Съдът окончателно: Арестът на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов е бил незаконен
Втора правосъдна инстанция постанови, че карцерът на водача на ГЕРБ Бойко Борисов е бил противозаконен.
Магистратите осъждат Министерство на вътрешните работи да заплати на Борисов 480 лв..
Това е решил на втора инстанция Софийският административен съд.
С решението се удостоверява първата присъда, че през март някогашният министър председател Бойко Борисов е бил арестуван нелегално от полицията. Тогава Министерство на вътрешните работи нахлу в дома на Борисов в Банкя, както и в къщите на пиарката му Севделина Арнаудова и на някогашния финансов министър Владислав Горанов. След неколкочасови обиски тримата бяха арестувани и отведени в ареста на националната полиция за денонощие.
Впоследствие обаче прокуратурата не откри данни, върху които би могла да продължи ареста или да повдигне обвинявания, и те бяха освободени.
Разпореденото задържане на Бойко Борисов не покрива стандарта за непроизволност и правда, открила в този момент втората инстанция на административния съд. Освен това служителите на реда са нарушили Европейската спогодба за правата на индивида, която изисква арестувания неотложно да бъде известен за аргументите за ареста.
Борисов към този момент завоюва едно дело против Министерство на вътрешните работи за противозаконното си задържане, само че от столичната дирекция са обжалвали първата присъда. На първа инстанция за противозаконни бяха оповестени и арестите на Горанов и Арнаудова.
Още през април СРС разгласи задържането за нелегално, като в решението си арбитър Николай Урумов уточни, че не е имало нито едно събрано доказателство за съпричастност на някогашния министър председател с разследваното изнудване на Васил Божков, а от заповедта за задържане на Главна дирекция „ Национална полиция “ (ГДНП) не ставало ясно и какви са основанията Борисов да бъде задържан.
Решението на районния съд е обжалвано от служителя на реда от Икономическа полиция Цветан Йоцов, издал заповедта за задържане на Борисов, който твърди пред АССГ, че в нея е дефинирана правната подготовка на действието и съответните данни за съпричастността му. Според служителя на реда задържането е било належащо, тъй като имало възможност водачът на ГЕРБ да повлияе на следствието.
Представителят на прокуратурата е изразил мнение, че жалбата на Министерство на вътрешните работи е неоснователна.
В решението си АССГ припомня посочените в заповедта учредения за 24-часовия арест на някогашния министър председател:
„ В хода на извършени ОИМ по Директива за птиците No. 42/2022 година на ГДНП, според проект вх. No. 3286р-13193/17.03.2022 година на ГДНП се откриха данни за съпричастност на лицето към дейности с които е принудил другиго да се разпореди с движимост или със свое право или да поеме имуществено обвързване го заплаши с принуждение, оповестяване на позорящи условия, увреждане на имущество или друго незаконно деяние с тежки последствия за него или негови ближни-престъпления по член 213а, алинея 3, т. 2 и т. 5 от Наказателен кодекс “.
Съдът припомня, че и съгласно Конституцията, и съгласно Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида, всеки има право на персонална независимост и сигурност и не може да бъде арестуван, с изключение на при условия, избрани със закон.
„ Разпореденото задържане с оспорената заповед – предмет на производството пред Софийския областен съд не покрива стандарта за правда и за непроизволност, като основополагащи общи правила при ограничение на правото на независимост и сигурност “, написа в решението на АССГ.
В него съдиите Катя Аспарухова (председател на състава), Мария Ситнилска (докладчик) и Елка Атанасова означават, че правното съображение за задържането на Борисов до 24 часа са данните за осъществено закононарушение (чл. 72, ал.1, т.1 от Закона за МВР). Според член 74, ал.2, т. 2 от ЗМВР и според член 59, алинея 2, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс, заповедта би трябвало да съдържа правните и в действителност учредения за задържането.
Съдът акцентира, че в заповедта няма изложение на фактическата конюнктура, а единствено „ сбито е посочен “ номерът на досъдебното произвеждане, номерът на проект за оперативно-издирвателни мероприятия и безусловно е заимствуван текстът за изнудване в Наказателен кодекс. Това съгласно съда е съображение за анулация на заповедта.
„ Цитирането на текст от особената част на Наказателния кодекс не дава отговор на редица съответстващи въпроси – по кое време и по какъв мотив е осъществено възможното закононарушение по цитирания текст и какви са обстоятелствата, установяващи съставомерността му, с цел да извърши съдът служебно дължимата преценка за съществуване на данни за осъществено закононарушение от арестуваното лице, като материалноправно съображение по член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР за законността на задържането. Константна е правосъдната процедура, че излагането на несъответни и ирелевантни претекстове като фактическо съображение за издаването на административния акт следва да бъде приравнено на липса на изискуемите от закона претекстове за мотивиране съществуването на материалноправни предпоставки за практикуване на предоставената от закона подготвеност и надлежно води до нарушение на императивното условие за наличие на акта по член 59, алинея 2, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс “, стимулира се АССГ.
В решението на съда се споделя още, че задържането на Борисов е и несъответно на закона, защото е нарушен правилото на пропорционалност по Административнопроцесуален кодекс, защото според член 6, алинея 2 от кодекса, административният акт и неговото осъществяване не могат да засягат права и законни ползи в по-голяма степен от най-необходимото за задачата, за която актът се издава.
