Здравето не е „малка тема“: Защо превенцията трябва да стане държавен приоритет
Всяко заболяване в устата може да бъде предотвратено, в случай че се хване в точния момент. Моята задача е да трансформира тези медицински действителности в работещи законодателни начинания, показва д-р Мартин Кръстев
Има една болежка, която постоянно поносим безшумно. Не я виждаме на фотография незабавно, не влиза в централните вести и рядко се разисква шумно. Но тя участва — в учебно заведение, вкъщи, в стола на зъболекаря. Като доктор по дентална медицина в Бургас всеки ден виждам по какъв начин тази болежка трансформира живота на хората. Сега, изправяйки се пред вас като претендент за депутат, желая да пренеса този диалог на национално равнище.
Здравето на зъбите не е „ дребна тематика “, а фундаментална част от достолепието, самочувствието и общото положение на всеки човек . Затова имам вяра, че същинската здравна политика стартира не с лекуването на към този момент зародилия проблем, а с навременната профилактика. Моите оферти са ясни, точни и съответни и са ориентирани към най-уязвимите групи в обществото ни – децата и възрастните хора . Най-голямата празнота в актуалната ни система е грижата за подрастващите.
В момента държавните профилактични стратегии покриват разноски за деца едвам до 8- годишна възраст. Основното ми предложение е този обсег да се изтегли до 15- годишна възраст, тъй като тъкмо тогава е най-критичният интервал. Между 8 и 15 години контролът върху децата разбираемо понижава, а самите те стартират да вършат своите „ огромни “ избори: употребяват енергийни питиета, лепкави сладки храни, пропущат вечерното миене на зъби. Появяват се хормонални промени, от време на време първите цигари, а потреблението на прекомерно меки четки води до струпване на плака. Точно в тази уязвима възраст рискът пораства лавинообразно, а държавната поддръжка за предварителна защита стопира.
Профилактиката не трябва да прекъсва, тъкмо когато е най-необходима! За да разберем мащаба на казуса, би трябвало да погледнем данните. Според формалната статистика на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) единствено през 2023 година в България при децата от 12 до 18 години са регистрирани тревожни числа: 81 219 сложени пломби, 26 594 комплицирани коренови лекувания и цели 10 252 изваждания на непрекъснати зъби. Зад тези цифри обаче не стоят просто „ процедури “. Зад тях стоят болежка, детско терзание, пропуснати ранни сигнали и цели фамилии, които са стигнали до кабинета, едвам когато казусът към този момент е станал сериозен.
Понякога една навременна и финансирана от страната профилактика не избавя просто един зъб – тя икономисва голяма болежка на детето. Профилактиката и съответната грижа обаче не би трябвало да стопират с навършването на пълноправие.
Второто ми главно направление на работа е разширението на пакета от дентални услуги, покривани от Здравната каса за възрастни пациенти. Ако погледнем положителните европейски практики, здравната система поема най-малко една операция повече годишно. У нас липсва извънредно значима спомагателна услуга в безплатния пакет – почистването на зъбен камък и навременното лекуване на венците и пародонталните джобове . Това не са козметични процедури, а базисна здравна нужда. Нелекуваните проблеми с венците водят до ранна загуба на зъби, по тази причина страната би трябвало да разшири обсега на помощта си.
Тази липса на задоволителна държавна поддръжка удря най-силно една група от обществото ни, за която като общински консултант постоянно съм се борил – хората с увреждания. За пациентите с двигателни проблеми достъпът до профилирана дентална помощ е същинско тестване. Те са извънредно уязвими към пародонтални болести заради справедливи усложнения в поддържането на оптимална персонална хигиена. Затова включването на почистването на зъбен камък и лекуването на венци в пакета на Касата би било основна поддръжка от страна на страната към тях.
