10-те най-малко посещавани страни в света
Всяко лято туристи от цялостен свят пътуват, с цел да видят нови, неразучени места. Повечето хора обичат да посещават известни туристически атракции, само че има и такива привлечени екзотични естествени или културни райони на планетата.
Всяка година Световната организация по туризъм събира данни за интернационалния туризъм и за броя на идващите във всяка страна. Водещите в тази област страни регистрират десетки милиони туристически визити.
Но има и такива дестинации, които по разнообразни аргументи са посетени от едвам няколко хиляди души годишно. Ще ви срещнем с 10-те минимум посещавани страни в света през 2017 година.
Източник:
10. Сан Томе и Принсипи: 8 000 туристи
Сан Томе и Принсипи е островна страна покрай Централна Африка. Тя е ситуирана на едноименния архипелаг в Гвинейския залив край крайбрежията на Африка.
Държавата включва два острова с вулканичен генезис - Сан Томе и Принсипи, дистанцията сред които е към 140 километра - и още шест по-малки острова.
Африканската просвета на страната изпитва мощно португалско въздействие от колониалния интервал и към момента е обвързвана с Португалия. В Сан Томе локалните занаятчии вършат дървени статуи.
Островите имат отличен капацитет за развиване на туризма, а държавното управление се пробва да усъвършенства туристическата инфраструктура.
Източник:
9. Ниуе: 8 хиляди туристи
Ниуе ( на британски Savage) е коралов остров в централната част на Тихия океан и едноименна самоуправляваща се страна, свободно включила се към Нова Зеландия.
Въпреки че туристическият бранш в Ниуе е в ранна детска възраст, развиването му е един от целите на държавното управление.
Основните ограничавания за развиването на туризма са доста неприятната въздушна връзка с други страни по света, съвсем цялостната липса на развита туристическа инфраструктура.
Островът се посещава най-много от жители на Нова Зеландия, Австралия, европейски страни, Съединени американски щати и Канада.
Източник:
8. Либия: 6 250 туристи
Либия е страна в Северна Африка на брега на Средиземно море с капацитет за морски и културен туризъм.
През 2011 година по време на Арабската пролет започнаха антиправителствени демонстрации, чието брутално угнетяване провокира интервенция на западните страни, по време на което диктаторът Кадафи беше свален и погубен.
След това либийската държавност не бе изцяло възобновена, не се образува устойчиво държавно управление и остава с висока степен на политическа неустойчивост.
От 2014 година насам бушува революция сред разнообразни ислямистки групи и интернационално прието държавно управление.
Източник:
7. Маршаловите острови: 6 хиляди туристи
Маршалските острови са тихоокеанска страна в Микронезия, асоциирана със Съединените щати.
Туристическият бранш на стопанската система на Маршалските острови е още в начален стадий на развиване. Поради тази причина броят на идващите в страната туристи остава много по-малък спрямо други страни от Микронезия.
Архипелагът се посещава най-вече от жители на Съединени американски щати и Япония.
Основните типове развлечения за чужденците са гмуркане, състезателен лов на риба, културен туризъм, корабоплаване с яхта.
Развитието на туризма се въздейства неподходящо от няколко фактора: прекомерно високата цена и продължителността на полета до Маршаловите острови, неразвита инфраструктура.
Източник:
6. Екваториална Гвинея: 5 700 туристи
Екваториална Гвинея е страна в Централна Африка. Разположена е върху континента и на островите Биоко, Манди, Пагалу и други.
Столицата и най-големият град на страната е Малабо, намиращ се на остров Биоко.
Територията на Екваториална Гвинея е била открита от португалците в края на XV в. От края на 16-ти век е почнало колонизацията на островите.
От 1778 година е колония, притежавана от Испания. През 1963 година на Испанска Гвинея съставлява вътрешна автономност. Под действието на освободителното придвижване на 12 октомври 1968 година страната получава самостоятелност под името Екваториална Гвинея.
Източник:
5. Южен Судан: 5 500 туристи
Южен Судан е страна в Африка, получила независим статут след 20-годишнна революция.