„ В съответния случай, нито е обосновано, нито е потвърдено, че за постигането на законова цел е било належащо задържането за период от 24 часа “, написа АССГ и оставя в действие решението на районния съд за анулация на заповедта. Столичната полиция пък е наказана да заплати на Борисов 480 лв. разходи по делото.
След ареста на водача на ГЕРБ се разбра, че към оня миг разпитан като очевидец по това дело е бил единствено някогашният към този момент министър председател Кирил Петков. В показанията си той е декларирал, че при срещата си ден преди ареста на Борисов с европейския основен прокурор Лаура Кьовеши, Петков изразил угриженост, че българската прокуратура не работи съответно по сигналите против Борисов. Кьовеши пък му дала отговор, че и Европейската прокуратура ще предприеме ограничения съгласно компетентността си. Петков обаче изразил мощно „ персонално терзание “, че е допустимо Борисов и другите забъркани с проблема, обвързван с Васил Божков, да повлияят на следствието, като унищожат или укрият документи и като окажат напън над очевидци. Това съгласно Петков можело да стане, в случай че те получат достъп до отчета на Агенцията за държавна финансова ревизия (АДФИ). Още в решението на районния съд обаче беше посочено, че тези подозрения на Петков не са били подкрепени с никакви обстоятелства, с цел да обосноват задържането на Борисов.
Едва след арестите Министерство на вътрешните работи е разпитало и чиновник на компании на Васил Божков, който дал показания, че персонално е теглил пари от сметки на компаниите, като за всяко изтегляне Божков му нареждал каква да е сумата. Свидетелят обаче нямал визия дали Божков дава тези пари на Борисов и не бил чувал шефът му да е изнудван.
Показания беше дала и секретарката на някогашния финансов министър Владислав Горанов, която е споделила, че неведнъж е виждала Божков в кабинета му, като визитите все били по самодейност на предприемача. Той обаче идвал единствено „ с пура в ръка “ и в никакъв случай не го била виждала да носи торби, пликове или различен багаж в ръцете си. По този мотив пък Божков съобщи пред медиите след арестите, че давал на Горанов 20% от облагите си и добави, че половин или един милион могат да се съберат и в джобовете на едно сако. Тогава той сподели, че е дал сведения пред полицията по това следствие, а съдът акцентира, че не е ясно по какъв метод е станало това, защото представлявали едностранно документално волеизявление, в което е отговарял на въпроси, които пък не било ясно кой задава.
РЕШЕНИЕ No 5341
гр. София, 22.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, ХІХ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в обществено съвещание на 17.06.2022 година в следния състав: ЧЛЕНОВЕ: Мария Ситнилска
при присъединяване на секретаря Валентина Христова и при присъединяване на прокурора Ива Цанова, като прегледа дело номер 4425 по разказа за 2022 година докладвано от арбитър Мария Ситнилска, и с цел да се произнесе взе поради следното:
Производството е по реда на член 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), по отношение на член 72, алинея 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационната тъжба на полицейски орган Ц. К. Й. - шпионин I-ва степен в бранш 04 към отдел „ Икономическа полиция “ при Главна дирекция „ Национална полиция “ срещу решение от 15.04.2022 година, постановено по адм.д. No3734/2022 година по разказа на Софийския областен съд, с което е анулирана заповед за задържане на разположение No 3286зз-4/17.03.2022г.
Наведени са доводи за неточност на решението на Софийския областен съд, заради нарушаване на материалния закон и недоказаност - касационни учредения по член 209, т. 3 от Административнопроцесуален кодекс. Изцяло се оспорват изводите на решаващият състав на Софийския областен съд за неналичието на доказателства за осъществено закононарушение, както и позоваването на изолирани причини от решението на Европейски съд по правата на човека по делото Д. против България. Изрично се показва, че в заповедта за задържане категорично е дефинирана правната подготовка на действието, словесно е изписано изпълнителното действие, посочени са Директива за птиците No 42/2022 година и проект вх. No 3286р-13193/17.03.2022 година на ГДНП, които са приложени по делото, и които съдържат съответни данни за съпричастност на арестуваното лице към закононарушение по член 213а, алинея 3, т. 2 и т. 5 от Наказателния кодекс.
Това от своя страна, съгласно касатора, дава съображение да се одобри, че Б. е разбирал аргументите за
задържането си и не е нарушено правото му на отбрана, нито е възпрепятствано упражняването на правосъден надзор за правомерност върху заповедта за задържане. Не на последно място са изложени и съображения за пропорция на приложената насилствена административна мярка по член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР, поради съществуването на съответни данни, че арестуваното лице е съпричастно към осъщественото закононарушение и има възможност да повлияе на разкриването му. По тези съображения моли за анулация на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на правния спор с потвърждаване на заповед за задържане No 3286зз-4/17.03.2022 година, издадена от Ц. К. Й.-разузнавач I-ва степен в бранш No “ към отдел „ Икономическа полиция “ при Главна дирекция „ Национална полиция “. Претендира отсъждане на юрисконсултско заплащане.
Ответникът Б. М. Б. посредством пълномощника си адв. С. К. показва мнение за неоснователност на касационната тъжба. Подробни съображения излага в подадения по делото писмен отговор. Претендира отсъждане на разходи съгласно прибавен лист.
