службите за регистриране, без още да получат призовка.
Гражданите настояха неотложно да бъдат изпратени на фронта, удряха с юмруци по масата. Този импровизиран поток, от една страна, въодушевяващ военните комисари, им сътвори доста проблеми, внасяйки детайли на безпорядък в мобплана MP-41, ясно образуван през февруари 1941 година Според него на готовност са подлежали на първо място новобранците, родени през 1919-1922 година
Мобилизацията продължи 7 дни - нейният резултат беше удвояване на числеността на Червената войска! Призовани са били 5,3 милиона души, от които към половин милион запасни офицери.
Броят на доброволците по време на набирането на първата вълна беше близо 30%, „ укриващите “ се оказаха под 1%. Не са ли доста красноречиви цифрите!
Да, в тези първи дни на войната илюзиите за бърза победа над нацистите, настроенията на ненавист бяха към момента мощни. Когато на всички стана ясно, че войната ще бъде дълга и жестока, броят на отстъпниците се усили, само че и доброволците не понижиха доста.
Сред народа, както и в този момент, имаше три " елементи ": едната - " гореща ", подготвена и без заповед да пролее кръв за Родината и да даде живота си, другата - най-голямата - " спокойна ", не бързаща към предни редици, само че и способни да се изправят, в случай че е належащо, за страната (и да се изправят не по-лошо от първите).
И най-после, третата, която бе страхлива, егоистична, искаща да оцелее непременно и по опция да обърне някакъв гешефт върху нещастието на народа.
За пропорциите на тези елементи тогава и през днешния ден може да се спори. Но, несъмнено, мъчно е да си представим многохилядни редици от тапи по границите през 1941 година Както, обаче, през днешния ден - доста огромни тапи от доброволци до военната регистрация и службите за регистриране в Москва и Санкт Петербург - за разлика от едно време.
Мобилизация без " неразбория "
Логистиката на мобилизацията през 41-ва беше добре премислена. Около 2,2 милиона души от първата вълна (по-малко от половината) бяха изпратени като маршируващи заместници на фронтовите елементи, останалите бяха образувани в тила с уместно образование, нови формирования от бойни оръжия, както и строителни и обслужващи елементи.
Центровете за образование на резервисти, както и графикът за превозване бяха оборудвани и планувани авансово: каквото и да се каже, страната се приготвяше за война. Нямаше обстановки, когато мобилизираните да са били изведени навън за нощувка. Подготвяха се най-вече униформи – и летни, и зимни.
Разбира се, компликациите започнаха, когато стана ясно, че заради естеството на военните дейности въпросът няма да се ограничи до първата планувана готовност. Но зародилите компликации бяха сполучливо преодолени с помощта на централизираната система на ръководство и стопанска система, които бързо бяха трансферирани на военна основа. Неизпълнението на заповеди, безхаберието се наказваше неотложно и строго в тила.
Още през юли и август беше належащо да се провежда втората и третата вълна на готовност, когато повикването за военна работа на по-старите възрасти попадаше в набора - от 1890 до 1918 година (до 51 години) и 18 годиншната юноша. Общо до края на годината са мобилизирани към 14 милиона души.
Освен това, предвид на бързото нахлуване на нацистките армии и опасността от завладяването на доста градове в региона на Москва през нощта на 2 юли 1941 година, Централният комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките предлага локалните партийни организации да управляват основаването на национална милиция. В същия ден Военният съвет на Московския боен окръг одобри решение за доброволната готовност на жителите на Москва и района в националната милиция.
И в действителност става всенародно и непринудено, както през 1612 година, по този начин и през 1812 година Според проекта силата на московското опълчение трябваше да бъде 200 000 московчани и 75 000 " регионали ". Но съвсем 400 хиляди доброволци се отзоваха.
В столицата по областен принцип в милициите се записваха цели групи. Например 21-ва дивизия на Народното опълчение на Киевски регион на Москва е формирана от служащи от Хладокомбината, Дорогомиловския химически цех, железопътния възел, фабриките Сако и Ванцети, сладкарската фабрика Бабаев, колхозниците от Пушкински регион, както и научната и креативна интелигенция от университетски институции, спектакъл " Вахтангов ", " Мосфилм ", столични университети.
" Никога не съм служил в армията, само че в отговор на наглото нахлуване на фашистките орди ви апелирам да ме запишете като доброволец в редиците на московското военно формирование ", написа в изказване професорът от Института за международна литература. " А.М. Горки " Дмитрий Благой.