Петролът е главният запас на страната, върху който почива цялата стопанска система на Южен Судан. Северен Судан обаче управлява тръбопроводите, през които се изнася нефт, заради което всяка от страна има свои ползи, свързани с разпределението на петролните облаги.
В Южен Судан са регистрирани редица редки болести, които не се срещат на никое място отвън района.
Политическата неустойчивост в района, въоръжението конфликти и неналичието на инфраструктура са съществени спънки пред развиването на туризма в страната.
Източник:
4. Кирибати: 4 хиляди туристи
Република Кирибати е тихоокеанска страна, ситуирана в Микронезия и Полинезия. Тя включва 33 дребни атола, двадесет от които са необитаеми.
Основната спънка за развиването на туризма в Кирибати е неприятната въздушна връзка с други страни по света, както и неналичието на хотелски бизнес.
Основният поток от туристи се насочва до островите Гилберт (предимно Атол Тарава), или до остров Коледа.
Страната най-вече посещават туристи от Австралия, Фиджи, Съединени американски щати и Нова Зеландия.
Културата на Кирибати значително е неповторима. Силно публикувани са обичайни традиции и вярвания в духовете и магическите същества.
Източник:
3. Тувалу: 2 хиляди туристи
Тувалу е тихоокеанска страна в Полинезия.
Туристическият бранш на Тувалу е едва развъртян и броят на идващите в страната чужденци остава много невисок спрямо други страни в Океания.
Причината за това може да се търси в няколко съществени фактори: неразвити въздушни връзки с други страни и високата цена на полетите, назадничавост на туристическата и другата инфраструктура, неприятното качество на предоставяните услуги.
Въпреки това в Тувалу съществуват предпоставки за развиването на екотуризма.
Източник:
2. Сомалия: 400 туристи
Сомалия е страна от Източна Африка. В резултат на гражданската война и дейностите на сепаратистите Сомалия от дълго време престана да съществува като същинска страна и се разпада на доста елементи.
Поради тези аргументи няма условия за посещаването на страната от задгранични туристи.
Източник:
1. Науру: 160 туристи
Науру е доста дребна страна на коралов остров със същото име в западната част на Тихия океан.
Туризмът на острова е стеснен заради нечистата околната среда, останала след бурния рандеман фосфати за експорт, който е било главният стопански бранш на страната.
Всяка година Световната организация по туризъм събира данни за интернационалния туризъм и за броя на идващите във всяка страна. Водещите в тази област страни регистрират десетки милиони туристически визити.
Но има и такива дестинации, които по разнообразни аргументи са посетени от едвам няколко хиляди души годишно. Ще ви срещнем с 10-те минимум посещавани страни в света през 2017 година.
Източник:
10. Сан Томе и Принсипи: 8 000 туристи
Сан Томе и Принсипи е островна страна покрай Централна Африка. Тя е ситуирана на едноименния архипелаг в Гвинейския залив край крайбрежията на Африка.
Държавата включва два острова с вулканичен генезис - Сан Томе и Принсипи, дистанцията сред които е към 140 километра - и още шест по-малки острова.
Африканската просвета на страната изпитва мощно португалско въздействие от колониалния интервал и към момента е обвързвана с Португалия. В Сан Томе локалните занаятчии вършат дървени статуи.
Островите имат отличен капацитет за развиване на туризма, а държавното управление се пробва да усъвършенства туристическата инфраструктура.
Източник:
9. Ниуе: 8 хиляди туристи
Ниуе ( на британски Savage) е коралов остров в централната част на Тихия океан и едноименна самоуправляваща се страна, свободно включила се към Нова Зеландия.
Въпреки че туристическият бранш в Ниуе е в ранна детска възраст, развиването му е един от целите на държавното управление.
Основните ограничавания за развиването на туризма са доста неприятната въздушна връзка с други страни по света, съвсем цялостната липса на развита туристическа инфраструктура.
Островът се посещава най-много от жители на Нова Зеландия, Австралия, европейски страни, Съединени американски щати и Канада.
Източник:
8. Либия: 6 250 туристи
Либия е страна в Северна Африка на брега на Средиземно море с капацитет за морски и културен туризъм.
През 2011 година по време на Арабската пролет започнаха антиправителствени демонстрации, чието брутално угнетяване провокира интервенция на западните страни, по време на което диктаторът Кадафи беше свален и погубен.
