Тайсън страдал за загубите на Али
Втората част от биографията на Майк Тайсън ще бъде огромният шлагер на летния хартиен пазар в България. Изданието със заглавие „ Създателят на Майк Тайсън “ насочва един по-различен взор върху живота на Железния. Основният акцент е върху треньора на Тайсън – Кас Д‘Амато. Взаимодействието сред двамата има за резултат един от най-доминиращите първенци в историята на бокса.
Книгата ще бъде на пазара от 1 юни, а ден по-късно е формалното показване в парка пред НДК от 12.00 ч. Цената на изданието е 25 лева с меки корици и 32 лева с твърди.
Със съдействието на ИК „ Жануа’98 представяме на вашето внимание няколко фрагмента от книгата:
Втори октомври 1980-а беше черен ден за Кас. С няколко момчета бяхме отскочили с автомобил до Олбъни, с цел да гледаме мача Али-Холмс. Мохамед Али беше като Бог в къщата. Кас смяташе, че никой на този свят не има спортния дух на Али. Беше най-изчистеният боксьор освен поради своите умения, само че и поради цялостния психически профил.
„ Али е най-великият, тъй като изпитва боготворене към себе си “, споделяше Кас. Той се възхищаваше на ексцентричните и невероятните хора, на момчета, които раздуваха нелепости също като него. Щеше да се влюби в Кание Уест.
„ Това момче знае какво приказва “, евентуално щеше да каже за него.
Всеки ден Кас ми обясняваше по какъв начин съм най-свирепият и нечовечен боксьор, който светът в миналото е познавал. Как ще бъда несломим, в случай че го чувам. Това определение проникна до мозъка на костите ми. Кас говореше за злите боксьори, само че и за такива, които оставяха завещание след себе си, като Бо Джак. Но когато станеше въпрос за Али, всичко беше на напълно друго равнище.
„ Али наподобява повече като модел, в сравнение с като първенец в тежка категория, нали – споделяше ми той. – Но в случай че взема моята ловджийска пушка, изпразня и двете дула в него – БУМ, по-добре да се разкарам от неговия път, тъй като в случай, че към момента мърда, ще се хвърли непосредствено върху мен. “
Слушах много сходни диалози сред Кас и неговите по-възрастни другари, които бяха на към седемдесет. „ Това момче? Трябва да го убиеш, с цел да го победиш “, споделяха те.
Вече не приказваме по този метод за боксьорите.
Колкото Кас обичаше Али, в същата степен изпитваше злост към Холмс, който беше популярен боксьор. Неговото време пристигна директно по-късно на Али. Холмс просто не беше пример за Кас. Вероятно е имал някаква дълбока и трайна омраза с хората, които представляваха Холмс. Знаех единствено, че Кас ми обясняваше по какъв начин нищо друго няма значение като се изключи тренировките и да стана най-хубавият боксьор в света.
„ Това е твоята съществена цел – споделяше той. – Трябва да нокаутираме Лари Холмс. Не искам никакви оправдания. Искам да виждам резултати. “
Моята стойност като човешко създание не значеше нищо. Единственото нещо, което си струваше, беше да печелиш.
„ Най-добрият боксьор на света “, единствено за това говореше той.
„ Твоят мозък не ти е другар, Майк – поучаваше ме. – Мозъкът ти желае занимания, само че към момента не е пристигнало времето, в което си ги заслужил. Когато настъпи часът да тренираш, тогава твоят мозък има предпочитание да прави други работи. Понякога нещата се получават стига и ти да го искаш. Но не всеки път става единствено с готовност за подготовка. Затова е належащо да не го правиш по твоя метод и да не разрешаваш на съзнанието да бъде твой зложелател. “
Кас имаше доктрина. Според нея, когато запалиш каквато и да е материя, ще схванеш в какво ще се трансформира. Дали просто ще се трансформира в пепел, или ще стане в стоманен меч, който може да си пробие път през най-непроходимата гора? Ето по този метод приказваше той. Огънят би могъл да бъде злополучие, психическа диагноза или твоето лично мнение за самия теб. Използваше до дъно оня огън, с цел да реализира триумф. По новините гледахме някой първенец в колоезденето, а Кас измисляше разнообразни способи, по които да разбере по какъв начин може да бъде надвит и задминат този човек.
„ Бих те пуснал да се биеш с Лари Холмс още в този момент – споделяше той. – Можеш да го победиш. Но не го вярваш. Правилно приложената убеденост е способна да превъзхожда дарбата. Нищо не може да изпревари увереността. “
Али се беше отдръпнал, само че постави още веднъж ръкавиците, с цел да се бие със своя някогашен спаринг сътрудник Холмс. Изглежда като че ли си беше върнал онази остаряла хвалба, присъща за него.