Трябва да обърнем внимание на тези хора в народен проект, да създадем налична среда в кабинетите и да им осигурим грижа, която да облекчи всекидневието им и да отбрани достолепието им. Здравето на нацията не се мери единствено с броя на издигнатите лечебни заведения, а с броя на хората, които сме предпазили от болката.
Като ортодонт зная, а и това се удостоверява от отчети на Световната здравна организация, че всяко заболяване в устата може да бъде предотвратено, в случай че се хване в точния момент. Като предстоящ депутат моята задача е да трансформира тези медицински действителности в работещи законодателни начинания.
Изтеглянето на детската профилактика до 15-годишна възраст и прибавянето на нови процедури към пакета на Здравната каса са изцяло постижими цели, които могат да бъдат обезпечени от страната на своите най-уязвими жители, а и на цялото общество. Тези цели обаче изискват политическа воля и схващане , че инвестицията в предварителна защита и профилактика през днешния ден икономисва премеждия на следващия ден. Защото навременната грижа е в огромна степен гаранция за сполучливо лекуване и индикатор за висока здравна просвета и осъзнатост. Д-р
Мартин Кръстев е общински консултант от Продължаваме Промяната – Демократична България за мандат 2023-2027г. Многократно е поставял на дневен ред пред локалната власт проблеми, свързани с профилактична стратегия за рак на устната празнина и език, достъп до опазване на здравето на хора с увреждания, gps тракери за хора с деменция и умствена назадничавост и риск от загубване, надзор на безразборното изсичане на дървета без обезщетително залесяване, финансова поддръжка за младите фамилии при раждане на дете на територията на община Бургас, обществени придобивки в интерес на хора в неравностойно състояние, казусът с неприятните миризми от нефтопродукти през летния сезон.
Д-р Кръстев е и един от малцината, които намерено и обществено подлагат на критика построяването на апаратура за отнасяне на биоразградими боклуци на стойност 47 млн. лв., която повече от една година работи при изискванията на големи загуби. Загуби, които се заплащат от бургазлии през „ такса боклук “.
Д-р Мартин Кръстев е фамилен с едно дете.
Можете да го подкрепите с номер 7 и преференция 115 в бюлетината.
Има една болежка, която постоянно поносим безшумно. Не я виждаме на фотография незабавно, не влиза в централните вести и рядко се разисква шумно. Но тя участва — в учебно заведение, вкъщи, в стола на зъболекаря. Като доктор по дентална медицина в Бургас всеки ден виждам по какъв начин тази болежка трансформира живота на хората. Сега, изправяйки се пред вас като претендент за депутат, желая да пренеса този диалог на национално равнище.
Здравето на зъбите не е „ дребна тематика “, а фундаментална част от достолепието, самочувствието и общото положение на всеки човек . Затова имам вяра, че същинската здравна политика стартира не с лекуването на към този момент зародилия проблем, а с навременната профилактика. Моите оферти са ясни, точни и съответни и са ориентирани към най-уязвимите групи в обществото ни – децата и възрастните хора . Най-голямата празнота в актуалната ни система е грижата за подрастващите.
В момента държавните профилактични стратегии покриват разноски за деца едвам до 8- годишна възраст. Основното ми предложение е този обсег да се изтегли до 15- годишна възраст, тъй като тъкмо тогава е най-критичният интервал. Между 8 и 15 години контролът върху децата разбираемо понижава, а самите те стартират да вършат своите „ огромни “ избори: употребяват енергийни питиета, лепкави сладки храни, пропущат вечерното миене на зъби. Появяват се хормонални промени, от време на време първите цигари, а потреблението на прекомерно меки четки води до струпване на плака. Точно в тази уязвима възраст рискът пораства лавинообразно, а държавната поддръжка за предварителна защита стопира.
