Всяко лято, всеки пожар – едно досадно дежа вю със скъсани гащи
Всяко лято имам възприятието, че е лятото на 2012 година И не тъй като съм тотално изглупял, а тъй като пред очите ми се разиграва едно и също до болежка познато дежа-вю. Ама до толкоз ми е познато, че мога да предвиждам бъдещето в тия няколко напрегнати дни съвсем до минути.
Но дано първо ви опиша за лятото на 2012 година Юли месец е, а моя благосклонност съвсем всяка заран стърчи като дежурен пред кметството в с. Бистрица. Там по това време заседаваше следващият действен щаб, формиран тъй като Витоша гореше. В местността, който пламтя несъмнено 20 дни. Пушекът от Витоша се виждаше от центъра на София и доста народ бе доста обезпокоен.
Та заставаме ние всяка заран пред кметството, а хората от щаба – пожарникари, министри, кметове, всякакви началници – излизат и стартират: през днешния ден пожарът е на еди-колко си декара, доброволците са от еди-коя си страна, пожарникарите са там и там, вършат се просеки, с цел да се спре огънят, и така нататък
Минава тая оперативка и ние започваме да се мотаем в близост в очакване на още информация. Към Витоша не ни пускат, въпреки всичко пожар гори. Така изкарах няколко дни и взех решение, че е пъклен скучно да отразяваш пожар без въобще да си видял огън. Един ден към обед някой сподели, че събирали доброволци, но не да гасят огън, а да носят вода на ония, дето гасят. Викам си – ето го шанса. Набързо се писах водоносец, сграбчих един стек и потеглих към бранището. Естествено, съществено неопитен – по кецове, тениска и дънки. Ни храна, ни нищо. Ама карай, значимо е да забележим какво се случва от първо лице.
Всичко изглеждаше напълно проведено – имахме си лидер, едно локално старче, дето знаело всичките пътеки. Той си взел бастунче, раница, подготвил се индивидът. Аз се завалям зад него под тежестта на бутилките, пуфтя, ругая, но не се отхвърлям.
Усещането ми, че има организация и аз съм водоносец с задача се изпари след втория хълм. Проклетата горещина се опитваше да ме убие и аз направих най-естественото нещо – просто изпих водата. След часове катерене на баири я останаха две бутилки, я – не. После, не знам по какъв начин тъкмо, но групата ни се разпръсна, старчето-водач го изгубихме, аз се оказах в някаква околност, която съществено гореше. Докато ми трепереха гащите, че може и да се задуша тука, над главата ми мина хеликоптер и изсипа вода. Аз се втурнах да тичам, само че прескачайки едно повалено дърво, треперещите ми гащи се раздраха. И в този си тип – със скъсани гащи, потен и опушен най-сетне стигнах до доброволците с две клети бутилки в ръка. Обявих гордо, че съм изкачил Витоша, с цел да им донеса вода, а те ми рекоха:
" Нямаше потребност, тука вода за пиянство има какъв брой искаш ".
И ми показаха купища стекове. Нали ви споделям – топ организация беше това носене на вода.
Връщам се толкоз обратно, тъй като оттогава до момента всеки юли виждам същото. И всяко лято се сюрпризирам по какъв начин хората са ядосани на неналичието на техника, на кофти организацията. Ядът им минава за три дни или когато пожарите бъдат угасени. Догодина отново същото.
Знаете ли какъв бе един от най-сериозните диспути през 2012 година? Кога България ще има хеликоптер за гасене на пожари. Тринайсет години по-късно. Ползват се военните, както и по това време. Със закачена бомбака се взима вода и се изсипва над огъня. Но в случай че през 2012 година година България можеше да мине и без хеликоптер за гасене, през днешния ден не може. Климатът се промени и всеки, който се съмнява, може да си напомни по какъв начин предишния ноември ходехме по къси панталони. За миналите години можехме да имаме не просто хеликоптер, а оборудвано звено за гасене от въздуха. Но никой политик не пожела да се заеме съществено с тая работа. По същия метод години наред се разправяхме за медицинските хеликоптери. Ето, към този момент имаме и те избавят животи. Защо изгубихме толкоз време?!
Не бива да се не помни, че през тези години се направиха и някои потребни неща – да вземем за пример пожарните коли бяха съвсем напълно сменени с нови. Но наред с това на синдикатите в Министерство на вътрешните работи им се наложи да водят дълги борби откакто при една от следващите промени някой записа някъде, че пожарен екип се състои не от трима, а от двама души. И след това – години наред пояснения, че по този начин не може и не трябва. Имаше времена, в които пожарната беше толкоз зле оборудвана, че им се изпращаха униформи втора ръка от Канада. И всичко това някак минаваше под радара на обществото. Щом не гори, няма проблем.
Е, става известно, че към този момент гори. Редовно и всяка година.. Другата рискова зона бе Благоевградско. Къде се пожарите през 2025 година? Точно на същите места. Някакви научени уроци? За Бога, към момента се постанова да обясняваме, че не би трябвало да се хвърлят незагасени фасове из сухите треви, тъй като ще стане пакост.
И сегашните пожари ще бъдат угасени, това е ясно. Въпросът е за какъв брой време и на каква цена. Защото, в случай че преди 15 години беше изключение огън да стигне до обитаемо място и да изгори някоя къща, през днешния ден към този момент е ежедневие. Докато не стартираме да обръщаме съществено внимание на тези проблеми, до момента в който не се купи читаво съоръжение и няма задоволително хора, ще се изненадваме всяко лято, че нещо с гасенето на пожари не ни се получава напълно добре.