Опълченците от четиридесет и първа
През първата седмица в опълчението се записаха 213 математици и механици, 163 историци, 158 физици, 155 географи, 148 химици, 138 биолози, 90 геолози. 24 опълченци имаха купата професор и лекар.
Струва си да се означи, че милициите никога не са били считани за второкласни военни елементи спрямо кадровите елементи и мобилизираните, както от време на време се написа. Доставката на милиционерски елементи с превоз, полеви кухни в радиус от 150 километра от Москва постоянно се осигуряваше от околните предприятия.
Щабът на Московския боен окръг доставя оръжие и муниции. „ Една пушка за пет “ измежду опълченците е публикувана приказка, която елементарно се опровергава с документи.
Като част от 5-та дивизия на националната милиция, скулпторът Евгений Вучетич стартира своя военен път през юли 1941 година, а като част от 6-та дивизия на националната милиция - артистът Михаил Пуговкин. Писателят Александър Бек отиде на фронта като част от 8-ма пехотна дивизия на Краснопресненската национална милиция.
Последната след това загуби повече от половината от състава си във Вяземския казан и беше разформирована. В нея имаше студенти и преподаватели от Московския държавен университет, юридически и геоложки проучвателни институти, ГИТИС, Консерваторията на името на " П.И. Чайковски ", актьори от Театъра на революцията.
В състава на дивизията влизаше и " актьорска рота ", в която се биеше бъдещият прочут драматург Виктор Розов. А също – „ писателска рота “ и две роти музиканти, нарекли себе си „ Батальон Чайковски “.
След като смениха музикалните принадлежности и концертните фракове с шинели и пушки, на фронта отпътуваха изключителният пианист Емил Гилелс, квартетът Бетовен, лауреатът на Всесъюзния конкурс диригентът Дмитрий Осипов, професорите от Московската консерватория Абрам Дяков, Леонид Живов, Леополд Лукомски.
Някои, като, да речем, Гилелс, откакто го осъзнаха, бяха съвсем принудително отзовани от фронтовата линия - техният гений беше по-нужен във фронтовите бригади. Но това ни минимум не омаловажава откровения ентусиазъм на тези изобретателни хора да бъдат до родината си.
Колко от днешните музиканти, художници, писатели ще отидат през днешния ден непринудено даже не на „ фронта “, а най-малко в запасните тилови елементи? Въпросът е риторичен... Въпреки че кой знае какво ще се случи по-късно!
През тревожната есен на четиридесет и първа, когато в Москва към този момент стартира тиха суматоха измежду избран контингент, ръководителят на Московския съвет Василий Пронин и първият секретар на Московския градски комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките Александър Шчербаков пристигнаха да инспектират работата по отбранителните линии на столицата. По-късно той си спомня:
" Стигаме до построяването на укрепления в региона на Ленино. Приближаваме се до противотанковия трап. На дъното му, в непроходимата кал, виждаме петдесетина мокри фигури. "
" Плъзгаме се надолу и питаме от коя организация са. Отговор: актьори и служащи на Болшой и други московски театри. Уморени, мокри лица. Всеки има един въпрос: какво има начело? Молят за помощ с положителни лопати и дърва за сушене на облекла. Ние предлагаме: за какво не изпратите тук различен екип вместо театрални служащи? Обидено: „ Какви сме, дезертьори, или какво? “
Кой имаше " здрава ризница "
Интересен въпрос за историческа параленост е прословутата " ризница ", или закъснение на мобилизацията. Първоначално бронята от 1941 година беше много необятна. „ Ръководните служащи “ бяха освободени от набор на фронта: ръководители на регионални комитети, районни комитети, градски комитети и окръжни комитети на партията, чиновници на националните комисариати на отбранителната индустрия, машиностроителни фабрики и промишлени предприятия, които районните тройка (осигуряваща мобилизация), считана за изпълняваща отбранителни поръчки, смяташе за такива от изключителна значимост.
Това включва висококласни оператори на трактори и комбайни, квалифицирани служащи, служащи и студенти, занимаващи се с дърводобив, чиновници на развъдни станции, държавни разсадници, бюра за доставки и даже индустриално съдействие.