След това либийската държавност не бе изцяло възобновена, не се образува устойчиво държавно управление и остава с висока степен на политическа неустойчивост.
От 2014 година насам бушува революция сред разнообразни ислямистки групи и интернационално прието държавно управление.
Източник:
7. Маршаловите острови: 6 хиляди туристи
Маршалските острови са тихоокеанска страна в Микронезия, асоциирана със Съединените щати.
Туристическият бранш на стопанската система на Маршалските острови е още в начален стадий на развиване. Поради тази причина броят на идващите в страната туристи остава много по-малък спрямо други страни от Микронезия.
Архипелагът се посещава най-вече от жители на Съединени американски щати и Япония.
Основните типове развлечения за чужденците са гмуркане, състезателен лов на риба, културен туризъм, корабоплаване с яхта.
Развитието на туризма се въздейства неподходящо от няколко фактора: прекомерно високата цена и продължителността на полета до Маршаловите острови, неразвита инфраструктура.
Източник:
6. Екваториална Гвинея: 5 700 туристи
Екваториална Гвинея е страна в Централна Африка. Разположена е върху континента и на островите Биоко, Манди, Пагалу и други.
Столицата и най-големият град на страната е Малабо, намиращ се на остров Биоко.
Територията на Екваториална Гвинея е била открита от португалците в края на XV в. От края на 16-ти век е почнало колонизацията на островите.
От 1778 година е колония, притежавана от Испания. През 1963 година на Испанска Гвинея съставлява вътрешна автономност. Под действието на освободителното придвижване на 12 октомври 1968 година страната получава самостоятелност под името Екваториална Гвинея.
Източник:
5. Южен Судан: 5 500 туристи
Южен Судан е страна в Африка, получила независим статут след 20-годишнна революция.
Петролът е главният запас на страната, върху който почива цялата стопанска система на Южен Судан. Северен Судан обаче управлява тръбопроводите, през които се изнася нефт, заради което всяка от страна има свои ползи, свързани с разпределението на петролните облаги.
В Южен Судан са регистрирани редица редки болести, които не се срещат на никое място отвън района.
Политическата неустойчивост в района, въоръжението конфликти и неналичието на инфраструктура са съществени спънки пред развиването на туризма в страната.
Източник:
4. Кирибати: 4 хиляди туристи
Република Кирибати е тихоокеанска страна, ситуирана в Микронезия и Полинезия. Тя включва 33 дребни атола, двадесет от които са необитаеми.
Основната спънка за развиването на туризма в Кирибати е неприятната въздушна връзка с други страни по света, както и неналичието на хотелски бизнес.
Основният поток от туристи се насочва до островите Гилберт (предимно Атол Тарава), или до остров Коледа.
Страната най-вече посещават туристи от Австралия, Фиджи, Съединени американски щати и Нова Зеландия.
Културата на Кирибати значително е неповторима. Силно публикувани са обичайни традиции и вярвания в духовете и магическите същества.
Източник:
3. Тувалу: 2 хиляди туристи
Тувалу е тихоокеанска страна в Полинезия.
Туристическият бранш на Тувалу е едва развъртян и броят на идващите в страната чужденци остава много невисок спрямо други страни в Океания.
Причината за това може да се търси в няколко съществени фактори: неразвити въздушни връзки с други страни и високата цена на полетите, назадничавост на туристическата и другата инфраструктура, неприятното качество на предоставяните услуги.
Въпреки това в Тувалу съществуват предпоставки за развиването на екотуризма.
Източник:
2. Сомалия: 400 туристи
Сомалия е страна от Източна Африка. В резултат на гражданската война и дейностите на сепаратистите Сомалия от дълго време престана да съществува като същинска страна и се разпада на доста елементи.
Поради тези аргументи няма условия за посещаването на страната от задгранични туристи.
Източник:
1. Науру: 160 туристи
Науру е доста дребна страна на коралов остров със същото име в западната част на Тихия океан.
Туризмът на острова е стеснен заради нечистата околната среда, останала след бурния рандеман фосфати за експорт, който е било главният стопански бранш на страната.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