Горските пожари у нас и техният скрит отпечатък - какви са последствията за флората, фауната и екосистемите
Всяко лято ставаме очевидци на черни облаци пушек, които се издигат над хълмове и планини. Горят гори - от време на време дребни, различен път стотици декари, превърнати за часове в обгорели скелети от това, което в миналото е било жив организъм от растения, животни, вода и почва. Но до момента в който обективите се концентрират върху пламъците, хората и къщите, постоянно остават невидими трайните и дълбоки вреди, които пожарите нанасят на природата.
Стряскаща статистика за горските пожари в България
На фона на измененията в климата е належащо повече внимание
Огромни площи в региона на Сакар изгоряха при огромни горски пожари, които нанесоха тежки вреди върху едни от най-ценните естествени местообитания в страната. Сакар е прочут със своето богато биоразнообразие - там се срещат редки и застрашени типове като царския орел, орела змияр и дребния писклив орел. При обход на територията сред селата Стефан Караджово и Дъбово, екип на Спасителния център на " Зелени Балкани " установява близо 100 починали животни - измежду тях костенурки, лалугери и голям брой инсекти, от значително значение за хранителната верига.
Друг сериозен пожар, който до неотдавна продължаваше да тлее, нанесе провали и в региона на Природен парк " Рилски манастир ". Там са изгорели над 50 декара иглолистна гора - главно бял бор и смърч на към 110 години, както и прилежащи пасища. Засегнати са хабитати на значими предпазени типове като скалния орел и трипръстия кълвач - птици, включени в мрежата " Натура 2000 ", основана за предпазване на най-ценните екосистеми в Европа.
Междувременно, огнената буря продължава да се популяризира в подножието на Пирин, в региона над Кресна. Там горят територии от две предпазени зони - " Кресна-Илинденци ", основана за запазване на естествените хабитати, и зона " Кресна ", значима за запазване на дивите птици. Пожарът към този момент е изпепелил хиляди декари гора, формирана основно от черен бор, както и от келяв габър и окосмен дъб. Само на 2 километра от огнището стартира масив от над 10 оповестени остарели гори, а на към 4.5 км се намира границата на Национален парк " Пирин ".
Териториите, наранени от пожара са местообитания на предпазените типове жълтокоремна бумка, гребенест тритон, блатна костенурка, шипобедрена и шипоопашата костенурка, ивичест смок, застрашения леопардов смок, бръмбара eленов рогач. Пожарът обгръща и местообитания на доста типове птици - елементарен мишелов, огромен ястреб, дребен ястреб, керкенез, скален орел, орел змияр и голям брой типове горски пойни птици.
" Горските пожари не са просто изгорели дървета. Те са разпад на цели екосистеми. Унищожават се местообитания, биоразнообразие, и в последна сметка - самото действие на гората като жива система ", споделя Нели Дончева, началник на стратегия " Гори " във WWF България.
Фауната в клопката на огъня
Едни от първите жертви на пожара са животните - изключително тези, които не могат да се придвижват бързо. Това са костенурки, гущери, жаби и доста инсекти.
" Животните, които са по-бавно преносими, като сухоземни костенурки, както и дребните на доста бозайници, неведнъж намират гибелта си в пламъците и в горящите шубраци ", изяснява Дончева.
Но даже и тези животни, които съумяват да избягат от огъня, се сблъскват със загуба на своя дом. Изчезват гнездата, местата за укриване, храната и достъпът до вода. Това постоянно води до миграция, стрес и внезапен спад на популации, даже при по-разпространени типове.
Гората умира, а възобновяване лишава десетилетия
След пожар, природата стартира да се възвръща, само че това не значи, че гората ще се върне такава, каквато е била. Много постоянно на мястото на вековна букова или борова гора изникват светлолюбиви и бързо растящи пионерни типове, като офика или разнообразни типове върби.
" Няма помрачаване, няма горски микроклимат, пластът на почвата е тъничък или напълно липсва. Така се трансформира самата дарба на растителността да се възвърне до истинския си тип ", акцентира Дончева.
С други думи, загубата е освен количествена, само че и качествена. Една комплицирана гора, населявана от стотици растителни и скотски типове, се заменя с елементарна храстова растителност, която не може да поддържа същото биоразнообразие. Възстановяването на истинската гора може да отнеме десетки или даже стотици години, според от степента на опустошение.
Последствията за екосистемата - цялата мрежа се разпада
" Трябва да си дадем сметка, че при един горски пожар, да вземем за пример, вододайните, водоохранните, почвоопазващите и противоерозионните функционалности на горите са доста мощно наранени. Това има резултат и върху обитаемоте места наоколо, да вземем за пример в подножието на тази горска екосистема. И, за жалост, имаме доста такива пресни образци от цялата страна ", разкрива Дончева.