Освен това ризница се полагаше на художници, музиканти, учени, писатели; до първата половина на 1942 година – на учители. Един тип „ резервация “ беше дадена и на прекаралите време в лагерите по „ политически “ членове и техните родственици, както и представители на редица националности, които се смятаха за ненадеждни на фронта: германци, японци, румънци, унгарци, финландци, българи, турци, гърци, корейци, китайци. Малките нации на Севера не подлежаха също на наложителна наборна тегоба.
През октомври 1943 година почналата към този момент наборна военна работа на младежи от Казахстан, Средна Азия, Закавказие и Северен Кавказ е спряна. Причината: ненадеждност и ниска бойна стойност.
Въпреки това, от тези националности постоянно се образуват тилови спомагателни елементи и строителни батальони, а доста от техните представители се бият на фронтовете като доброволци.
В Москва в началото повече от 40% от мъжете във военна възраст са имали изключение, в градовете на Урал и Сибир - към 30%, а в селата не повече от 5% са били освободени от готовност - основно по здравословни аргументи.
В бъдеще, когато призованите в първите талази на набиране са излизали от строя, критериите за " ризница " стават по-строги, възрастовата лента се реалокира - до 55 години " от горната страна " и 17 години долна граница (последните обаче не бяха изпратени на фронтовата линия).
До средата на войната от време на време имаше същински борби сред военните комисари и шефовете на фабрики, от които желаеха да вземат скъпи експерти на фронта.
Случвало се е обаче и младежи, изпратени със заповед в състава на „ трудовите армии “ на градежите на отбранителни предприятия, да бягат на фронта и да бъдат наложително връщани назад под опасността да бъдат оповестени за дезертьори.
Междувременно нараства броят както на явните, по този начин и на тайните дезертьори-бегълци, които у народа бяха наречени „ ташкентски фронтови бойци със здрави брони “. Около тази мечтана от някои ризница започнаха да се разиграват разнообразни нелицеприятни " истории ".
Тук-там бяха разкрити обстоятелства за симулация на заболявания - преди всичко, полуда и херния, употребява се разпра. След като разкриха такива герои, те не бяха хвърлени в пандиза, а изпратени на фронтовата линия - като част от наказателни батальони.
Органите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в цялата страна започнаха да разкриват стотици случаи на измами с запаси и медицински свидетелства. Най-често чиновниците на районните военни комисии и военномедицинските комисии нормално са взели участие в продажбата на подправени освобождавания от фронта или от наборна работа.
" Цената листа " за резервацията варира от 2 до 20 хиляди рубли. Така да вземем за пример в Московска област през февруари 1943 година е разкрита „ група татарски дезертьори Мустафин, Аляутдинов и други “, които „ като са в незаконна връзка с лекарите от наборната станция на Пушкинския областен боен комисариат, Турбевич, Селезньов, Постников, Коквина, ранен 1-ва част от военния комисариат, Яптев и служител Половинкин, нелегално освобождават повече от 100 души от работа в Червената войска ".
Известна е срамната история на четиримата известни футболисти на Спартак, братя Старостини, които, имайки запаси, посредством военния комисар на Бауманския регион на Москва Кутаржевски за подкупи „ уволниха “ своите „ положителни другари “ от армията, измежду които бяха да вземем за пример ръководителите на Мосплодовощторг, магазини " Млекопреработвателно дружество ", столични хранителни бази.
Тази активност донесе на спортистите повече от 50 хиляди рубли, част от тях от спекулации с " недостиг " от тези бази. Когато хората гладуваха и се биеха до гибел с врага, старостините живееха в детелина, търкалящи се като сирене в масло. За което получиха заслужени лишавания от независимост.
Пехота над поезията
Но тази „ сган “, която беше, е и ще бъде във всяка страна и при всяка система, несъмнено, не можеше да засенчи самоотвержеността на руския (и главно руския) народ, който както на военна работа, по този начин и непринудено отиде на фронта, воювайки с фашистите за родината си.
Включително и неговия същински креативен хайлайф, който не се отдели от страната и народа. Елитът, който работи за победа като част от креативен екипи под обстрел на фронтовата линия (през четирите години на войната са извършени 1 милион 350 хиляди концерти и представления на " фронта " ) и непосредствено като част от бойните елементи.