„ Изключително съм благополучен преди този мач – споделяше той. – Посвещавам дуела на всички хора, на които са им казвали „ Ти не можеш да се оправиш “. На тези, които не завършваха учебно заведение, тъй като са им казвали, че са глупави. Хората, които ставаха нарушители, тъй като не смятаха, че могат да си намерят работа. Посвещавам този мач на всички вас, хора, които сте имали Лари Холмс във вашия живот. Ще напляскам моя Холмс и желая от вас да извършите същото с вашия Холмс. “
Имаше известни подозрения дали Али въобще трябваше да се боксира в онази вечер. Три месеца преди дуела той получи разпореждане от Атлетическата комисия на щата Невада да се подложи на проучвания на нервната система в клиниката Мейо. Резултатите не бяха оповестени обществено, само че бяха пуснати по-късно и изглеждаха плашещо. Али се държал като откачен, когато му споделили да допре с пръст своя нос. Говорът му бил леко завален. Дори не бил кадърен да подскача на един крайник като хората. Всичко това нямало значение – получил удостоверение, че мачът може да се състои.
През целия мач треперехме. Краката на Али ги нямаше никакви. Ударът му като че ли не съществуваше. Единственото, което можеше да прави, беше да всмуква проваляне в продължение на 10 рунда, преди неговият треньор Анджело Дънди да хвърли кърпата. Беше кръвопролитие. В деветия рунд Али беше вкаран във въжетата с ъперкът, който беше последван от десен в тялото. Това беше първият път, в който секундантите на Али го чуваха да вика.
Връщането назад в Кетскил беше като погребална върволица. Никога преди не бях виждал Кас толкоз смутен. Двамата с Али се познаваха от години. Когато Али бил младо момче, с неговия брат Рахман взели назаем автомобила на чичо им и тръгнали от Луисвил към Синсинати, с цел да видят по какъв начин тренира Флойд Патерсън преди показателен мач. Кас бил управител на Флойд. За Али това било като че ли среща Господ, тъй като бил чувал толкоз доста за Кас.
„ Г-н Д‘Амато, Аз съм Касиус Клей и ще ставам боксьор. Дойдохме да гледаме Флойд Патерсън “, споделил Али.
„ Добре, имам два билета за вас “, отвърнал Кас.
След мача Али отишъл при него, с цел да му благодари.
„ Ако стана малко по-известен, ви желая да бъдете до мен “, споделил той на Кас.
„ Е, ще приказваме за това, когато му пристигна времето – с усмивка дал отговор Кас. – Как ще се върнете до Кентъки? “
Али му разказал, че ще карат.
„ Колко пари имате “, попитал Кас.
„ Достатъчно “, споделил му Али.
„ Покажи ми “, настоял Кас. Али извадил банкнота от двадесет $.
„ Не е задоволително “, приключил Кас и му дал двеста $.
Това направило огромно усещане на Али. Години по-късно той бил международен първенец, а неговият подготвителен лагер бил в Диър Лейк. Али повторил всички въпроси на Кас на младите почитатели, които идвали отдалеко с колите, с цел да го видят по какъв начин правел спаринги, а по-късно самият той им раздал пари.
Книгата ще бъде на пазара от 1 юни, а ден по-късно е формалното показване в парка пред НДК от 12.00 ч. Цената на изданието е 25 лева с меки корици и 32 лева с твърди.
Със съдействието на ИК „ Жануа’98 представяме на вашето внимание няколко фрагмента от книгата:
Втори октомври 1980-а беше черен ден за Кас. С няколко момчета бяхме отскочили с автомобил до Олбъни, с цел да гледаме мача Али-Холмс. Мохамед Али беше като Бог в къщата. Кас смяташе, че никой на този свят не има спортния дух на Али. Беше най-изчистеният боксьор освен поради своите умения, само че и поради цялостния психически профил.
„ Али е най-великият, тъй като изпитва боготворене към себе си “, споделяше Кас. Той се възхищаваше на ексцентричните и невероятните хора, на момчета, които раздуваха нелепости също като него. Щеше да се влюби в Кание Уест.
„ Това момче знае какво приказва “, евентуално щеше да каже за него.
Всеки ден Кас ми обясняваше по какъв начин съм най-свирепият и нечовечен боксьор, който светът в миналото е познавал. Как ще бъда несломим, в случай че го чувам. Това определение проникна до мозъка на костите ми. Кас говореше за злите боксьори, само че и за такива, които оставяха завещание след себе си, като Бо Джак. Но когато станеше въпрос за Али, всичко беше на напълно друго равнище.
„ Али наподобява повече като модел, в сравнение с като първенец в тежка категория, нали – споделяше ми той. – Но в случай че взема моята ловджийска пушка, изпразня и двете дула в него – БУМ, по-добре да се разкарам от неговия път, тъй като в случай, че към момента мърда, ще се хвърли непосредствено върху мен. “
Слушах много сходни диалози сред Кас и неговите по-възрастни другари, които бяха на към седемдесет. „ Това момче? Трябва да го убиеш, с цел да го победиш “, споделяха те.
Вече не приказваме по този метод за боксьорите.
Колкото Кас обичаше Али, в същата степен изпитваше злост към Холмс, който беше популярен боксьор. Неговото време пристигна директно по-късно на Али. Холмс просто не беше пример за Кас. Вероятно е имал някаква дълбока и трайна омраза с хората, които представляваха Холмс. Знаех единствено, че Кас ми обясняваше по какъв начин нищо друго няма значение като се изключи тренировките и да стана най-хубавият боксьор в света.