Профилактиката не трябва да прекъсва, тъкмо когато е най-необходима! За да разберем мащаба на казуса, би трябвало да погледнем данните. Според формалната статистика на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) единствено през 2023 година в България при децата от 12 до 18 години са регистрирани тревожни числа: 81 219 сложени пломби, 26 594 комплицирани коренови лекувания и цели 10 252 изваждания на непрекъснати зъби. Зад тези цифри обаче не стоят просто „ процедури “. Зад тях стоят болежка, детско терзание, пропуснати ранни сигнали и цели фамилии, които са стигнали до кабинета, едвам когато казусът към този момент е станал сериозен.
Понякога една навременна и финансирана от страната профилактика не избавя просто един зъб – тя икономисва голяма болежка на детето. Профилактиката и съответната грижа обаче не би трябвало да стопират с навършването на пълноправие.
Второто ми главно направление на работа е разширението на пакета от дентални услуги, покривани от Здравната каса за възрастни пациенти. Ако погледнем положителните европейски практики, здравната система поема най-малко една операция повече годишно. У нас липсва извънредно значима спомагателна услуга в безплатния пакет – почистването на зъбен камък и навременното лекуване на венците и пародонталните джобове . Това не са козметични процедури, а базисна здравна нужда. Нелекуваните проблеми с венците водят до ранна загуба на зъби, по тази причина страната би трябвало да разшири обсега на помощта си.
Тази липса на задоволителна държавна поддръжка удря най-силно една група от обществото ни, за която като общински консултант постоянно съм се борил – хората с увреждания. За пациентите с двигателни проблеми достъпът до профилирана дентална помощ е същинско тестване. Те са извънредно уязвими към пародонтални болести заради справедливи усложнения в поддържането на оптимална персонална хигиена. Затова включването на почистването на зъбен камък и лекуването на венци в пакета на Касата би било основна поддръжка от страна на страната към тях.
Трябва да обърнем внимание на тези хора в народен проект, да създадем налична среда в кабинетите и да им осигурим грижа, която да облекчи всекидневието им и да отбрани достолепието им. Здравето на нацията не се мери единствено с броя на издигнатите лечебни заведения, а с броя на хората, които сме предпазили от болката.
Като ортодонт зная, а и това се удостоверява от отчети на Световната здравна организация, че всяко заболяване в устата може да бъде предотвратено, в случай че се хване в точния момент. Като предстоящ депутат моята задача е да трансформира тези медицински действителности в работещи законодателни начинания.
Изтеглянето на детската профилактика до 15-годишна възраст и прибавянето на нови процедури към пакета на Здравната каса са изцяло постижими цели, които могат да бъдат обезпечени от страната на своите най-уязвими жители, а и на цялото общество. Тези цели обаче изискват политическа воля и схващане , че инвестицията в предварителна защита и профилактика през днешния ден икономисва премеждия на следващия ден. Защото навременната грижа е в огромна степен гаранция за сполучливо лекуване и индикатор за висока здравна просвета и осъзнатост. Д-р
Мартин Кръстев е общински консултант от Продължаваме Промяната – Демократична България за мандат 2023-2027г. Многократно е поставял на дневен ред пред локалната власт проблеми, свързани с профилактична стратегия за рак на устната празнина и език, достъп до опазване на здравето на хора с увреждания, gps тракери за хора с деменция и умствена назадничавост и риск от загубване, надзор на безразборното изсичане на дървета без обезщетително залесяване, финансова поддръжка за младите фамилии при раждане на дете на територията на община Бургас, обществени придобивки в интерес на хора в неравностойно състояние, казусът с неприятните миризми от нефтопродукти през летния сезон.
Д-р Кръстев е и един от малцината, които намерено и обществено подлагат на критика построяването на апаратура за отнасяне на биоразградими боклуци на стойност 47 млн. лв., която повече от една година работи при изискванията на големи загуби. Загуби, които се заплащат от бургазлии през „ такса боклук “.
Д-р Мартин Кръстев е фамилен с едно дете.
Можете да го подкрепите с номер 7 и преференция 115 в бюлетината.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