Екосистемата не е общ брой от обособени детайли, а взаимосвързана система, където всяка част поддържа останалите. Когато растителността изчезне - изчезват и животните, които я употребяват за храна, заслон или гнездене. Този резултат се популяризира като верижна реакция, обхващайки и по-високите равнища на хранителната пирамида.
" В природата всичко е доста добре обвързвано и доста разумно. Ако няма растителност, няма и скотски типове, които да я населяват. Оттам се губят цели вериги и зависимости " , разяснява Нели Дончева.
Почвата и водата: Загубата на гората трансформира и климата
Пожарите освен убиват, само че и унищожават основата на живота - почвата. Хумусният пласт, богат на микроорганизми и хранителни субстанции, безусловно изгаря. Без растителност, ерозията се форсира, при мощни дъждове, на каквито сме очевидци през последните години, водата не се задържа и вместо да попива, тя отмива почвата надолу по ската.
" При пожарите повърхностният пласт на почвата тотално се унищожава. С него изчезва хумусът, изчезват микроорганизмите - част от почвеното биоразнообразие " , споделя Дончева.
Гората контролира освен почвата, само че и влагообмена, температурата и даже водоснабдяването на цели райони. Ако гората изчезне, реките пресъхват, а регионът стартира да се " затопля ", което го прави още по-уязвим при бъдещи пожари.
Защитените типове - губим ги окончателно
Много от засегнатите територии са дом на редки и застрашени типове. Нели Дончева напомня, че в последните години са регистрирани пожари в зони с царски орел, шипобедрена костенурка, гребенест тритон, трипръст кълвач и десетки други типове.
Тези типове не могат просто да " отидат другаде ", тъй като са мощно свързани с съответни екосистеми. Когато те изчезнат - изчезва и самият тип в района.
Какво можем да създадем
Природата има потенциал да се възвръща, само че не и когато гори всяка година и не ѝ оставяме време да се излекува. Затова и Нели Дончева приканва към по-устойчиво горско стопанство, включване на научни данни в ръководството на територии, както и интензивно присъединяване на обществото в предварителната защита и грижата за природата.
В сезона на горските пожари - главните правила за предварителна защита и реакция, които всеки би трябвало да знае
Защото бедствието става за секунди, а следствията могат да са дълготрайни
" Ние би трябвало да се вслушваме от ден на ден в учените, които изследват какви са измененията, с цел да бъдем готови и да търсим ограничения за намаляване на нездравословните дейности ", категорична е тя.
Стряскаща статистика за горските пожари в България
На фона на измененията в климата е належащо повече внимание
Огромни площи в региона на Сакар изгоряха при огромни горски пожари, които нанесоха тежки вреди върху едни от най-ценните естествени местообитания в страната. Сакар е прочут със своето богато биоразнообразие - там се срещат редки и застрашени типове като царския орел, орела змияр и дребния писклив орел. При обход на територията сред селата Стефан Караджово и Дъбово, екип на Спасителния център на " Зелени Балкани " установява близо 100 починали животни - измежду тях костенурки, лалугери и голям брой инсекти, от значително значение за хранителната верига.
Друг сериозен пожар, който до неотдавна продължаваше да тлее, нанесе провали и в региона на Природен парк " Рилски манастир ". Там са изгорели над 50 декара иглолистна гора - главно бял бор и смърч на към 110 години, както и прилежащи пасища. Засегнати са хабитати на значими предпазени типове като скалния орел и трипръстия кълвач - птици, включени в мрежата " Натура 2000 ", основана за предпазване на най-ценните екосистеми в Европа.
Междувременно, огнената буря продължава да се популяризира в подножието на Пирин, в региона над Кресна. Там горят територии от две предпазени зони - " Кресна-Илинденци ", основана за запазване на естествените хабитати, и зона " Кресна ", значима за запазване на дивите птици. Пожарът към този момент е изпепелил хиляди декари гора, формирана основно от черен бор, както и от келяв габър и окосмен дъб. Само на 2 километра от огнището стартира масив от над 10 оповестени остарели гори, а на към 4.5 км се намира границата на Национален парк " Пирин ".
Териториите, наранени от пожара са местообитания на предпазените типове жълтокоремна бумка, гребенест тритон, блатна костенурка, шипобедрена и шипоопашата костенурка, ивичест смок, застрашения леопардов смок, бръмбара eленов рогач. Пожарът обгръща и местообитания на доста типове птици - елементарен мишелов, огромен ястреб, дребен ястреб, керкенез, скален орел, орел змияр и голям брой типове горски пойни птици.
