Хронология на българските владетели - Втора българска държава
Втората българска страна е основана през 1185 година след въстанието на Асен и Петър против византийската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и подписаното след това помирение с византийския император Исак II Ангел открива възобновяването на българската страна.
Хронология на българските владетели - Първа българска страна
Втората българска страна е феодална страна, империя, продължителка на Първата българска страна (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 година, (според някои до 1422) когато Видинското царство е завладяно от Османската империя. Институциите във Втората българска страна са напълно повлияни от византийската държавност.
Теодор-Петър - 1185-1197 година
Пѐтър IV е по-възрастният от двамата братя-водачи на въстанието на Асен и Петър. Рожденото му име е Тодор (или Теодор), само че при коронясването си приема името Петър, с цел да подчертае приемствеността сред ръководството на Асеневци и Първото българско царство. Заедно със своя брат Асен съумява да възвърне българската страна след 170-годишно Византийско господство над българските земи.
Цар Иван Асен I - 1190-1196 година
Цар Йоа̀н Асѐн I е прочут още с прозвището Белгу̀н. Описван като активен, съдбоносен и враждебен човек. На въпросните му държавнически качества се дължи и възобновяването независимостта на Второто българско царство. Много от обстоятелствата за живота на Иван Асен се съдържат в историографията на византийския историк Никита Хониат. От там оказва се, че с изключение на съдбоносен стратег, Иван Асен бил безсърдечен към врага –горд и самоуверен.
Цар Калоян - 1197-1207 година
Цар Калоян е най-малкият отбратята Асеневци. Един от най-бележитите български владетели, който посредством дипломация и военни дейности възстановява предходните територии на страната, легитимира я в Европа и издига Търново като административен и културен център. За гибелта му има няколко хипотези: естествена смърт; че е погубен от първия си пълководец. Възможно е Калоян да е станал жертва на скрит план, в който взе участие брачната половинка му Анна-Анисия (Целгуба).
Цар Борил - 1207-1218 година
След възкачването си на престола Борил подхваща гонения против последователите на Асеневци. Управлението му е белязано от редица неуспехи. Води нападателна политика към съседите, като нееднократно съществено сменя съдружниците си. Военните му походи са като пагубни, защото водят до намаляване на българската армия и стопански изтощават България. Калоянова България, при Борил изгубва множеството свои придобивки.
Цар Иван Асен II - 1218-1241 година
Син на цар Иван Асен I. По майчина линия е Йоан Асен II е със благороден генезис. При неговото царуване границите ни още веднъж доближават до три морета. България е в икономически напредък, секат се златни, сребърни и медни монети, развива се търговията. Търново се трансформира в стопански и културен център, именуван ”Третият Рим ”. Иван Асен II е прочут с добре премислените династически бракове, които укрепват страната политически и обезпечават териториално уголемение.
Цар Коломан I Асен - 1241-1246 г.
”Детето цар ” – Коломан I Асен, както е прочут във византийските източници, встъпва на престола едвам 7-годишен. Син е на цар Иван Асен ІІ от втория му брак с унгарката Анна-Мария. По времето на късото му ръководство огромната българска страна, стартира да изпитва разтърсвания от татарските нашествия. Предполага се, че ”детето цар ” е отровено от своята мащеха Ирина, с цел да сложи на трона синът си Михаил ІІ Асен.
Цар Михаил Асен - 1246-1256 година
Възкачването на Михаил II Асен на престола е квалифицирано от майка му, която взе участие в заговора против цар Коломан I Асен. Tъй като Михаил е невръстен, вместо него ръководи регентство. Такатой остава в сянката на могъщите персони. През множеството време на царуването си той е невръстен и не може да води независима политика. При царуването на Михаил Асен средновековното българско царство навлиза в нескончаем интервал на вътрешни противоборства.
Цар Коломан II Асен - 1256 година
След 1254 година българското болярство е настроено срещу Михаил II Асен поради подписания срамен Регински мир. Те провеждат убийството му и за цар бива коронясан Коломан II Асен. Той обаче имал рискови съперници. Сред тях пръв се явява Ростислав Михайлович - бащата на овдовялата кралица, за която Коломан II Асен се дами след убийството на братовчед си. Самият Калиман II Асен умира от насилствена гибел след към едномесечно ръководство.
Цар Мицо Асен - 1256-1257 година
Името на цар Мицо Асен е изписано върху монетите, които е сякъл през своето малко царуване. Византийските хронисти настояват, че той е шурей на цар Иван Асен ІІ, женен за щерка му Мария, родена от Ирина Комнина.
За център на неговите владения се сочат крайбрежните градове Месемврия и Анхиало, само че се допуска, че Мицо Асен първо цари в Търново, след което се отдръпва в крайморските области.
Цар Константин I Tих Асен - 1257-1277 година
Преди встъпването си на търновския трон Константин Тих е един от най-силните боляри в Югозападна България. По време на династическата рецесия през 1256 година той печели доверието на болярския съвет в Търново и е разгласен за цар. Образът му съхраняватфреските на Боянската черква. От портрета ни гледа доблестен мъж с одухотворена външност на благородник и държател от средата на ХІІІ век.
