Какво ще стане, ако не пресушим блатото?
Всяко дете, което в миналото съм познавал, е привлечено от водата — от течащи потоци и криволичещи реки, от жужащи езера и нежно плискащи се езера и кънтящи блата и прохладни, мъхести блата. Дори дребни деца, които намират океана за извънредно голям и извънземен, ще се плискат радостно в приливния басейн, бъркайки пръстите си с трапчинки във водата. За децата локвата е за прегазване. Блатистото място е за боси крайници, експериментиране на кал и смучене на тиня, надничане през клатещи се треви към диви очи, които се взират в тях.
Миналата седмица Нешвил получи първото си в действителност прогизнало място дъждове за месеци и дъждът падна върху почва, към този момент наситена от топящия се сняг и лед. Нашите реки набъбнаха. Рекичките ни бучаха. Нашите канавки се изпълниха с дъжд. Температурите скочиха от едноцифрени числа до 65 градуса, а децата, които единствено дни по-рано цвилеха по заснежените хълмове, пищяха в сладката тиня. Целият див свят — пресъхнал първо от...
Прочетете целия текст »
