Шарков: Всяка година у нас изчезват средно по 200 разновидности на лекарствени продукти
„ Всяко въздействие върху ценоопределянето на дадени артикули в дълготраен проект води до дефицити, такива се следят освен в България, само че и в цяла Европа “. Това сподели пред Нова Нюз здравният икономист Аркади Шарков. Той добави, че други проблеми, които се отразяват на недостига, са демографската рецесия и неналичието на предвидимост заради нестабилната политическа конюнктура и неналичието на бюджет за 2026 година
Шарков акцентира, че всяка година у нас изчезват приблизително по 200 разновидности на избрани лекарствени артикули, които след това пациентите се постанова да търсят в аптеки в границите на Европейски Съюз, като единствено за година 430 медикаменти са напуснали българския пазар, главно онкологични и за лекуване на астма.
Той напомни, че в границите на Европейски Съюз, в това число и в България, работят двата типа регулации - външно и вътрешно ценово рефериране.
„ Във външното даден артикул се съпоставя в 10 страни от Европейски Съюз – същият артикул, същата опаковка, същият брой таблетки. Най-ниската цена, която бъде открита, става референтна цена за България. При вътрешно ценово рефериране, в случай че в съответната лекарствена група за съответната молекула съществува различен аналог – без значение дали е автентичен или е генерик или биоподобен, това също смъква цената до най-ниската ”, изясни икономистът.
„ А когато става въпрос за болнично лекуване, което е още по-строго контролирано, към този момент става доста по-сложно и се постанова посредством разнообразни механизми да се внасят. Тогава и цената е доста по-висока ”, акцентира Шарков и добави, че опциите, които дава Наредба 10, въпреки и „ заобикалящи “, действително оказват помощ да се преодолеят някои дефицити, само че това си има своята цена.
„ Когато приказваме за артикули, които се заплащат от НЗОК за домашно лекуване – тук приказваме за необятно използвани лечения за сърдечносъдови, респираторни и други болести, от една страна пациентът доплаща, а когато става въпрос за артикули с протокол, фирмите покриват разликата от тези 25% ”, сподели още Шарков.
Икономистът бе безапелационен, че парите за опазване на здравето наподобява че се усилват всяка година, само че в действителност понижават, тъй като здравните потребности на застаряващото население се усилват – възрастните хора са повече, боледуват по-често и по-тежко, а това допуска и повече разноски за тях.
„ Ето за какво ние неведнъж предлагахме нарастване на здравната вноска, само че явно това е политически неизгодно “, сподели Шарков.
Той изясни още, че и на равнище Европейски Съюз се разискват тактики за цените на медикаментите, които да разрешат отбрана на линиите на доставки, като диалози се водят дружно с фармацевтичната промишленост, в посока резистентност и предвидимост.
По отношение на ограниченията за усъвършенстване на лекарствения пазар, той предложи също да се търсят промени в регулацията, които да улеснят навлизането на нови медикаменти. По думите му това може да се реализира, като производителите на такива артикули през първата година не връщат парите от целия оборот, а аналозите – генерици и биоподобни, бъдат изключени от механизма, с цел да могат да покриват зародил недостиг при нужда.
Шарков акцентира, че всяка година у нас изчезват приблизително по 200 разновидности на избрани лекарствени артикули, които след това пациентите се постанова да търсят в аптеки в границите на Европейски Съюз, като единствено за година 430 медикаменти са напуснали българския пазар, главно онкологични и за лекуване на астма.
Той напомни, че в границите на Европейски Съюз, в това число и в България, работят двата типа регулации - външно и вътрешно ценово рефериране.
„ Във външното даден артикул се съпоставя в 10 страни от Европейски Съюз – същият артикул, същата опаковка, същият брой таблетки. Най-ниската цена, която бъде открита, става референтна цена за България. При вътрешно ценово рефериране, в случай че в съответната лекарствена група за съответната молекула съществува различен аналог – без значение дали е автентичен или е генерик или биоподобен, това също смъква цената до най-ниската ”, изясни икономистът.
„ А когато става въпрос за болнично лекуване, което е още по-строго контролирано, към този момент става доста по-сложно и се постанова посредством разнообразни механизми да се внасят. Тогава и цената е доста по-висока ”, акцентира Шарков и добави, че опциите, които дава Наредба 10, въпреки и „ заобикалящи “, действително оказват помощ да се преодолеят някои дефицити, само че това си има своята цена.
„ Когато приказваме за артикули, които се заплащат от НЗОК за домашно лекуване – тук приказваме за необятно използвани лечения за сърдечносъдови, респираторни и други болести, от една страна пациентът доплаща, а когато става въпрос за артикули с протокол, фирмите покриват разликата от тези 25% ”, сподели още Шарков.
Икономистът бе безапелационен, че парите за опазване на здравето наподобява че се усилват всяка година, само че в действителност понижават, тъй като здравните потребности на застаряващото население се усилват – възрастните хора са повече, боледуват по-често и по-тежко, а това допуска и повече разноски за тях.
„ Ето за какво ние неведнъж предлагахме нарастване на здравната вноска, само че явно това е политически неизгодно “, сподели Шарков.
Той изясни още, че и на равнище Европейски Съюз се разискват тактики за цените на медикаментите, които да разрешат отбрана на линиите на доставки, като диалози се водят дружно с фармацевтичната промишленост, в посока резистентност и предвидимост.
По отношение на ограниченията за усъвършенстване на лекарствения пазар, той предложи също да се търсят промени в регулацията, които да улеснят навлизането на нови медикаменти. По думите му това може да се реализира, като производителите на такива артикули през първата година не връщат парите от целия оборот, а аналозите – генерици и биоподобни, бъдат изключени от механизма, с цел да могат да покриват зародил недостиг при нужда.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