„ Това е твоята съществена цел – споделяше той. – Трябва да нокаутираме Лари Холмс. Не искам никакви оправдания. Искам да виждам резултати. “
Моята стойност като човешко създание не значеше нищо. Единственото нещо, което си струваше, беше да печелиш.
„ Най-добрият боксьор на света “, единствено за това говореше той.
„ Твоят мозък не ти е другар, Майк – поучаваше ме. – Мозъкът ти желае занимания, само че към момента не е пристигнало времето, в което си ги заслужил. Когато настъпи часът да тренираш, тогава твоят мозък има предпочитание да прави други работи. Понякога нещата се получават стига и ти да го искаш. Но не всеки път става единствено с готовност за подготовка. Затова е належащо да не го правиш по твоя метод и да не разрешаваш на съзнанието да бъде твой зложелател. “
Кас имаше доктрина. Според нея, когато запалиш каквато и да е материя, ще схванеш в какво ще се трансформира. Дали просто ще се трансформира в пепел, или ще стане в стоманен меч, който може да си пробие път през най-непроходимата гора? Ето по този метод приказваше той. Огънят би могъл да бъде злополучие, психическа диагноза или твоето лично мнение за самия теб. Използваше до дъно оня огън, с цел да реализира триумф. По новините гледахме някой първенец в колоезденето, а Кас измисляше разнообразни способи, по които да разбере по какъв начин може да бъде надвит и задминат този човек.
„ Бих те пуснал да се биеш с Лари Холмс още в този момент – споделяше той. – Можеш да го победиш. Но не го вярваш. Правилно приложената убеденост е способна да превъзхожда дарбата. Нищо не може да изпревари увереността. “
Али се беше отдръпнал, само че постави още веднъж ръкавиците, с цел да се бие със своя някогашен спаринг сътрудник Холмс. Изглежда като че ли си беше върнал онази остаряла хвалба, присъща за него.
„ Изключително съм благополучен преди този мач – споделяше той. – Посвещавам дуела на всички хора, на които са им казвали „ Ти не можеш да се оправиш “. На тези, които не завършваха учебно заведение, тъй като са им казвали, че са глупави. Хората, които ставаха нарушители, тъй като не смятаха, че могат да си намерят работа. Посвещавам този мач на всички вас, хора, които сте имали Лари Холмс във вашия живот. Ще напляскам моя Холмс и желая от вас да извършите същото с вашия Холмс. “
Имаше известни подозрения дали Али въобще трябваше да се боксира в онази вечер. Три месеца преди дуела той получи разпореждане от Атлетическата комисия на щата Невада да се подложи на проучвания на нервната система в клиниката Мейо. Резултатите не бяха оповестени обществено, само че бяха пуснати по-късно и изглеждаха плашещо. Али се държал като откачен, когато му споделили да допре с пръст своя нос. Говорът му бил леко завален. Дори не бил кадърен да подскача на един крайник като хората. Всичко това нямало значение – получил удостоверение, че мачът може да се състои.
През целия мач треперехме. Краката на Али ги нямаше никакви. Ударът му като че ли не съществуваше. Единственото, което можеше да прави, беше да всмуква проваляне в продължение на 10 рунда, преди неговият треньор Анджело Дънди да хвърли кърпата. Беше кръвопролитие. В деветия рунд Али беше вкаран във въжетата с ъперкът, който беше последван от десен в тялото. Това беше първият път, в който секундантите на Али го чуваха да вика.
Връщането назад в Кетскил беше като погребална върволица. Никога преди не бях виждал Кас толкоз смутен. Двамата с Али се познаваха от години. Когато Али бил младо момче, с неговия брат Рахман взели назаем автомобила на чичо им и тръгнали от Луисвил към Синсинати, с цел да видят по какъв начин тренира Флойд Патерсън преди показателен мач. Кас бил управител на Флойд. За Али това било като че ли среща Господ, тъй като бил чувал толкоз доста за Кас.
„ Г-н Д‘Амато, Аз съм Касиус Клей и ще ставам боксьор. Дойдохме да гледаме Флойд Патерсън “, споделил Али.
„ Добре, имам два билета за вас “, отвърнал Кас.
След мача Али отишъл при него, с цел да му благодари.
„ Ако стана малко по-известен, ви желая да бъдете до мен “, споделил той на Кас.
„ Е, ще приказваме за това, когато му пристигна времето – с усмивка дал отговор Кас. – Как ще се върнете до Кентъки? “
Али му разказал, че ще карат.
„ Колко пари имате “, попитал Кас.
„ Достатъчно “, споделил му Али.
„ Покажи ми “, настоял Кас. Али извадил банкнота от двадесет $.
„ Не е задоволително “, приключил Кас и му дал двеста $.
Това направило огромно усещане на Али. Години по-късно той бил международен първенец, а неговият подготвителен лагер бил в Диър Лейк. Али повторил всички въпроси на Кас на младите почитатели, които идвали отдалеко с колите, с цел да го видят по какъв начин правел спаринги, а по-късно самият той им раздал пари.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