Представителят на Софийска градска прокуратура показва мнение за неоснователност на касационната тъжба.
Административен съд София - град, XIX-ти касационен състав като реши събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в границите на касационната инспекция, осъществена според член 218 Административнопроцесуален кодекс, приема за открито от фактическа и правна страна следното:
Касационната тъжба е подадена в периода по член 211, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс от надлежна страна, заради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана всъщност жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно член 218 от Административнопроцесуален кодекс касационната инстанция дължи изговаряне единствено по отношение на наведените в жалбата касационни недоволства, като следи служебно за валидността, допустимостта и сходството на решението с материалния закон.
Решението на Софийския областен съд е годно и възможно.
Предмет на производството пред Софийския областен съд е заповед за задържане на разположение No 3286зз-4/17.03.2022г., издадена от Ц. К. Й.-разузнавач I-ва степен в бранш 04 към отдел „ Икономическа полиция “ при Главна дирекция „ Национална полиция “, с която на съображение член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР е арестуван за период до 24 часа Б. М. Б..
Като фактическо съображение за издаването й е посочено: „ В хода на извършени ОИМ по Директива за птиците No 42/2022 година на ГДНП, според проект вх. No 3286р-13193/17.03.2022 година на ГДНП се откриха данни за съпричастност на лицето към дейности с които е принудил другиго да се разпореди с движимост или със свое право или да поеме имуществено обвързване го заплаши с принуждение, оповестяване на позорящи условия, увреждане на имущество или друго незаконно деяние с тежки последствия за него или негови ближни-престъпления по член 213а, алинея 3, т. 2 и т. 5 от Наказателен кодекс “.
От правна страна Софийският областен съд, базирайки се на претекстовете на решение на Европейски съд по правата на човека по дело Д. против България, е приел, че досега на задържането не е събрано нито едно годно доказателство или доказателствено средство, което да сочи евентуална съпричастност на арестуваното лице към реализиране на закононарушението по член 213а, алинея 3, т. 2 и т. 5 от Наказателен кодекс. Изложил е доводи, че от наличието на заповедта не излиза наяве какво е основанието задържане, доколкото словесната дефиниция изрично не изпълва задачите на закона за това от съдържанието на заповедта да се открива изрично за какво едно лице е арестувано.
Решението е вярно.
Съгласно член 30, алинея 1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки има право на персонална независимост и цялост. Разпоредбата на член 30, алинея 2 от Конституция на Република България планува, че никой не може да бъде арестуван, подлаган на оглед или обиск или на друго посягане върху персоналната цялост с изключение на при изискванията и по реда, избрани със закон. Съгласно член 30, алинея 3, изр. първо от Конституция на Република България само и единствено в категорично посочените от закона неотложни случаи способените държавни органи могат да задържат жители, за което неотложно се уведомяват органите на правосъдната власт. В период от 24 часа от задържането органът на правосъдна власт се произнася по неговата правомерност (чл. 30, алинея 3, изр. 2 от Конституция на Република България.
В сходство с член 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи, утвърдена със закон на Народното събрание от 31.07.1992 година (ДВ бр. 66/1992 година, в действие за Република България от 07.09.1992 г.) всеки има право на независимост и сигурност. В юриспруденцията на Европейски съд по правата на човека са изведени няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е пълнота на изключенията по член 5, § 1, изр. 2, б. „ а “ - б. „ г “ Европейска конвенция за правата на човека чието пояснение би трябвало да е наложително прецизно, а разширителните обосновки при приложението им са неприемливи.
Целта е да се подсигурява, че никой няма да бъде случайно лишен от независимост на съображение, което не е планувано в Конвенцията. Вторият е правда на лишаването от независимост по националния закон, както от процесуална, по този начин и от материално правна страна. За задачата член 5, § 2 -§ 5 от Европейска конвенция за правата на човека подсигурява общ брой от материалноправна страна, свеждащи до най-малко рисковете от произвол при лишаването от независимост. Такова е правото по член 5, § 2 Европейска конвенция за правата на човека арестуваното лице неотложно да бъде известено за основанията за ареста си при обвързване на страната посредством способния народен орган да обоснове всяко едно отнемане от независимост на всеки един стадий.
Разпореденото задържане с оспорената заповед – предмет на производството пред Софийския областен съд не покрива стандарта за правда и за непроизволност, като основополагащи общи правила при ограничение на правото на независимост и сигурност.
Като правно съображение за издаване на заповедта за задържане е посочена нормата на член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР. Визираната наредба, регламентира пълномощието на полицейските органи да задържат за период не по-дълъг от 24 часа, лице за което има данни, че е направило закононарушение. Съгласно член 74, алинея 2 от ЗМВР в заповедта за задържане наложително се показват основанията за задържане, а според член 59, алинея 2, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс административният акт следва да съдържа правните и в действителност учредения за издаването му. В оспорената заповед не е налице изложение на фактическата конюнктура, а единствено локонично е посочен номера на Директива за птиците, номера на проект за ОИМ и безусловно е заимствуван текста на член 213а, алинея 3, т. 2 и т. 5 от Наказателен кодекс.
