Всяко общество се управлява от елита, а съдбата му зависи

Всяко общество се ръководи от елита, а ориста му зависи от качествата на този хайлайф, от неговата подготвеност и честност.

Но за какво в едни страни ръководи хайлайф, който води обществото напред и нагоре, а в други се проваля?

Да запазим самообладание – казусът не е единствено български, международен е. И се корени в отговора на въпроса – кой господства? Всеизвестно е, че разпоредбите на обществото се дефинират от неговата най-влиятелна част. И в случай че тя се е посветила на ползите на хората, тогава страната потегля напред. Обикновено на тази положителна наклонност се радват общества с ценностна система и морал. Без тях те вегетират.

Хегел споделя, че всеки народ заслужава държавното управление, което има. Забележете – българинът избира за политик средностатистическия жител. Не желая да изтъквам имена. Но анализирайте профила на хората, които ни ръководят. В преобладаващата си част те по нищо не се разграничават от средностатистическия българин. И, за жалост, в болшинството си са посредствени хора – по тази причина както се появяват във властта, по този начин и изчезват. Като сезонни служащи са. Повече от явно е, че нямаме първокласен хайлайф.

А качественият хайлайф се състои от способени хора, те са като положителните хирурзи – знаят къде да режат, какво да отстранят и какво да оставят. Защото промени не се вършат от полуграмотни хора. Един политик с власт или с въздействие в обществото, решил да осъществя генерална смяна, би трябвало да работи като съвършения хирург. В тази връзка се удивлявам на смелостта или на наглостта на доста от политиците, които се афишират за реформатори и потеглят да реформират нещо, без да знаят какво вършат. Резултатите от това разумно са плачевни, трагикомични, с тежки провали за цялото общество.

Повечето ни неблагополучия са разследване от дейностите или бездействията на некачествения ни хайлайф. А актуалната стопанска система е прекомерно комплицирана система, с цел да се ръководи без визия, непринудено, стихийно, ad hoc.

За да вникнеш в нейните процеси в света или в една страна би трябвало да познаваш главните закономерности, развиването й, разновидностите й, на тази база можеш да придобиеш нюх, инстинкт за протичащото се, да предложиш визии. Затова се нуждаем от система, която да сортира и да извежда на напред във времето качествени фрагменти, които да бъдат способени и да имат морал. Повтарям го, тъй като има доста хора с обучение, разум и опит, само че са аморални. Те се интересуват единствено от личните си облаги, само че не и от потребностите на самите жители.

Мнозина повтарят остарелия рефрен – дано страната да ни даде. Какво да ви даде? Кои са страната? Ами това сме ние. Кой да даде и за какво да го даде? Спомнете си популярните думи на Джон Кенеди: „ Не питайте какво ще направи страната за вас, а мислете какво вие ще извършите за страната си ”. Като медии, задайте този въпрос на българите? Да се види какво вършим за обществото, за другите! Да, на думи – вършим, само че като изпълзи някой земляк нагоре, до мекото кресло – става различен човек.

Властогонството не е единствено наш синдром. Така е по целия свят. Голяма е битката за власт и пари. Но да не се ограничаваме единствено с вътрешните си проблеми. Погледнете нашия континент. На какво, мислите, че се дължи рецесията в Европейски Съюз? На България ли? Едва ли – та ние сме дребна страна. Какво се случва през днешния ден в Германия, във Франция и изобщо в цяла Западна Европа, която ни даваха за образец? Те към този момент също се нуждаят от ярки персони, които да вземат решение проблемите им, а не да ги задълбочават.

След измененията при нас пристигнаха да вършат бизнес преобладаващо хора, които в личната си страна не бяха съумели. Те се опитваха да постановат правила, а се оказа, че корупцията разцъфтя не без тяхно присъединяване. Защото толкоз е отговорен този, който е подкупен, колкото и този, който го корумпира. За това не се приказва. Не се приказва доста за корупцията в Европейски Съюз, има я на всички места, и в Германия – също. Единствената разлика е, че такива хора на запад от нас ги вкарват в пандиза, а тук – не.

За мен корупцията не е най-голямото зло у нас. Много по-големи загуби на страната нанасят взетите неправилни решения. Пораженията и пропуснатите изгоди от това са извънредно по-големи и по-опасни.

Труден е въпросът по какъв начин да подкрепим като общество умните, можещите, морални хора, по какъв начин да ги припознаем като наши ръководители, като хайлайф. Защото всичко опира до настройките на хората. Една нация узрява постепенно и мъчно.

Но аз съм оптимист за България. Нищо, че от време на време и аз изпадам в меланхолия, когато видя до каква подлост се стига у нас, каквато не съм следил на никое място другаде по света.

Но виждам и позитивното. Много неща се трансформираха и то за положително. Идват нови генерации – аз преподавам на младежи и ги следя. Те са разнообразни и напълно не си приказваме за Терминал 2, в противен случай, има кадърни момчета и девойки, които остават тук. Повярвайте ми, те ще преобразят всичко. Те идват…

Колкото и да се пробват да ги спрат, младите ще съумеят да вземат връх. Тогава нещата у нас ще се трансформират. Но… дружно с тях узрява и цялото общество, с религия, и то вярата в всемирен етични правила, които важат за всички хора, без значение от това дали са религиозни или не.

Ще видите, че ще се въздигнем, такова е чувството ми за страната.

——————————————————————————————————————-

Проф. Георги Чобанов, икономист, учител в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски ”. Чете лекции по статистика, иконометрия, правила на икономическия разбор, институционална стопанска система. Научните му ползи са в региона на равновесието на стопанската система, разпределението на приходите, бедността, обществената и икономическата политика и други

Инфо: http://pogled.info