" Горските пожари не са просто изгорели дървета. Те са разпад на цели екосистеми. Унищожават се местообитания, биоразнообразие, и в последна сметка - самото действие на гората като жива система ", споделя Нели Дончева, началник на стратегия " Гори " във WWF България.
Фауната в клопката на огъня
Едни от първите жертви на пожара са животните - изключително тези, които не могат да се придвижват бързо. Това са костенурки, гущери, жаби и доста инсекти.
" Животните, които са по-бавно преносими, като сухоземни костенурки, както и дребните на доста бозайници, неведнъж намират гибелта си в пламъците и в горящите шубраци ", изяснява Дончева.
Но даже и тези животни, които съумяват да избягат от огъня, се сблъскват със загуба на своя дом. Изчезват гнездата, местата за укриване, храната и достъпът до вода. Това постоянно води до миграция, стрес и внезапен спад на популации, даже при по-разпространени типове.
Гората умира, а възобновяване лишава десетилетия
След пожар, природата стартира да се възвръща, само че това не значи, че гората ще се върне такава, каквато е била. Много постоянно на мястото на вековна букова или борова гора изникват светлолюбиви и бързо растящи пионерни типове, като офика или разнообразни типове върби.
" Няма помрачаване, няма горски микроклимат, пластът на почвата е тъничък или напълно липсва. Така се трансформира самата дарба на растителността да се възвърне до истинския си тип ", акцентира Дончева.
С други думи, загубата е освен количествена, само че и качествена. Една комплицирана гора, населявана от стотици растителни и скотски типове, се заменя с елементарна храстова растителност, която не може да поддържа същото биоразнообразие. Възстановяването на истинската гора може да отнеме десетки или даже стотици години, според от степента на опустошение.
Последствията за екосистемата - цялата мрежа се разпада
" Трябва да си дадем сметка, че при един горски пожар, да вземем за пример, вододайните, водоохранните, почвоопазващите и противоерозионните функционалности на горите са доста мощно наранени. Това има резултат и върху обитаемоте места наоколо, да вземем за пример в подножието на тази горска екосистема. И, за жалост, имаме доста такива пресни образци от цялата страна ", разкрива Дончева.
Екосистемата не е общ брой от обособени детайли, а взаимосвързана система, където всяка част поддържа останалите. Когато растителността изчезне - изчезват и животните, които я употребяват за храна, заслон или гнездене. Този резултат се популяризира като верижна реакция, обхващайки и по-високите равнища на хранителната пирамида.
" В природата всичко е доста добре обвързвано и доста разумно. Ако няма растителност, няма и скотски типове, които да я населяват. Оттам се губят цели вериги и зависимости " , разяснява Нели Дончева.
Почвата и водата: Загубата на гората трансформира и климата
Пожарите освен убиват, само че и унищожават основата на живота - почвата. Хумусният пласт, богат на микроорганизми и хранителни субстанции, безусловно изгаря. Без растителност, ерозията се форсира, при мощни дъждове, на каквито сме очевидци през последните години, водата не се задържа и вместо да попива, тя отмива почвата надолу по ската.
" При пожарите повърхностният пласт на почвата тотално се унищожава. С него изчезва хумусът, изчезват микроорганизмите - част от почвеното биоразнообразие " , споделя Дончева.
Гората контролира освен почвата, само че и влагообмена, температурата и даже водоснабдяването на цели райони. Ако гората изчезне, реките пресъхват, а регионът стартира да се " затопля ", което го прави още по-уязвим при бъдещи пожари.
Защитените типове - губим ги окончателно
Много от засегнатите територии са дом на редки и застрашени типове. Нели Дончева напомня, че в последните години са регистрирани пожари в зони с царски орел, шипобедрена костенурка, гребенест тритон, трипръст кълвач и десетки други типове.
Тези типове не могат просто да " отидат другаде ", тъй като са мощно свързани с съответни екосистеми. Когато те изчезнат - изчезва и самият тип в района.
Какво можем да създадем
Природата има потенциал да се възвръща, само че не и когато гори всяка година и не ѝ оставяме време да се излекува. Затова и Нели Дончева приканва към по-устойчиво горско стопанство, включване на научни данни в ръководството на територии, както и интензивно присъединяване на обществото в предварителната защита и грижата за природата.
В сезона на горските пожари - главните правила за предварителна защита и реакция, които всеки би трябвало да знае
Защото бедствието става за секунди, а следствията могат да са дълготрайни
" Ние би трябвало да се вслушваме от ден на ден в учените, които изследват какви са измененията, с цел да бъдем готови и да търсим ограничения за намаляване на нездравословните дейности ", категорична е тя.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