Административният орган не е показал осъществилите се обстоятелства, които са обосновали нуждата от използването на насилствената административна мярка по член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР, което е нарушаване на член 59, алинея 2, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс и съображение за анулация по член 146, т. 3 от Административнопроцесуален кодекс. Мотивите, които следва да изложи административният орган би трябвало наложително да са съобразени с естеството на административния акт и по явен и категоричен метод да излагат съображенията на способния административен орган, който е издал акта, тъй че да дадат действителната опция на лицето, чиито права са наранени от акта да се запознае с основанията за издаване на административния акт, а на способния съд да се даде опция по този метод да упражни своя надзор.
Цитирането на текст от особената част на Наказателния кодекс не дава отговор на редица съответстващи въпроси - по кое време и по какъв мотив е осъществено възможното закононарушение по цитирания текст и какви са обстоятелствата, установяващи съставомерността му, с цел да извърши съда служебно дължимата преценка за съществуване на данни за осъществено закононарушение от арестуваното лице, като материалноправно съображение по член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР за законността на задържането.
Константна е правосъдната процедура, че излагането на несъответни и ирелевантни претекстове като фактическо съображение за издаването на административния акт следва да бъде приравнено на липса на изискуемите от закона претекстове за мотивиране съществуването на материалноправни предпоставки за практикуване на предоставената от закона подготвеност и надлежно води до нарушение на императивното условие за наличие на акта по член 59, алинея 2, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс.
В мотивната част на оспорената заповед, с изключение на цитиране на текст от Наказателния кодекс, е посочен номер на Директива за птиците и номер на проект. Това изтъкване обаче не може да санира неналичието на излагане на фактическите учредения за издаването й, защото претекстовете на самостоятелния административен акт следва да се съдържат в него или в умишлен документ, съпътстващ неговото издаване, само че това може да стане единствено след категорично препращане към този документ и след даване на опция на лицето да се запознае с него. В този смисъл е и Тълкувателно решение No 16 от 31.07.1975 година на Общо събрание на гражданските колегии. В случая не са налице данни арестуваното лице да е осведомено с писмените документи, съдържащи се в цитираното Директива за птиците, нито с цитирания проект.
За мотивиране на правото на органа да упражни предоставеното му пълномощие в границите на неговата дискреционна власт и за обезпечаване опция на получатела на акта да отбрани правата си е следвало в заповедта за задържане по член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР да са разказани съответни в действителност условия, обуславящи издаването й в приложената от полицейския орган догадка. Не е задоволително заповедта за задържане да съдържа единствено позоваване на използваните правни правила, респ. цитиране на текст от Наказателния кодекс, без изтъкване на характерни условия или действия/бездействие на арестуваното лице, релевиращи съществуването на в действителност учредения за задържането.
Както трайно Европейски съд по правата на човека приема, при неналичието на съответна фактическа конюнктура на нуждата от задържането, задържането се явява несъвместимо с правилото за отбрана на лицата от произвол. В случая, в заповедта липсват обективирани каквито и да било обстоятелства и условия, релевиращи съществуването на съответни справедливи данни, сочещи че лицето, по отношение на което е постановено задържането по член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР, е направило дейности в нарушаване на открития ред, които могат да се квалифицират като нарушаване.
Не на последно място следва да се означи, че задържането за период до 24 часа по член 72 от ЗМВР съставлява насилствена административна мярка и като всяка насилствена административна мярка постанова неподходящи последствия за получатела за реализиране на правно избран резултат.
Мярката по член 72 от ЗМВР, според от съответния случай, би могла да има предпазен или преустановителен темперамент. В случая приложената насилствена административна мярка, с изключение на в действителност голословна се явява и несъответна на задачата на закона. Нарушен е и един от главните правила на административния развой, а точно правилото за пропорционалност по член 6 от Административнопроцесуален кодекс. Съгласно наредбата на член 6, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс административният акт и неговото осъществяване не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за задачата, за която акта се издава.
В подтекста на правилото по член 6, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс използването на насилствена административна мярка по член 72, алинея 1 от ЗМВР следва да е целесъобразно от позиция на съразмерността на налаганото ограничаване с нуждата за постигането законовата цел. В съответния случай, нито е обосновано, нито е потвърдено, че за постигането на законова цел е било належащо задържането за период от 24 часа.
По изложените съображения обжалваното решение като вярно следва да бъде оставено в действие.
С оглед изхода на делото и на съображение член 143, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс касаторът следва да бъде наказан да заплати на ответника, направените разходи за адвокатско заплащане, които са в потвърден размер 480 лв..
На последно място следва да се означи, че според член 227а от Административнопроцесуален кодекс, касационният жалбоподател внася авансово държавна такса в размер на 70 лв. за жителите, едноличните търговци, държавните и общински органи и за други лица, осъществяващи обществени функционалности, и организации, предоставящи публични услуги. В случая дължимата държавна такса не е авансово импортирана от Столична дирекция на вътрешните работи, заради което касаторът следва да бъде наказан да я заплати в интерес на Административен съд София-град.
Предвид изложеното и на съображение член 221, алинея 2 Административнопроцесуален кодекс, Административен съд София-град, XIX-ти касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.04.2022 година, постановено по адм.д No 3734/2022 година по разказа на Софийския областен съд.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на Б. М. Б. разходи по делото в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лв..
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на Административен съд София- град, според член 227а от Административнопроцесуален кодекс, държавна такса за разглеждане на касационната тъжба в размер на 70 (седемдесет) лв..