Списъкът с такива хора е доста дълъг. Нека посочим като образец единствено превъзходния стихотворец Семьон Гудзенко, който като студент в Московския институт по философия, литература и история отива на фронта като доброволец през 1941 година
Категорично отхвърля да напусне стрелковата си рота в редакцията на основания бригадирски вестник, където настойчиво го канят. И той става пълководец едвам след тежка рана. Самият той изрази своето кредо по този начин:
" Бях пехота в чисто поле,
в окопна тиня и в огън.
Станах боен публицист
предходната година в тази война.
Но в случай че се бием още веднъж...
Това е законът:
дано ме изпратят още веднъж
към пехотния батальон.
Да бъда под командването на старшините
най-малко една трета от пътя
тогава мога от тези върхове
да вляза в поезията. "
Какво от това?
За някои към момента наподобява несвоевременно сравнението на онази Велика отечествена война и сегашната война с укронацизма и западния сатанизъм, както непосредствено го дефинира оня ден Владимир Путин.
В края на краищата войната още даже не е публично оповестена, а от другата страна се бият опиянени, озлобени, само че въпреки всичко някогашни „ братя “. Но да се мисли по този начин е или последна доверчивост, или (или по-скоро) съзнателно затваряне на очите пред неуместната и ужасна истина. Днес, както и тогава, „ към този момент се води национална война ” и всичко най-важно в нея занапред следва. И по този начин, време е да си напомним уроците от четиридесет и първа. За да стигнем до четиридесет и петата.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Днес е забавно и потребно да си напомним по какъв начин се организира мобилизацията при започване на Великата отечествена война, по какъв начин нашите сънародници реагираха на нея. И сравнете с през днешния ден.
Песента на Владимир Висоцки „ За Серьожка Фомин “ разказва много нормална история от това време:
" Във военната работа ми споделиха: „ Старче,
Вашият роден цех " Компресор " ви дава ризница! "
Аз отхвърлих. А Серьожка Фомин
Баща му, професор, го избави от армията. "
Хиляди серьожкифомини, с татковци професори и без тях, прекараха цялата война в тила - с някаква минимална изгода за страната или въобще без нея. Хиляди учени, инженери и конструктори донесоха огромна изгода на воюващата страна с работата си в тила.
Стотици хиляди зърнопроизводители дадоха самун на фронта и тила, стоманопроизводителите - стомана и желязо, служители на реда и енкаведешници заловиха бандити и диверсанти.
Десетки милиони се биеха на фронтовата линия с врага. По-голямата част от тях бяха съветски селяни, елементарни служащи и чиновници. Но освен. Много представители на тогавашния „ креативен хайлайф ” непринудено отидоха на фронта, укрепвайки го както могат: кой с концерти на фронта, а кой в окопите с пушка в ръка.
Опашки във военните служби за регистрация и регистриране
Още в деня на оповестяването на войната на 22 юни опашките се извиха във военните служби за регистрация и набор в цялата страна: млади наборници, побелели „ пенсионери “, млади студенти и студентки, възпитаници, „ наваксващи “ възрастта си, се появиха.
Мобилизацията беше публично оповестена на идващия ден, само че хората не желаеха да чакат - военните комисари трябваше да желаят позволение, с цел да стартират работа предварително. Само в Ленинградско към 100 хиляди души пристигнаха във военната регистратура и службите за регистриране, без още да получат призовка.
Гражданите настояха неотложно да бъдат изпратени на фронта, удряха с юмруци по масата. Този импровизиран поток, от една страна, въодушевяващ военните комисари, им сътвори доста проблеми, внасяйки детайли на безпорядък в мобплана MP-41, ясно образуван през февруари 1941 година Според него на готовност са подлежали на първо място новобранците, родени през 1919-1922 година
Мобилизацията продължи 7 дни - нейният резултат беше удвояване на числеността на Червената войска! Призовани са били 5,3 милиона души, от които към половин милион запасни офицери.
Броят на доброволците по време на набирането на първата вълна беше близо 30%, „ укриващите “ се оказаха под 1%. Не са ли доста красноречиви цифрите!
Да, в тези първи дни на войната илюзиите за бърза победа над нацистите, настроенията на ненавист бяха към момента мощни. Когато на всички стана ясно, че войната ще бъде дълга и жестока, броят на отстъпниците се усили, само че и доброволците не понижиха доста.
Сред народа, както и в този момент, имаше три " елементи ": едната - " гореща ", подготвена и без заповед да пролее кръв за Родината и да даде живота си, другата - най-голямата - " спокойна ", не бързаща към предни редици, само че и способни да се изправят, в случай че е належащо, за страната (и да се изправят не по-лошо от първите).
