Всяко време има свой речник, набор от думи, които се

Всяко време има собствен речник, набор от думи, които се схващат от хората, живеещи в съответната ера. Естествено е някои от тези думи да се употребяват единствено в даден район, също по този начин с времето е обикновено използването им да се разреди, след това напълно да изчезнат от разговорното пространство, да се появят нови. 

Новите също изначало ще са неразбираеми за по-възрастните (попитайте някоя бабичка дали пести биткоини или коя версия е нейният уиндоус, отговорът очевидно ще е много любопитен!), сетне и те ще овехтеят и т. н. - този развой е непрекъснат или, казано с по-нова дума, непрестанен.

Ето някои овехтели думи, които явно няма да са ясни " от раз “ за всеки сегашен българин, напомня actualno.

Аргасвам  – оцапвам дреха с някаква храна, която мъчно се почиства и си остава " аргасана “. Най-характерното аргасване е, когато се яде необработен домат и той изпръска дрехата.

Бадева  – нещо, осъществено напразно, на вятъра, на вятъра.

Балтия  – дребна, лека секира.

Бардук  – стомна; бардуче – дребна стомничка, нормално с бардучето изпращали дете за вода.

Брус  – точило за коса.

Вария  – огромен, тежък чук.

Врътòглав  – чалнат, комплициран, лутащ се човек (ако опитаме да спазим логиката, би трябвало да е " вЪртоглав “, от " върти глава “), само че в диалектните изрази логиката рядко е на първо място).

Вътък  – преждата, нишките, които при тъкане на тъкачен стан посредством совалката се " втъкват “, втъкават в основата на чергата ( " рогозка “ също е остаряла дума, само че да се надяваме, че не е забравена, по тази причина няма да я разясняваме).

Геджур  – неразбория, безпорядък, бъркотия.

Геран  – зидан бунар.

Гръсти  – коноп.

Гудя  – поставям, слагам.

Джигав  – недъгав, слаб, " кожа и кости “.

Дзиври  – кожени крачоли, тип гамаши.

Долап  – ниша в стена, непрекъснато открит долап. Понякога се завесва с перденца.

Дуда  – плод на черница; дебела жена.

Евро  – болно. И такива смесвания на понятия се случват...

Зейтин  – зехтин; от време на време по този начин назовават и елементарното олио. Очевидно названието по този метод на течно масло е пренесено след Илинденското въстание от бежанци от Македония, където заради близостта на Гърция зехтинът очевидно е бил нещо всекидневно.

Катарага  – портативна висока стълба, евентуално идва от " катеря “. Замяната на " е “ с " а “ просто улеснява изговарянето.

Клепам  – наточвам селскостопански инструмент, нормално коса или мотика, посредством удари със особено заострено чукче за клепане.

Климия  – част от каруца, която крепи канатите или ритлите. Поставя се по диагонал, под ъгъл.

Мравучки  – мравки.

Пещник  – огнище с обособена пещ. Обикновено на избрана височина от пода в помещението под него се оформя празно пространство, където се поставят дърва.

Умеятен  – сръчен, кадърен човек. Очевидно произходът на думата е от глагола " умея “.

 

Синия  – ниска кръгла маса за хранене, софра; към нея фамилията седи на ниски столчета, нормално трикраки. Използвала се в всекидневието, с времето гостите към този момент се посрещали на актуалните " високи “ маси, които последователно стават нормални, а синиите остават в предишното.

Хамкане, амкане  – по Сирни заговезни се връзва на конец бяла халва нуга, окачва се на тавана и се върти в необятни кръгове. Децата се пробват да отхапят от нея, без да я допират с ръце, " хамкат “ я. Веселието се получава, тъй като процесът е много сложен и множеството дечурлига остават единствено с изцапани и лепнещи лица, което не пречи на всеобщия екстаз.