Всяко усилие за повишаване на пътната безопасност заслужава уважение и

Всяко изпитание за повишение на пътната сигурност заслужава почитание и възторженостти, само че е належащо ясно и тъкмо прецизиране на законовите промени и съобразяването им с действителностите в страната. Това се споделя в позиция на бащата на загиналата при злополука край Телиш Сияна Николай Попов за признатите от Народното събрание законови промени със повишени наказания за пътни нарушавания.

Според него небалансирано и безогледно се усилва отговорността единствено на водачите на транспортни средства и това няма да докара до нужните резултати за понижаване на жертвите на пътя.

" В никакъв случай не считам, че едностранната трактовка и уклон в законодателството само към околните на жертвите би трябвало да бъдат толерирани и регистрирани без съществуване на квалифицирани експертни мнения. Аз също съм потърпевш - и то доста тежко - изгубих единственото си дете ", разяснява Попов добавя, че от самото начало се пробва да остане рационален и уравновесен.

Той е безапелационен, че всяко клатушкане към крайности не води до нищо положително. " Не е наша работа да пишем закони. Поне на този стадий. Ние, околните на потърпевшите, имаме право да пожелаваме правдивост, да даваме отзиви и рекомендации - както това право имат всички български жители ", декларира Николай Попов.

Той акцентира, че предложенията за законови ремонти би трябвало да идват от специалистите. " Същото се отнася и до политическата интервенция в правосъдната система. Тя е нездравословна и рискова ", показва Попов. Той отбелязва, че прокуратурата и съдът би трябвало да проверяват случаите с жертви на пътя според законовата рамка и единствената политическа интервенция би трябвало да бъде в разписването й по неоспорим и неутрален метод.

" Безцелното завишаване на наказателната отговорност не взема решение казуса и неговите аргументи, а единствено последствията. При това - безогледно и небалансирано. Наистина са нужни повишени санкции за пътните убийци, само че посредством основаване на квалифицирани сформира при съществуване на избрани условия, които ясно дефинират виновността на причинителите ", декларира бащата на починалото 12-годишно момиче.

Той е отчаян, че със законовите промени не се търси отговорност от самата страна и нейни представители за некачествени поправки и пътно строителство. " Липсва наказателна отговорност за такива закононарушения и това като че ли е напълно съзнателно. Грозната истина е, че нямаме естествени пътища, които да ни пазят от по този начин наречените джигити. Ако имахме издигната автомагистрала " Хемус ", Георги Александров нямаше да убие Сияна, а просто щеше да катастрофира в мантинелата. Това, несъмнено, не го оправдава. Все отново всички караме по същите тези пътища и не катастрофираме всеки ден ", прибавя Попов.По думите му липсва ефикасен и бърз надзор, а административната отговорност услужливо подминава и не глоби десетките хиляди водачи - непознати жители. Николай Попов декларира още, че няма надзор на тежкотоварния трафик, както и бърз и обективен развой по наказателните каузи.

" Пoдкрепям напъните на министъра на правораздаването Георги Георгиев за повишение на контрола върху движимостите лица и бързината на изготвяните експертизи. Разпитите на движимостите лица посредством видеоконферентна връзка също са положително решение. Именно там са заровени главните проблеми на бавното правораздаване ", акцентира той. Според бащата на Сияна делата за ПТП главно се вземат решение не от съда, а от движимостите лица и по тази причина е наложително стягането на контрола над тях и намаляването на риска от корупция.

За измерването на междинна скорост и глобите за превишаването й той смята, че мярката е добра, единствено когато се уреди с нужните подзаконови нормативни актове, с цел да се получи търсеният резултат.

" Необходима е смяна на цялата система, а не работа на парче с кръпки. Така както се кърпят пътищата, се кърпят и законите. Това не може да продължава. Колкото и високи санкции да одобряваме, без ефикасен и бърз надзор те няма да сработят ", декларирам почерненият татко от позицията човек, посветил живота си на идеята за избавяне на човешки животи в памет на детето си, което в никакъв случай повече няма да прегърне.