И най-после, третата, която бе страхлива, егоистична, искаща да оцелее непременно и по опция да обърне някакъв гешефт върху нещастието на народа.
За пропорциите на тези елементи тогава и през днешния ден може да се спори. Но, несъмнено, мъчно е да си представим многохилядни редици от тапи по границите през 1941 година Както, обаче, през днешния ден - доста огромни тапи от доброволци до военната регистрация и службите за регистриране в Москва и Санкт Петербург - за разлика от едно време.
Мобилизация без " неразбория "
Логистиката на мобилизацията през 41-ва беше добре премислена. Около 2,2 милиона души от първата вълна (по-малко от половината) бяха изпратени като маршируващи заместници на фронтовите елементи, останалите бяха образувани в тила с уместно образование, нови формирования от бойни оръжия, както и строителни и обслужващи елементи.
Центровете за образование на резервисти, както и графикът за превозване бяха оборудвани и планувани авансово: каквото и да се каже, страната се приготвяше за война. Нямаше обстановки, когато мобилизираните да са били изведени навън за нощувка. Подготвяха се най-вече униформи – и летни, и зимни.
Разбира се, компликациите започнаха, когато стана ясно, че заради естеството на военните дейности въпросът няма да се ограничи до първата планувана готовност. Но зародилите компликации бяха сполучливо преодолени с помощта на централизираната система на ръководство и стопанска система, които бързо бяха трансферирани на военна основа. Неизпълнението на заповеди, безхаберието се наказваше неотложно и строго в тила.
Още през юли и август беше належащо да се провежда втората и третата вълна на готовност, когато повикването за военна работа на по-старите възрасти попадаше в набора - от 1890 до 1918 година (до 51 години) и 18 годиншната юноша. Общо до края на годината са мобилизирани към 14 милиона души.
Освен това, предвид на бързото нахлуване на нацистките армии и опасността от завладяването на доста градове в региона на Москва през нощта на 2 юли 1941 година, Централният комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките предлага локалните партийни организации да управляват основаването на национална милиция. В същия ден Военният съвет на Московския боен окръг одобри решение за доброволната готовност на жителите на Москва и района в националната милиция.
И в действителност става всенародно и непринудено, както през 1612 година, по този начин и през 1812 година Според проекта силата на московското опълчение трябваше да бъде 200 000 московчани и 75 000 " регионали ". Но съвсем 400 хиляди доброволци се отзоваха.
В столицата по областен принцип в милициите се записваха цели групи. Например 21-ва дивизия на Народното опълчение на Киевски регион на Москва е формирана от служащи от Хладокомбината, Дорогомиловския химически цех, железопътния възел, фабриките Сако и Ванцети, сладкарската фабрика Бабаев, колхозниците от Пушкински регион, както и научната и креативна интелигенция от университетски институции, спектакъл " Вахтангов ", " Мосфилм ", столични университети.
" Никога не съм служил в армията, само че в отговор на наглото нахлуване на фашистките орди ви апелирам да ме запишете като доброволец в редиците на московското военно формирование ", написа в изказване професорът от Института за международна литература. " А.М. Горки " Дмитрий Благой.
Опълченците от четиридесет и първа
През първата седмица в опълчението се записаха 213 математици и механици, 163 историци, 158 физици, 155 географи, 148 химици, 138 биолози, 90 геолози. 24 опълченци имаха купата професор и лекар.
Струва си да се означи, че милициите никога не са били считани за второкласни военни елементи спрямо кадровите елементи и мобилизираните, както от време на време се написа. Доставката на милиционерски елементи с превоз, полеви кухни в радиус от 150 километра от Москва постоянно се осигуряваше от околните предприятия.
Щабът на Московския боен окръг доставя оръжие и муниции. „ Една пушка за пет “ измежду опълченците е публикувана приказка, която елементарно се опровергава с документи.
Като част от 5-та дивизия на националната милиция, скулпторът Евгений Вучетич стартира своя военен път през юли 1941 година, а като част от 6-та дивизия на националната милиция - артистът Михаил Пуговкин. Писателят Александър Бек отиде на фронта като част от 8-ма пехотна дивизия на Краснопресненската национална милиция.