Решението е дефинитивно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Аспарухова
ЧЛЕНОВЕ:1. Елка Атанасова
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Магистратите осъждат Министерство на вътрешните работи да заплати на Борисов 480 лв..
Това е решил на втора инстанция Софийският административен съд.
С решението се удостоверява първата присъда, че през март някогашният министър председател Бойко Борисов е бил арестуван нелегално от полицията. Тогава Министерство на вътрешните работи нахлу в дома на Борисов в Банкя, както и в къщите на пиарката му Севделина Арнаудова и на някогашния финансов министър Владислав Горанов. След неколкочасови обиски тримата бяха арестувани и отведени в ареста на националната полиция за денонощие.
Впоследствие обаче прокуратурата не откри данни, върху които би могла да продължи ареста или да повдигне обвинявания, и те бяха освободени.
Разпореденото задържане на Бойко Борисов не покрива стандарта за непроизволност и правда, открила в този момент втората инстанция на административния съд. Освен това служителите на реда са нарушили Европейската спогодба за правата на индивида, която изисква арестувания неотложно да бъде известен за аргументите за ареста.
Борисов към този момент завоюва едно дело против Министерство на вътрешните работи за противозаконното си задържане, само че от столичната дирекция са обжалвали първата присъда. На първа инстанция за противозаконни бяха оповестени и арестите на Горанов и Арнаудова.
Още през април СРС разгласи задържането за нелегално, като в решението си арбитър Николай Урумов уточни, че не е имало нито едно събрано доказателство за съпричастност на някогашния министър председател с разследваното изнудване на Васил Божков, а от заповедта за задържане на Главна дирекция „ Национална полиция “ (ГДНП) не ставало ясно и какви са основанията Борисов да бъде задържан.
Решението на районния съд е обжалвано от служителя на реда от Икономическа полиция Цветан Йоцов, издал заповедта за задържане на Борисов, който твърди пред АССГ, че в нея е дефинирана правната подготовка на действието и съответните данни за съпричастността му. Според служителя на реда задържането е било належащо, тъй като имало възможност водачът на ГЕРБ да повлияе на следствието.
Представителят на прокуратурата е изразил мнение, че жалбата на Министерство на вътрешните работи е неоснователна.
В решението си АССГ припомня посочените в заповедта учредения за 24-часовия арест на някогашния министър председател:
„ В хода на извършени ОИМ по Директива за птиците No. 42/2022 година на ГДНП, според проект вх. No. 3286р-13193/17.03.2022 година на ГДНП се откриха данни за съпричастност на лицето към дейности с които е принудил другиго да се разпореди с движимост или със свое право или да поеме имуществено обвързване го заплаши с принуждение, оповестяване на позорящи условия, увреждане на имущество или друго незаконно деяние с тежки последствия за него или негови ближни-престъпления по член 213а, алинея 3, т. 2 и т. 5 от Наказателен кодекс “.
Съдът припомня, че и съгласно Конституцията, и съгласно Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида, всеки има право на персонална независимост и сигурност и не може да бъде арестуван, с изключение на при условия, избрани със закон.
„ Разпореденото задържане с оспорената заповед – предмет на производството пред Софийския областен съд не покрива стандарта за правда и за непроизволност, като основополагащи общи правила при ограничение на правото на независимост и сигурност “, написа в решението на АССГ.
В него съдиите Катя Аспарухова (председател на състава), Мария Ситнилска (докладчик) и Елка Атанасова означават, че правното съображение за задържането на Борисов до 24 часа са данните за осъществено закононарушение (чл. 72, ал.1, т.1 от Закона за МВР). Според член 74, ал.2, т. 2 от ЗМВР и според член 59, алинея 2, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс, заповедта би трябвало да съдържа правните и в действителност учредения за задържането.
Съдът акцентира, че в заповедта няма изложение на фактическата конюнктура, а единствено „ сбито е посочен “ номерът на досъдебното произвеждане, номерът на проект за оперативно-издирвателни мероприятия и безусловно е заимствуван текстът за изнудване в Наказателен кодекс. Това съгласно съда е съображение за анулация на заповедта.
„ Цитирането на текст от особената част на Наказателния кодекс не дава отговор на редица съответстващи въпроси – по кое време и по какъв мотив е осъществено възможното закононарушение по цитирания текст и какви са обстоятелствата, установяващи съставомерността му, с цел да извърши съдът служебно дължимата преценка за съществуване на данни за осъществено закононарушение от арестуваното лице, като материалноправно съображение по член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР за законността на задържането. Константна е правосъдната процедура, че излагането на несъответни и ирелевантни претекстове като фактическо съображение за издаването на административния акт следва да бъде приравнено на липса на изискуемите от закона претекстове за мотивиране съществуването на материалноправни предпоставки за практикуване на предоставената от закона подготвеност и надлежно води до нарушение на императивното условие за наличие на акта по член 59, алинея 2, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс “, стимулира се АССГ.
В решението на съда се споделя още, че задържането на Борисов е и несъответно на закона, защото е нарушен правилото на пропорционалност по Административнопроцесуален кодекс, защото според член 6, алинея 2 от кодекса, административният акт и неговото осъществяване не могат да засягат права и законни ползи в по-голяма степен от най-необходимото за задачата, за която актът се издава.