А на всички пожарникари, служители на реда, военни и доброволци – почит! Те се хвърлят в огъня безусловно. И го стопират.
Но дано първо ви опиша за лятото на 2012 година Юли месец е, а моя благосклонност съвсем всяка заран стърчи като дежурен пред кметството в с. Бистрица. Там по това време заседаваше следващият действен щаб, формиран тъй като Витоша гореше. В местността, който пламтя несъмнено 20 дни. Пушекът от Витоша се виждаше от центъра на София и доста народ бе доста обезпокоен.
Та заставаме ние всяка заран пред кметството, а хората от щаба – пожарникари, министри, кметове, всякакви началници – излизат и стартират: през днешния ден пожарът е на еди-колко си декара, доброволците са от еди-коя си страна, пожарникарите са там и там, вършат се просеки, с цел да се спре огънят, и така нататък
Минава тая оперативка и ние започваме да се мотаем в близост в очакване на още информация. Към Витоша не ни пускат, въпреки всичко пожар гори. Така изкарах няколко дни и взех решение, че е пъклен скучно да отразяваш пожар без въобще да си видял огън. Един ден към обед някой сподели, че събирали доброволци, но не да гасят огън, а да носят вода на ония, дето гасят. Викам си – ето го шанса. Набързо се писах водоносец, сграбчих един стек и потеглих към бранището. Естествено, съществено неопитен – по кецове, тениска и дънки. Ни храна, ни нищо. Ама карай, значимо е да забележим какво се случва от първо лице.
Всичко изглеждаше напълно проведено – имахме си лидер, едно локално старче, дето знаело всичките пътеки. Той си взел бастунче, раница, подготвил се индивидът. Аз се завалям зад него под тежестта на бутилките, пуфтя, ругая, но не се отхвърлям.
Усещането ми, че има организация и аз съм водоносец с задача се изпари след втория хълм. Проклетата горещина се опитваше да ме убие и аз направих най-естественото нещо – просто изпих водата. След часове катерене на баири я останаха две бутилки, я – не. После, не знам по какъв начин тъкмо, но групата ни се разпръсна, старчето-водач го изгубихме, аз се оказах в някаква околност, която съществено гореше. Докато ми трепереха гащите, че може и да се задуша тука, над главата ми мина хеликоптер и изсипа вода. Аз се втурнах да тичам, само че прескачайки едно повалено дърво, треперещите ми гащи се раздраха. И в този си тип – със скъсани гащи, потен и опушен най-сетне стигнах до доброволците с две клети бутилки в ръка. Обявих гордо, че съм изкачил Витоша, с цел да им донеса вода, а те ми рекоха:
" Нямаше потребност, тука вода за пиянство има какъв брой искаш ".
И ми показаха купища стекове. Нали ви споделям – топ организация беше това носене на вода.
Връщам се толкоз обратно, тъй като оттогава до момента всеки юли виждам същото. И всяко лято се сюрпризирам по какъв начин хората са ядосани на неналичието на техника, на кофти организацията. Ядът им минава за три дни или когато пожарите бъдат угасени. Догодина отново същото.
Знаете ли какъв бе един от най-сериозните диспути през 2012 година? Кога България ще има хеликоптер за гасене на пожари. Тринайсет години по-късно. Ползват се военните, както и по това време. Със закачена бомбака се взима вода и се изсипва над огъня. Но в случай че през 2012 година година България можеше да мине и без хеликоптер за гасене, през днешния ден не може. Климатът се промени и всеки, който се съмнява, може да си напомни по какъв начин предишния ноември ходехме по къси панталони. За миналите години можехме да имаме не просто хеликоптер, а оборудвано звено за гасене от въздуха. Но никой политик не пожела да се заеме съществено с тая работа. По същия метод години наред се разправяхме за медицинските хеликоптери. Ето, към този момент имаме и те избавят животи. Защо изгубихме толкоз време?!
Не бива да се не помни, че през тези години се направиха и някои потребни неща – да вземем за пример пожарните коли бяха съвсем напълно сменени с нови. Но наред с това на синдикатите в Министерство на вътрешните работи им се наложи да водят дълги борби откакто при една от следващите промени някой записа някъде, че пожарен екип се състои не от трима, а от двама души. И след това – години наред пояснения, че по този начин не може и не трябва. Имаше времена, в които пожарната беше толкоз зле оборудвана, че им се изпращаха униформи втора ръка от Канада. И всичко това някак минаваше под радара на обществото. Щом не гори, няма проблем.
Е, става известно, че към този момент гори. Редовно и всяка година.. Другата рискова зона бе Благоевградско. Къде се пожарите през 2025 година? Точно на същите места. Някакви научени уроци? За Бога, към момента се постанова да обясняваме, че не би трябвало да се хвърлят незагасени фасове из сухите треви, тъй като ще стане пакост.
И сегашните пожари ще бъдат угасени, това е ясно. Въпросът е за какъв брой време и на каква цена. Защото, в случай че преди 15 години беше изключение огън да стигне до обитаемо място и да изгори някоя къща, през днешния ден към този момент е ежедневие. Докато не стартираме да обръщаме съществено внимание на тези проблеми, до момента в който не се купи читаво съоръжение и няма задоволително хора, ще се изненадваме всяко лято, че нещо с гасенето на пожари не ни се получава напълно добре.
А на всички пожарникари, служители на реда, военни и доброволци – почит! Те се хвърлят в огъня безусловно. И го стопират.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