Последната след това загуби повече от половината от състава си във Вяземския казан и беше разформирована. В нея имаше студенти и преподаватели от Московския държавен университет, юридически и геоложки проучвателни институти, ГИТИС, Консерваторията на името на " П.И. Чайковски ", актьори от Театъра на революцията.
В състава на дивизията влизаше и " актьорска рота ", в която се биеше бъдещият прочут драматург Виктор Розов. А също – „ писателска рота “ и две роти музиканти, нарекли себе си „ Батальон Чайковски “.
След като смениха музикалните принадлежности и концертните фракове с шинели и пушки, на фронта отпътуваха изключителният пианист Емил Гилелс, квартетът Бетовен, лауреатът на Всесъюзния конкурс диригентът Дмитрий Осипов, професорите от Московската консерватория Абрам Дяков, Леонид Живов, Леополд Лукомски.
Някои, като, да речем, Гилелс, откакто го осъзнаха, бяха съвсем принудително отзовани от фронтовата линия - техният гений беше по-нужен във фронтовите бригади. Но това ни минимум не омаловажава откровения ентусиазъм на тези изобретателни хора да бъдат до родината си.
Колко от днешните музиканти, художници, писатели ще отидат през днешния ден непринудено даже не на „ фронта “, а най-малко в запасните тилови елементи? Въпросът е риторичен... Въпреки че кой знае какво ще се случи по-късно!
През тревожната есен на четиридесет и първа, когато в Москва към този момент стартира тиха суматоха измежду избран контингент, ръководителят на Московския съвет Василий Пронин и първият секретар на Московския градски комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките Александър Шчербаков пристигнаха да инспектират работата по отбранителните линии на столицата. По-късно той си спомня:
" Стигаме до построяването на укрепления в региона на Ленино. Приближаваме се до противотанковия трап. На дъното му, в непроходимата кал, виждаме петдесетина мокри фигури. "
" Плъзгаме се надолу и питаме от коя организация са. Отговор: актьори и служащи на Болшой и други московски театри. Уморени, мокри лица. Всеки има един въпрос: какво има начело? Молят за помощ с положителни лопати и дърва за сушене на облекла. Ние предлагаме: за какво не изпратите тук различен екип вместо театрални служащи? Обидено: „ Какви сме, дезертьори, или какво? “
Кой имаше " здрава ризница "
Интересен въпрос за историческа параленост е прословутата " ризница ", или закъснение на мобилизацията. Първоначално бронята от 1941 година беше много необятна. „ Ръководните служащи “ бяха освободени от набор на фронта: ръководители на регионални комитети, районни комитети, градски комитети и окръжни комитети на партията, чиновници на националните комисариати на отбранителната индустрия, машиностроителни фабрики и промишлени предприятия, които районните тройка (осигуряваща мобилизация), считана за изпълняваща отбранителни поръчки, смяташе за такива от изключителна значимост.
Това включва висококласни оператори на трактори и комбайни, квалифицирани служащи, служащи и студенти, занимаващи се с дърводобив, чиновници на развъдни станции, държавни разсадници, бюра за доставки и даже индустриално съдействие.
Освен това ризница се полагаше на художници, музиканти, учени, писатели; до първата половина на 1942 година – на учители. Един тип „ резервация “ беше дадена и на прекаралите време в лагерите по „ политически “ членове и техните родственици, както и представители на редица националности, които се смятаха за ненадеждни на фронта: германци, японци, румънци, унгарци, финландци, българи, турци, гърци, корейци, китайци. Малките нации на Севера не подлежаха също на наложителна наборна тегоба.
През октомври 1943 година почналата към този момент наборна военна работа на младежи от Казахстан, Средна Азия, Закавказие и Северен Кавказ е спряна. Причината: ненадеждност и ниска бойна стойност.
Въпреки това, от тези националности постоянно се образуват тилови спомагателни елементи и строителни батальони, а доста от техните представители се бият на фронтовете като доброволци.
В Москва в началото повече от 40% от мъжете във военна възраст са имали изключение, в градовете на Урал и Сибир - към 30%, а в селата не повече от 5% са били освободени от готовност - основно по здравословни аргументи.
В бъдеще, когато призованите в първите талази на набиране са излизали от строя, критериите за " ризница " стават по-строги, възрастовата лента се реалокира - до 55 години " от горната страна " и 17 години долна граница (последните обаче не бяха изпратени на фронтовата линия).
До средата на войната от време на време имаше същински борби сред военните комисари и шефовете на фабрики, от които желаеха да вземат скъпи експерти на фронта.
