7 неща, които ми се ще да знаех за възстановяването от секцио
Втората ми бременност приключи с цезарово сечение и въпреки че се пробвах да се приготвя, събирайки колкото се може повече информация, въпреки всичко имаше някои неща, за които ми се искаше да знам повече – като да вземем за пример възобновяване. За всяка жена прекарването е друго, несъмнено, само че ето какво може да очаквате след интервенцията, пише Мария Барияро, представена от Новите родители.
1. Трябва да го карате бавно
След секциото брачният партньор и майка ми се грижеха за мен от самото начало, гледайки сина ми и вършейки домашните отговорности. Дори го завиваха вечер в леглото, а това беше обичаното ми нещо. Така че, естествено, нямах самообладание да се върна към естественото си всекидневие и да потвърдя, че към момента мога да се оправя с всичко. Като започвах да се усещам по-добре в първите две седмици, започнах да върша неща, които не трябваше, като да вземем за пример вадене на чиниите от миялната, опит да подвигна коша с пране и бягане по всички страни с по-голямото ми дете. Макар че бях категорично предизвестена да не ги върша, бях сигурна, че мога. Грешка!
Научих по сложния метод, че преправянето на тялото, когато то не е готово за това, единствено може да те отдалечи от задачата ти и се оказа, че прекарах доста повече време в леглото, възстановявайки се от опитите да потвърдя своята пъргавина. Вместо това, почивката и даването малко по-полека, щеше да ми разреши да си стъпя на кракато по-рано.
2. Възстановяването може да е мъчно и за по-големите ви деца
За мен това беше най-трудната и най-неочакваната част от възобновяване. Казаха ми да не подвигам нищо друго с изключение на новороденото си бебе. Но аз имам наследник на година и половина у дома, който нетърпеливо очакваше завръщането ми. И в допълнение към това, че не пращаше от благополучие за новото си братче, беше изключително трагичен, че не мога да го държа. Той не можеше да разбере за какво и, вследствие на това, стана леден и неприятелски към мен. Чувстваше се все едно към този момент не желая да извозвам време с него. Наистина не го чаках.
Дори и в най-смелите си упования не съм си представяла, че връзката ни ще пострада. Плачех всеки ден, разтревожена, че връзките ни в никакъв случай няма да бъдат такива, каквито бяха. За благополучие, всичко се върна към естествения си ход, щом си възвърнах силите и можех да вляза в темп с него.
3. Болкоуспокояващите не са ви зложелател
След 4 часа, прекарани релативно без болежка, на третия ден от цезаровото си сечение бях сигурна, че съм предходна най-трудното и скоро ще се върна към остарялото си Аз. Имаше някаква болежка, само че не е нещо, което една супермайка не може да понесе. Е, не ми лиши доста време, преди да осъзная, че прекъсването на болкоуспокояващите беше неприятна концепция. Събудих се измежду нощ, към 8 часа след последната ми доза от лекарството, превиваща се от болежка. Дори не можех да се протегна за бутилката, която беше на нощното шкафче, тъй като болката беше неописуема.
Ще ми се да знаех, че не би трябвало да оставям болката да си проправи път до нетърпимо равнище, преди да взема хапче.
Останалата част от материала ще намерите на уеб страницата на Новите родители.
1. Трябва да го карате бавно
След секциото брачният партньор и майка ми се грижеха за мен от самото начало, гледайки сина ми и вършейки домашните отговорности. Дори го завиваха вечер в леглото, а това беше обичаното ми нещо. Така че, естествено, нямах самообладание да се върна към естественото си всекидневие и да потвърдя, че към момента мога да се оправя с всичко. Като започвах да се усещам по-добре в първите две седмици, започнах да върша неща, които не трябваше, като да вземем за пример вадене на чиниите от миялната, опит да подвигна коша с пране и бягане по всички страни с по-голямото ми дете. Макар че бях категорично предизвестена да не ги върша, бях сигурна, че мога. Грешка!
Научих по сложния метод, че преправянето на тялото, когато то не е готово за това, единствено може да те отдалечи от задачата ти и се оказа, че прекарах доста повече време в леглото, възстановявайки се от опитите да потвърдя своята пъргавина. Вместо това, почивката и даването малко по-полека, щеше да ми разреши да си стъпя на кракато по-рано.
2. Възстановяването може да е мъчно и за по-големите ви деца
За мен това беше най-трудната и най-неочакваната част от възобновяване. Казаха ми да не подвигам нищо друго с изключение на новороденото си бебе. Но аз имам наследник на година и половина у дома, който нетърпеливо очакваше завръщането ми. И в допълнение към това, че не пращаше от благополучие за новото си братче, беше изключително трагичен, че не мога да го държа. Той не можеше да разбере за какво и, вследствие на това, стана леден и неприятелски към мен. Чувстваше се все едно към този момент не желая да извозвам време с него. Наистина не го чаках.
Дори и в най-смелите си упования не съм си представяла, че връзката ни ще пострада. Плачех всеки ден, разтревожена, че връзките ни в никакъв случай няма да бъдат такива, каквито бяха. За благополучие, всичко се върна към естествения си ход, щом си възвърнах силите и можех да вляза в темп с него.
3. Болкоуспокояващите не са ви зложелател
След 4 часа, прекарани релативно без болежка, на третия ден от цезаровото си сечение бях сигурна, че съм предходна най-трудното и скоро ще се върна към остарялото си Аз. Имаше някаква болежка, само че не е нещо, което една супермайка не може да понесе. Е, не ми лиши доста време, преди да осъзная, че прекъсването на болкоуспокояващите беше неприятна концепция. Събудих се измежду нощ, към 8 часа след последната ми доза от лекарството, превиваща се от болежка. Дори не можех да се протегна за бутилката, която беше на нощното шкафче, тъй като болката беше неописуема.
Ще ми се да знаех, че не би трябвало да оставям болката да си проправи път до нетърпимо равнище, преди да взема хапче.
Останалата част от материала ще намерите на уеб страницата на Новите родители.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