„ В съответния случай, нито е обосновано, нито е потвърдено, че за постигането на законова цел е било належащо задържането за период от 24 часа “, написа АССГ и оставя в действие решението на районния съд за анулация на заповедта. Столичната полиция пък е наказана да заплати на Борисов 480 лв. разходи по делото.
След ареста на водача на ГЕРБ се разбра, че към оня миг разпитан като очевидец по това дело е бил единствено някогашният към този момент министър председател Кирил Петков. В показанията си той е декларирал, че при срещата си ден преди ареста на Борисов с европейския основен прокурор Лаура Кьовеши, Петков изразил угриженост, че българската прокуратура не работи съответно по сигналите против Борисов. Кьовеши пък му дала отговор, че и Европейската прокуратура ще предприеме ограничения съгласно компетентността си. Петков обаче изразил мощно „ персонално терзание “, че е допустимо Борисов и другите забъркани с проблема, обвързван с Васил Божков, да повлияят на следствието, като унищожат или укрият документи и като окажат напън над очевидци. Това съгласно Петков можело да стане, в случай че те получат достъп до отчета на Агенцията за държавна финансова ревизия (АДФИ). Още в решението на районния съд обаче беше посочено, че тези подозрения на Петков не са били подкрепени с никакви обстоятелства, с цел да обосноват задържането на Борисов.
Едва след арестите Министерство на вътрешните работи е разпитало и чиновник на компании на Васил Божков, който дал показания, че персонално е теглил пари от сметки на компаниите, като за всяко изтегляне Божков му нареждал каква да е сумата. Свидетелят обаче нямал визия дали Божков дава тези пари на Борисов и не бил чувал шефът му да е изнудван.
Показания беше дала и секретарката на някогашния финансов министър Владислав Горанов, която е споделила, че неведнъж е виждала Божков в кабинета му, като визитите все били по самодейност на предприемача. Той обаче идвал единствено „ с пура в ръка “ и в никакъв случай не го била виждала да носи торби, пликове или различен багаж в ръцете си. По този мотив пък Божков съобщи пред медиите след арестите, че давал на Горанов 20% от облагите си и добави, че половин или един милион могат да се съберат и в джобовете на едно сако. Тогава той сподели, че е дал сведения пред полицията по това следствие, а съдът акцентира, че не е ясно по какъв метод е станало това, защото представлявали едностранно документално волеизявление, в което е отговарял на въпроси, които пък не било ясно кой задава.
РЕШЕНИЕ No 5341
гр. София, 22.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, ХІХ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в обществено съвещание на 17.06.2022 година в следния състав: ЧЛЕНОВЕ: Мария Ситнилска
при присъединяване на секретаря Валентина Христова и при присъединяване на прокурора Ива Цанова, като прегледа дело номер 4425 по разказа за 2022 година докладвано от арбитър Мария Ситнилска, и с цел да се произнесе взе поради следното:
Производството е по реда на член 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), по отношение на член 72, алинея 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационната тъжба на полицейски орган Ц. К. Й. - шпионин I-ва степен в бранш 04 към отдел „ Икономическа полиция “ при Главна дирекция „ Национална полиция “ срещу решение от 15.04.2022 година, постановено по адм.д. No3734/2022 година по разказа на Софийския областен съд, с което е анулирана заповед за задържане на разположение No 3286зз-4/17.03.2022г.
Наведени са доводи за неточност на решението на Софийския областен съд, заради нарушаване на материалния закон и недоказаност - касационни учредения по член 209, т. 3 от Административнопроцесуален кодекс. Изцяло се оспорват изводите на решаващият състав на Софийския областен съд за неналичието на доказателства за осъществено закононарушение, както и позоваването на изолирани причини от решението на Европейски съд по правата на човека по делото Д. против България. Изрично се показва, че в заповедта за задържане категорично е дефинирана правната подготовка на действието, словесно е изписано изпълнителното действие, посочени са Директива за птиците No 42/2022 година и проект вх. No 3286р-13193/17.03.2022 година на ГДНП, които са приложени по делото, и които съдържат съответни данни за съпричастност на арестуваното лице към закононарушение по член 213а, алинея 3, т. 2 и т. 5 от Наказателния кодекс.
Това от своя страна, съгласно касатора, дава съображение да се одобри, че Б. е разбирал аргументите за
задържането си и не е нарушено правото му на отбрана, нито е възпрепятствано упражняването на правосъден надзор за правомерност върху заповедта за задържане. Не на последно място са изложени и съображения за пропорция на приложената насилствена административна мярка по член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР, поради съществуването на съответни данни, че арестуваното лице е съпричастно към осъщественото закононарушение и има възможност да повлияе на разкриването му. По тези съображения моли за анулация на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на правния спор с потвърждаване на заповед за задържане No 3286зз-4/17.03.2022 година, издадена от Ц. К. Й.-разузнавач I-ва степен в бранш No “ към отдел „ Икономическа полиция “ при Главна дирекция „ Национална полиция “. Претендира отсъждане на юрисконсултско заплащане.
Ответникът Б. М. Б. посредством пълномощника си адв. С. К. показва мнение за неоснователност на касационната тъжба. Подробни съображения излага в подадения по делото писмен отговор. Претендира отсъждане на разходи съгласно прибавен лист.
Представителят на Софийска градска прокуратура показва мнение за неоснователност на касационната тъжба.
