Втората акция за ликвидирането на Троцки (първият неуспешен опит е

Втората акция за ликвидирането на Троцки (първият несполучлив опит е на 20 май 1940 г.) лишила живота на световноизвестния открит конкурент на Сталин. На 20 август 1940 година Троцки, към момента в схващане след злокобен удар в черепа, заповядал на притичалите се охранители да оставят килъра му жив, с цел да каже кой го е наел и изпратил. Веднага по-късно Троцки е откаран в болничното заведение, най-хубавите лекари му вършат интервенция, само че на 21 август 1940 година вечерта той умрял.

Агентът на руската загадка полиция, испанският болшевик Рамон Меркадер дел Рио (наричан още Жак Морнар Вандердрайн или Жан Мортан, или Рамон Иванович Лопес) съумява да се показа за деен абстрактен троцкист и да проникне в най-близкото обграждане на Троцки. В деня на убийството те са сами в кабинета. Троцки, седнал зад бюрото, се е навел над публикация. Меркадер изважда отдолу под шлифера си алпинистки пикел, замахва мощно и със заплашителен удар троши черепа на Троцки. Това написа в книгата си „ Последната република “ Виктор Суворов.
Меркадер е задържан на мястото на престъплението. Отказва да дава показания. Мексиканският съд го осъжда на 20 година затвор. На 6 май 1960 година за примерно държание е освободен предварително от пандиза, без да доизлежи последните три месеца от цялостната си присъда. Меркадер е закаран в Съюз на съветските социалистически републики и назначен за теоретичен помощник към Института по марксизъм-ленинизъм при Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Веднага след идването си в Москва Меркадер е почетен със званието Герой на Съветския съюз и са му връчени медалът „ Златна звезда “ и най-високата държавна премия — орденът „ Ленин “, написа Суворов.
Нека напомним, че Троцки е марксистки бунтовник и теоретик, руски политик и създател на Червената войска. Идеите на Троцки образуват основата на така наречен троцкизъм – течение в марксизма, което се опълчва на сталинизма. Убийството на Троцки е породило голям брой догадки, написа Суворов. Говорело се, че това закононарушение е било безсмислено, че почитателите на Троцки са били напълно малко, че Троцки е живеел в далечно Мексико и не е представлявал никаква опасност. Говорело се, че убийството е персоналното възмездие на Сталин, демонстрация на Сталиновата параноя...
Но съгласно създателя на „ Последната република “, през 1926 година откакто Сталин изпраща Троцки първо на изгнание в Казахстан, след това в Турция под непрекъснато наблюдаване, като политически съперник Троцки е бил обезвреден. Загубил е властта и въздействието си, никой не го е разгласил, кореспонденцията  му - безмилостно следена. 
Съмишлениците на Троцки са били грубо преследвани. Зверските побои над троцкисти в тъмни безистени и входове са били единствено първите и плахи прояви на Сталиновата злост. Следват заточения, затвори, инквизиции, обществени процеси и разстрели. От Троцки се отдръпват милиони. Само единици остават правилни на Троцки...
През 30-те години Сталин е упреквал в троцкизъм всички свои врагове вътре в страната. Такова обвиняване е означавало гибел — мудна по лагери или незабавна в пандиза. Троцкистите и упрекнатите в троцкизъм са били разстрелвани с хиляди и десетки хиляди, стотици хиляди и даже милиони са били откарвани по лагери, споделя Суворов в книгата си „ Последната република “ .