Случвало се е обаче и младежи, изпратени със заповед в състава на „ трудовите армии “ на градежите на отбранителни предприятия, да бягат на фронта и да бъдат наложително връщани назад под опасността да бъдат оповестени за дезертьори.
Междувременно нараства броят както на явните, по този начин и на тайните дезертьори-бегълци, които у народа бяха наречени „ ташкентски фронтови бойци със здрави брони “. Около тази мечтана от някои ризница започнаха да се разиграват разнообразни нелицеприятни " истории ".
Тук-там бяха разкрити обстоятелства за симулация на заболявания - преди всичко, полуда и херния, употребява се разпра. След като разкриха такива герои, те не бяха хвърлени в пандиза, а изпратени на фронтовата линия - като част от наказателни батальони.
Органите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в цялата страна започнаха да разкриват стотици случаи на измами с запаси и медицински свидетелства. Най-често чиновниците на районните военни комисии и военномедицинските комисии нормално са взели участие в продажбата на подправени освобождавания от фронта или от наборна работа.
" Цената листа " за резервацията варира от 2 до 20 хиляди рубли. Така да вземем за пример в Московска област през февруари 1943 година е разкрита „ група татарски дезертьори Мустафин, Аляутдинов и други “, които „ като са в незаконна връзка с лекарите от наборната станция на Пушкинския областен боен комисариат, Турбевич, Селезньов, Постников, Коквина, ранен 1-ва част от военния комисариат, Яптев и служител Половинкин, нелегално освобождават повече от 100 души от работа в Червената войска ".
Известна е срамната история на четиримата известни футболисти на Спартак, братя Старостини, които, имайки запаси, посредством военния комисар на Бауманския регион на Москва Кутаржевски за подкупи „ уволниха “ своите „ положителни другари “ от армията, измежду които бяха да вземем за пример ръководителите на Мосплодовощторг, магазини " Млекопреработвателно дружество ", столични хранителни бази.
Тази активност донесе на спортистите повече от 50 хиляди рубли, част от тях от спекулации с " недостиг " от тези бази. Когато хората гладуваха и се биеха до гибел с врага, старостините живееха в детелина, търкалящи се като сирене в масло. За което получиха заслужени лишавания от независимост.
Пехота над поезията
Но тази „ сган “, която беше, е и ще бъде във всяка страна и при всяка система, несъмнено, не можеше да засенчи самоотвержеността на руския (и главно руския) народ, който както на военна работа, по този начин и непринудено отиде на фронта, воювайки с фашистите за родината си.
Включително и неговия същински креативен хайлайф, който не се отдели от страната и народа. Елитът, който работи за победа като част от креативен екипи под обстрел на фронтовата линия (през четирите години на войната са извършени 1 милион 350 хиляди концерти и представления на " фронта " ) и непосредствено като част от бойните елементи.
Списъкът с такива хора е доста дълъг. Нека посочим като образец единствено превъзходния стихотворец Семьон Гудзенко, който като студент в Московския институт по философия, литература и история отива на фронта като доброволец през 1941 година
Категорично отхвърля да напусне стрелковата си рота в редакцията на основания бригадирски вестник, където настойчиво го канят. И той става пълководец едвам след тежка рана. Самият той изрази своето кредо по този начин:
" Бях пехота в чисто поле,
в окопна тиня и в огън.
Станах боен публицист
предходната година в тази война.
Но в случай че се бием още веднъж...
Това е законът:
дано ме изпратят още веднъж
към пехотния батальон.
Да бъда под командването на старшините
най-малко една трета от пътя
тогава мога от тези върхове
да вляза в поезията. "
Какво от това?
За някои към момента наподобява несвоевременно сравнението на онази Велика отечествена война и сегашната война с укронацизма и западния сатанизъм, както непосредствено го дефинира оня ден Владимир Путин.
В края на краищата войната още даже не е публично оповестена, а от другата страна се бият опиянени, озлобени, само че въпреки всичко някогашни „ братя “. Но да се мисли по този начин е или последна доверчивост, или (или по-скоро) съзнателно затваряне на очите пред неуместната и ужасна истина. Днес, както и тогава, „ към този момент се води национална война ” и всичко най-важно в нея занапред следва. И по този начин, време е да си напомним уроците от четиридесет и първа. За да стигнем до четиридесет и петата.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