Административен съд София - град, XIX-ти касационен състав като реши събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в границите на касационната инспекция, осъществена според член 218 Административнопроцесуален кодекс, приема за открито от фактическа и правна страна следното:
Касационната тъжба е подадена в периода по член 211, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс от надлежна страна, заради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана всъщност жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно член 218 от Административнопроцесуален кодекс касационната инстанция дължи изговаряне единствено по отношение на наведените в жалбата касационни недоволства, като следи служебно за валидността, допустимостта и сходството на решението с материалния закон.
Решението на Софийския областен съд е годно и възможно.
Предмет на производството пред Софийския областен съд е заповед за задържане на разположение No 3286зз-4/17.03.2022г., издадена от Ц. К. Й.-разузнавач I-ва степен в бранш 04 към отдел „ Икономическа полиция “ при Главна дирекция „ Национална полиция “, с която на съображение член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР е арестуван за период до 24 часа Б. М. Б..
Като фактическо съображение за издаването й е посочено: „ В хода на извършени ОИМ по Директива за птиците No 42/2022 година на ГДНП, според проект вх. No 3286р-13193/17.03.2022 година на ГДНП се откриха данни за съпричастност на лицето към дейности с които е принудил другиго да се разпореди с движимост или със свое право или да поеме имуществено обвързване го заплаши с принуждение, оповестяване на позорящи условия, увреждане на имущество или друго незаконно деяние с тежки последствия за него или негови ближни-престъпления по член 213а, алинея 3, т. 2 и т. 5 от Наказателен кодекс “.
От правна страна Софийският областен съд, базирайки се на претекстовете на решение на Европейски съд по правата на човека по дело Д. против България, е приел, че досега на задържането не е събрано нито едно годно доказателство или доказателствено средство, което да сочи евентуална съпричастност на арестуваното лице към реализиране на закононарушението по член 213а, алинея 3, т. 2 и т. 5 от Наказателен кодекс. Изложил е доводи, че от наличието на заповедта не излиза наяве какво е основанието задържане, доколкото словесната дефиниция изрично не изпълва задачите на закона за това от съдържанието на заповедта да се открива изрично за какво едно лице е арестувано.
Решението е вярно.
Съгласно член 30, алинея 1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки има право на персонална независимост и цялост. Разпоредбата на член 30, алинея 2 от Конституция на Република България планува, че никой не може да бъде арестуван, подлаган на оглед или обиск или на друго посягане върху персоналната цялост с изключение на при изискванията и по реда, избрани със закон. Съгласно член 30, алинея 3, изр. първо от Конституция на Република България само и единствено в категорично посочените от закона неотложни случаи способените държавни органи могат да задържат жители, за което неотложно се уведомяват органите на правосъдната власт. В период от 24 часа от задържането органът на правосъдна власт се произнася по неговата правомерност (чл. 30, алинея 3, изр. 2 от Конституция на Република България.
В сходство с член 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи, утвърдена със закон на Народното събрание от 31.07.1992 година (ДВ бр. 66/1992 година, в действие за Република България от 07.09.1992 г.) всеки има право на независимост и сигурност. В юриспруденцията на Европейски съд по правата на човека са изведени няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е пълнота на изключенията по член 5, § 1, изр. 2, б. „ а “ - б. „ г “ Европейска конвенция за правата на човека чието пояснение би трябвало да е наложително прецизно, а разширителните обосновки при приложението им са неприемливи.
Целта е да се подсигурява, че никой няма да бъде случайно лишен от независимост на съображение, което не е планувано в Конвенцията. Вторият е правда на лишаването от независимост по националния закон, както от процесуална, по този начин и от материално правна страна. За задачата член 5, § 2 -§ 5 от Европейска конвенция за правата на човека подсигурява общ брой от материалноправна страна, свеждащи до най-малко рисковете от произвол при лишаването от независимост. Такова е правото по член 5, § 2 Европейска конвенция за правата на човека арестуваното лице неотложно да бъде известено за основанията за ареста си при обвързване на страната посредством способния народен орган да обоснове всяко едно отнемане от независимост на всеки един стадий.
Разпореденото задържане с оспорената заповед – предмет на производството пред Софийския областен съд не покрива стандарта за правда и за непроизволност, като основополагащи общи правила при ограничение на правото на независимост и сигурност.
Като правно съображение за издаване на заповедта за задържане е посочена нормата на член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР. Визираната наредба, регламентира пълномощието на полицейските органи да задържат за период не по-дълъг от 24 часа, лице за което има данни, че е направило закононарушение. Съгласно член 74, алинея 2 от ЗМВР в заповедта за задържане наложително се показват основанията за задържане, а според член 59, алинея 2, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс административният акт следва да съдържа правните и в действителност учредения за издаването му. В оспорената заповед не е налице изложение на фактическата конюнктура, а единствено локонично е посочен номера на Директива за птиците, номера на проект за ОИМ и безусловно е заимствуван текста на член 213а, алинея 3, т. 2 и т. 5 от Наказателен кодекс.
Административният орган не е показал осъществилите се обстоятелства, които са обосновали нуждата от използването на насилствената административна мярка по член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР, което е нарушаване на член 59, алинея 2, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс и съображение за анулация по член 146, т. 3 от Административнопроцесуален кодекс. Мотивите, които следва да изложи административният орган би трябвало наложително да са съобразени с естеството на административния акт и по явен и категоричен метод да излагат съображенията на способния административен орган, който е издал акта, тъй че да дадат действителната опция на лицето, чиито права са наранени от акта да се запознае с основанията за издаване на административния акт, а на способния съд да се даде опция по този метод да упражни своя надзор.