Цар Ивайло - 1277-1280 година
Цар Ивайло е едно от неповторимите български феномени в европейска история. Селски цар, водач на въстание, който се оженва за законната търновска кралица Мария. Многократен победител над татарите и византийците, заставен по-късно да потърси помощ от тях. Византийските историци го назовават с най-обидни имена, само че не могат да премълчат триумфите му. За тях той е Лихана, Бърдоква (зеленчук, зеле, маруля), прозвища, напомнящи за низшия му генезис.
Цар Иван Асен III - 1279-1280 година
Цар Иван Асен III е прочут в българската история като византийско протеже, посредством което император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282) се пробва да наложи въздействието и властта си в България. Той е първороден наследник на цар Мицо Асен и Мария, щерка на цар Иван Асен ІІ. Роден е към 1260 година в България, само че прекарва детството и юношеството си в Мала Азия край р. Скамандър, където татко му получава имение след бягството си във Византия.
Цар Георги Тертер I - 1280-1292 година
По време на селската война на Ивайло в България се издига като популярен воевода боляринът Георги Тертер. В конюнктура на двувластие – от една страна на селския цар, от друга на византийското протеже Иван Асен ІІІ, Тертер също се стреми към престола. За да го отклони от това, император Михаил VІІІ Палеолог му предлага брак със сестрата на Иван Асен ІІІ – Кера Мария. През 1280 година Тертер прави прелом и се афишира за цар.
Цар Смилец - 1292-1298 година
След абдикирането на цар Георги I Тертер и бягството му в столицата на Византия Константинопол, Смилец заема българския трон със единодушието на хан Ногай. След като става цар, стартира война с Византия, само че претърпява цялостен крах. Около 1296 година дами щерка си Теодора за внука на неговия предшественик на търновски престол Стефан Дечански. Същевременно татарските войски на Златната орда не престават да нахлуват и да диктуват ситуацията.
Цар Чака - 1299 година
Ча̀ка е наследник на татарския темник Ногай и Алака. Съпруг на Елена, щерка на българския цар Георги I Тертер. След 1279 година се дами за най-малката щерка на цар Георги I Тертер, Елена. След като последният представител на ханския жанр Токтай въстава против татко му и го пленява, изпадналият в недружелюбност Чака се пробва да вземе полагащото му се завещание. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай, и за малко е хан, само че влиза в спор с видни военачалници.
Цар Теодор Светослав - 1300-1321г.
Управлението на Тертеровци се увенчава с триумфи при Теодор Светослав. Ногови заслуги са отхвърлянето на политическата надмощие на татарите и стабилизирането на страната. Животът на този български държател е изпълнен с инциденти. От 1285 година Теодор Светослав е пленник при татарите. През 1299 година в Златната орда избухва война и хан Токту побеждава Ногай. Това принуждава Теодор Светослав и Чака да избягат в България.
Цар Георги Тертер II - 1323-1330 година
Последният български държател от династията на Тертеровци. Син е на цар Теодор Светослав и кралица Ефросина. Когато наследява татко си през 1322, Георги е млад и некомпетентен. Възползвайки се от разногласието за властта сред остарелия византийски император Андроник II и внука му Андроник III, подхваща един изначало доста сполучлив поход срещу Византия. Превзема едва охраняваната цитадела Пловдив и връща града на България.
Цар Михаил Шишман - 1323-1371 година
Михаѝл III Шишма̀н Асѐн е български цар, създател на царската династия Шишмановци – последна на Втората българска страна. Той е последният български държател, който се стреми към определяне на Търновска военна и политическа надмощие на Балканския полуостров. Води нападателна и амбициозна, която свършва с пагубното проваляне в борбата при Велбъжд, където царят е ранен и скоро умира.
Цар Иван Стефан - 1330-1331 година
Ива̀н Стѐфан е търновски цар за 8 месеца, първороден наследник на цар Михаил III Шишман Асен и Анна Неда. След като татко му се възкача на търновския трон през 1323 година, Иван Стефан е посочен като съвладетел. Когато Михаил III Шишман Асен взема решение да се разведе с Анна Неда и да се ожени за Теодора Палеологина през 1324 година, Иван Стефан е заточен, задно с братята и майка си. През лятото на 1330 година, става цар на България благодарение на вуйчо си – крал Стефан Дечански.
Цар Иван Александър - 1331-1371 година
Иван Александър произлиза от рода Шишман, наследник на Срацимир, диктатор на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години. Редом със Стефан Душан и Йоан Кантакузин, Иван Александър е една от най-влиятелните персони в историята на Балканския полуостров през 14 век, което се дължи на гъвкавата му династична политика. Владеел чудесно гръцки. Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики.
Цар Иван Шишман - 1371-1395 година
Цар Иван Шишман е наследник на цар Иван Александър, роден от покръстената еврейка Сара-Теодора ІІ. Той наследява престола след гибелта на своя татко заради обстоятелството, че е първороден наследник от първата жена Теодора Басараб. Вторият наследник Иван Срацимир става държател на Видинското царство (1356–1397). Така с претекста, че Иван Шишман е ”багренороден ”, т.е. роден след възцаряването на своя татко, царицата еврейка извоюва търновския трон за своя наследник.
Цар Иван Срацимир - 1356-1396 година
Иван Срацимир– предпоследният преди рухването на България под османска власт. Срацимир би могъл да се разпознава с „ владетеля Сарадж “, упоменат на 3 места в османската хроника „ Огледало на света “. Според нея той е служил като васал на султан Мурад I. Походът от 1388 година довежда до подчиняването на огромна част от Търновското царство на Османската империя.
