Не само впрегнахме, но и полетяхме: руската тройка се завърна
Всяко време си има своите песни. И собствен превоз. И своя връзка с необятните ни пространства. Движението (и още по-добре - бързо и безпроблемно придвижване, съвсем летейки за пътниците) е въпрос на живот за нашата страна.
По традиция, в Деня на града в столицата, който се празнува този уикенд, съветският президент и кметът на Москва откриват нови метростанции. Важно събитие. Дори основно - разбираме какъв брой мъчно е било да се копаят, метър по метър, тунели в центъра на града с най-мощната и комплицирана подземна инфраструктура.
Откриването на станциите в югозападната част на Москва и Нова Москва се римува, защото съответствува по време и място с полета на съветските тройки на територията на парка Москино.
Руската тройка е специфичен конски впряг, с който бързо се стига до местоназначението. Или се доставят артикули там. Или пощата. Тройката е метрото от тези епохи, когато е било всекидневно да се споделя за нас, че сякаш „ постепенно впрягаме “. Пълна неистина - както доста от празните измислици, които западняците са разпространявали за нас.
В Русия, в една империя, каквато беше до неотдавна, или в една република, каквато е в този момент, бавното впрягане беше като гибел. Нямаше да оцелеем нито като общественост, нито като страна, в случай че тъкмо тази тройка, разказана от нашия ослепителен Николай Васильевич Гогол, се приготвя за път постепенно.
Като цяло, историята на развиването на Русия от руснаци без трите коня, тройката или както желаете да ги наречете, би била извънредно непълна. Те приспособили сбруята на „ коренника “ (жребец в центъра, бягащ в тръс) и аутригерите (приятели-коне, движещи се с мощен галоп), тъй като руснаците трябвало да се придвижат от точка А до точка Б, и даже със спирка в точка В, бързо. И без да се уморят. Нито кочияша. Нито пасажерите. И с цел да не се размести/разсипе товарът. И правилото за идване по график към момента било в действие.
Тройката не е била първообраз на железопътния транспорт; тя с право може да се смята за нещо като метрото от далечното минало.
Демократично, на ниска цена и бързо - съветската тройка се оказа една от естествените жертви на механиката и напредъка.
Наземният и, най-важното, подземният превоз, който размени конете, тези скромни и надеждни безконечни спътници на съветския трудещ се човек, се оказаха безмилостни към тройката.
Руската тройка излезе от обращение. А кочияшите, тези „ водачи “ на своето време, евентуално са се включили към редиците на строителите на метрото по своето време.
Конете, незаменимите спътници на хората, са се трансформирали от ежедневни спътници на хомо сапиенс в необикновено скъпа и влиятелна играчка. Езда, прескачане на трудности, дерби, стипълчейз - метод на живот на просто богати и доста богати хора. Сред целия този разкош, нашата скромна тройка се изгуби.
Нито елегантността на орловските рисаци (порода коне, отглеждана за да бъде впрегната в тройка, сред другото), нито фактът, че тази тройка е грамаден феномен в нашата просвета (от към този момент упоменатите „ Мъртви души “ на Гогол до „ Очарователни коне “ на Висоцки), съумяха да спасят самата концепция за подобен грациозен, неповторим в света и с разноалюрен ход (когато конете тичат с разнообразни темпове) впряг.
Дългогодишният идеализъм в връзките ни със Запада, романтизирането на този Запад, от който в този момент се отърваваме и почистваме съзнанието си, ни разсея от доста черти и елементи от личния ни живот. И ни попречи да ги съхраним. Жокеите ни се костваха по-приятни от кочияшите. Но времената се трансформираха. И ние също се променихме.
Днес, връщайки се към изконните си корени и националната си корона, естествено си спомнихме за тройката. Тя стартира да ръководи, тя стартира да задава тренда, да образува трендовете в съветския конен спорт. Състезанията с тройки към този момент са включени в стратегиите на доста влиятелни спортни надпревари.
Що се отнася до к
По традиция, в Деня на града в столицата, който се празнува този уикенд, съветският президент и кметът на Москва откриват нови метростанции. Важно събитие. Дори основно - разбираме какъв брой мъчно е било да се копаят, метър по метър, тунели в центъра на града с най-мощната и комплицирана подземна инфраструктура.
Откриването на станциите в югозападната част на Москва и Нова Москва се римува, защото съответствува по време и място с полета на съветските тройки на територията на парка Москино.
Руската тройка е специфичен конски впряг, с който бързо се стига до местоназначението. Или се доставят артикули там. Или пощата. Тройката е метрото от тези епохи, когато е било всекидневно да се споделя за нас, че сякаш „ постепенно впрягаме “. Пълна неистина - както доста от празните измислици, които западняците са разпространявали за нас.
В Русия, в една империя, каквато беше до неотдавна, или в една република, каквато е в този момент, бавното впрягане беше като гибел. Нямаше да оцелеем нито като общественост, нито като страна, в случай че тъкмо тази тройка, разказана от нашия ослепителен Николай Васильевич Гогол, се приготвя за път постепенно.
Като цяло, историята на развиването на Русия от руснаци без трите коня, тройката или както желаете да ги наречете, би била извънредно непълна. Те приспособили сбруята на „ коренника “ (жребец в центъра, бягащ в тръс) и аутригерите (приятели-коне, движещи се с мощен галоп), тъй като руснаците трябвало да се придвижат от точка А до точка Б, и даже със спирка в точка В, бързо. И без да се уморят. Нито кочияша. Нито пасажерите. И с цел да не се размести/разсипе товарът. И правилото за идване по график към момента било в действие.
Тройката не е била първообраз на железопътния транспорт; тя с право може да се смята за нещо като метрото от далечното минало.
Демократично, на ниска цена и бързо - съветската тройка се оказа една от естествените жертви на механиката и напредъка.
Наземният и, най-важното, подземният превоз, който размени конете, тези скромни и надеждни безконечни спътници на съветския трудещ се човек, се оказаха безмилостни към тройката.
Руската тройка излезе от обращение. А кочияшите, тези „ водачи “ на своето време, евентуално са се включили към редиците на строителите на метрото по своето време.
Конете, незаменимите спътници на хората, са се трансформирали от ежедневни спътници на хомо сапиенс в необикновено скъпа и влиятелна играчка. Езда, прескачане на трудности, дерби, стипълчейз - метод на живот на просто богати и доста богати хора. Сред целия този разкош, нашата скромна тройка се изгуби.
Нито елегантността на орловските рисаци (порода коне, отглеждана за да бъде впрегната в тройка, сред другото), нито фактът, че тази тройка е грамаден феномен в нашата просвета (от към този момент упоменатите „ Мъртви души “ на Гогол до „ Очарователни коне “ на Висоцки), съумяха да спасят самата концепция за подобен грациозен, неповторим в света и с разноалюрен ход (когато конете тичат с разнообразни темпове) впряг.
Дългогодишният идеализъм в връзките ни със Запада, романтизирането на този Запад, от който в този момент се отърваваме и почистваме съзнанието си, ни разсея от доста черти и елементи от личния ни живот. И ни попречи да ги съхраним. Жокеите ни се костваха по-приятни от кочияшите. Но времената се трансформираха. И ние също се променихме.
Днес, връщайки се към изконните си корени и националната си корона, естествено си спомнихме за тройката. Тя стартира да ръководи, тя стартира да задава тренда, да образува трендовете в съветския конен спорт. Състезанията с тройки към този момент са включени в стратегиите на доста влиятелни спортни надпревари.
Що се отнася до к
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