Цитирането на текст от особената част на Наказателния кодекс не дава отговор на редица съответстващи въпроси - по кое време и по какъв мотив е осъществено възможното закононарушение по цитирания текст и какви са обстоятелствата, установяващи съставомерността му, с цел да извърши съда служебно дължимата преценка за съществуване на данни за осъществено закононарушение от арестуваното лице, като материалноправно съображение по член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР за законността на задържането.
Константна е правосъдната процедура, че излагането на несъответни и ирелевантни претекстове като фактическо съображение за издаването на административния акт следва да бъде приравнено на липса на изискуемите от закона претекстове за мотивиране съществуването на материалноправни предпоставки за практикуване на предоставената от закона подготвеност и надлежно води до нарушение на императивното условие за наличие на акта по член 59, алинея 2, т. 4 от Административнопроцесуален кодекс.
В мотивната част на оспорената заповед, с изключение на цитиране на текст от Наказателния кодекс, е посочен номер на Директива за птиците и номер на проект. Това изтъкване обаче не може да санира неналичието на излагане на фактическите учредения за издаването й, защото претекстовете на самостоятелния административен акт следва да се съдържат в него или в умишлен документ, съпътстващ неговото издаване, само че това може да стане единствено след категорично препращане към този документ и след даване на опция на лицето да се запознае с него. В този смисъл е и Тълкувателно решение No 16 от 31.07.1975 година на Общо събрание на гражданските колегии. В случая не са налице данни арестуваното лице да е осведомено с писмените документи, съдържащи се в цитираното Директива за птиците, нито с цитирания проект.
За мотивиране на правото на органа да упражни предоставеното му пълномощие в границите на неговата дискреционна власт и за обезпечаване опция на получатела на акта да отбрани правата си е следвало в заповедта за задържане по член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР да са разказани съответни в действителност условия, обуславящи издаването й в приложената от полицейския орган догадка. Не е задоволително заповедта за задържане да съдържа единствено позоваване на използваните правни правила, респ. цитиране на текст от Наказателния кодекс, без изтъкване на характерни условия или действия/бездействие на арестуваното лице, релевиращи съществуването на в действителност учредения за задържането.
Както трайно Европейски съд по правата на човека приема, при неналичието на съответна фактическа конюнктура на нуждата от задържането, задържането се явява несъвместимо с правилото за отбрана на лицата от произвол. В случая, в заповедта липсват обективирани каквито и да било обстоятелства и условия, релевиращи съществуването на съответни справедливи данни, сочещи че лицето, по отношение на което е постановено задържането по член 72, алинея 1, т. 1 от ЗМВР, е направило дейности в нарушаване на открития ред, които могат да се квалифицират като нарушаване.
Не на последно място следва да се означи, че задържането за период до 24 часа по член 72 от ЗМВР съставлява насилствена административна мярка и като всяка насилствена административна мярка постанова неподходящи последствия за получатела за реализиране на правно избран резултат.
Мярката по член 72 от ЗМВР, според от съответния случай, би могла да има предпазен или преустановителен темперамент. В случая приложената насилствена административна мярка, с изключение на в действителност голословна се явява и несъответна на задачата на закона. Нарушен е и един от главните правила на административния развой, а точно правилото за пропорционалност по член 6 от Административнопроцесуален кодекс. Съгласно наредбата на член 6, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс административният акт и неговото осъществяване не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за задачата, за която акта се издава.
В подтекста на правилото по член 6, алинея 2 от Административнопроцесуален кодекс използването на насилствена административна мярка по член 72, алинея 1 от ЗМВР следва да е целесъобразно от позиция на съразмерността на налаганото ограничаване с нуждата за постигането законовата цел. В съответния случай, нито е обосновано, нито е потвърдено, че за постигането на законова цел е било належащо задържането за период от 24 часа.
По изложените съображения обжалваното решение като вярно следва да бъде оставено в действие.
С оглед изхода на делото и на съображение член 143, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс касаторът следва да бъде наказан да заплати на ответника, направените разходи за адвокатско заплащане, които са в потвърден размер 480 лв..
На последно място следва да се означи, че според член 227а от Административнопроцесуален кодекс, касационният жалбоподател внася авансово държавна такса в размер на 70 лв. за жителите, едноличните търговци, държавните и общински органи и за други лица, осъществяващи обществени функционалности, и организации, предоставящи публични услуги. В случая дължимата държавна такса не е авансово импортирана от Столична дирекция на вътрешните работи, заради което касаторът следва да бъде наказан да я заплати в интерес на Административен съд София-град.
Предвид изложеното и на съображение член 221, алинея 2 Административнопроцесуален кодекс, Административен съд София-град, XIX-ти касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.04.2022 година, постановено по адм.д No 3734/2022 година по разказа на Софийския областен съд.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на Б. М. Б. разходи по делото в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лв..
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на Административен съд София- град, според член 227а от Административнопроцесуален кодекс, държавна такса за разглеждане на касационната тъжба в размер на 70 (седемдесет) лв..
Решението е дефинитивно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Аспарухова
ЧЛЕНОВЕ:1. Елка Атанасова
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