Румъния - там всяко десето дете си ляга без вечеря
Всяко десето дете в Румъния си ляга, без да е вечеряло. Шест милиона души тънат в бедност и са изоставени на произвола на управляващите. А политиците се интересуват от тези хора единствено преди избори. Репортаж от Букурещ.
30 години след измененията мнозина румънци към момента не виждат излаз от бедността. Гласуването за нов парламент е на 6 декември, само че в предизборната акция тематиката за битката с бедността съвсем не присъстваше. Шест милиона румънци тънат в беднотия и обществена изолираност. Една четвърт от румънците имат единствено външна тоалетна, до момента в който приблизително за Европа този индикатор е две на 100.
Семейството на Стеве разполага в дома си с баня, само че не и с течаща вода. Ток получават от един комшия, отопляват се с печка на дърва. Големите прозорци на остарялата вила са закрити – тя се разрушава, сходно на доста други здания в историческия център на Букурещ.
Официално фамилията на Стеве не населява постройката – къщата, в която мъжът и четирите деца живеят от година и два месеца, се води необитаема.
На произвола на управляващите
Стеве е от едно село в Южна Румъния. „ Срещнах жена си в Букурещ, пребивавам в столицата от 1995-та. Създадохме семейство, деца, какъвто си е редът. “ Със единодушието на притежателя те живели 13 години в една необитаема къща. Когато била продадена, новият притежател я разрушил. Преди да напусне, Стеве подал молба за обществено жилище. „ Поискаха от мен нещо, което не можех да показва – непрекъснат адрес. В общината с подигравка ме попитаха за какво имаме толкоз доста деца, откакто не разполагаме с нужните средства да ги отглеждаме. Тогава изгубих всяка вяра. "
Сега Стеве се притеснява, че ще дойдат представители на управляващите, които ще изгонят фамилията му от рушащата се постройка, в която живеят нелегално. „ Пази, Боже! Страхувам се, че могат и да ми вземат децата. Това са мои деца, аз съм ги отгледал, по какъв начин могат да ми бъдат отнети? “
Право на жилище
Хората в сходна безнадеждна обстановка инстинктивно се пробват да се укрият от управляващите, изяснява правозащитничката Ирина Замфиреску. „ Страхът е първото възприятие, което обществените чиновници будят у тези маргинализирани хора. “
Замфиреску се занимава съвсем от десетилетие с казуса за неприятните жилищни условия: „ Представителите на обществените служби по предписание идват не тогава, когато има потребност от тях, а едвам в деня на опразването на къщата, с цел да убедят хората да изоставен “. Често ги заплашват, че ще им лишават децата, в случай че откажат да изпълнят заповедта. Засегнатите хора остават с възприятието, че службите съставляват ползите на кмета, а не потребностите на жителите. „ След всичко, което съм видяла, това възприятие не е лъжливо “, прибавя Замфиреску. А правото на жилище е едно човешко права.
Бедни, изоставени, изолирани
Стеве в никакъв случай в живота си не е работил на постоянен контракт. „ Работил съм на черно, нелегално, в строителството – какво ли не. Получавах на ден 120 леи (около 25 евро), носех парите у дома, пазарих. Когато нямаше работа, събирахме от улицата остарели вестници и бутилки – каквото намерим. “
Когато има работа, Стеве излиза от къщи в три часа през нощта. Пали огъня в печката, с цел да им е топло на децата, оставя им малко пари на масата, с цел да могат да си купят сок и нещо за ястие. Очите му се насълзяват: „ Не се апелирам за благосклонност. Ако не бяха децата, щях да дремя на улицата. “
В неделя (6.12) в Румъния следва да бъде определен нов парламент. А битката с бедността би трябвало да бъде централна тематика в националната тактика на всяка партийна стратегия. Но от 30 години насам проблемите на бедните хора в страната по този начин и не намират място нито в предизборните акции, нито в държавните стратегии. Техните гласове постоянно се купуват с пакет хранителни артикули и голям брой популистки обещания, които си остават неизпълнени.
Политизираната система
До момента Стеве всякога е дал своя вот, само че не и в този момент: „ Те одобряват в Народното събрание единствено такива закони, с които да могат да ме вкарат в пандиза “.
Недоверието във връзка с управляващите е целесъобразно, признават даже румънски политици. „ Тези хора си търсят правата, а остават отхвърлени без пояснение и без помощ “, споделя Оана Тою, някогашен държавен секретар в Министерството на труда и водеща кандидатка на алианса USR-PLUS. „ Ясно е, че мнозина освен не са съумели да се измъкнат от бедността, а и са затънали в нея още повече “, акцентира Тою. Системата е доста политизирана, постовете се раздават по политически съображения, администрацията е претрупана и непрофесионална.
„ Положението с бедността в Румъния е пагубно “, признава и социалдемократическият народен представител Петре Флорин Маноле, някогашен консултант в Министерството на труда. Често на бедността се гледа като на проблем, за който самичък си си отговорен. Това е нерационално и недопустимо. „ Политици, които ненавиждат бедните хора, не се ангажират в битката против бедността. “
И демократичният претендент Себастиан Бурдуя подлага на критика румънската обществена политика и администрация: „ Тази сфера от години се управлява от политици, които благодарение на държавните политика за обществени грижи държат според нуждаещите се хора. От 30 години те се подиграват на тези хора и злоупотребяват с тях като гласоподаватели “.
Дали Стеве ще гласоподава? Никога повече, споделя той, по този начин или другояче нищо няма да се промени: „ Единственото, което си поисквам, е леговище за мен и моето семейство. Абсолютно нищо друго “.
30 години след измененията мнозина румънци към момента не виждат излаз от бедността. Гласуването за нов парламент е на 6 декември, само че в предизборната акция тематиката за битката с бедността съвсем не присъстваше. Шест милиона румънци тънат в беднотия и обществена изолираност. Една четвърт от румънците имат единствено външна тоалетна, до момента в който приблизително за Европа този индикатор е две на 100.
Семейството на Стеве разполага в дома си с баня, само че не и с течаща вода. Ток получават от един комшия, отопляват се с печка на дърва. Големите прозорци на остарялата вила са закрити – тя се разрушава, сходно на доста други здания в историческия център на Букурещ.
Официално фамилията на Стеве не населява постройката – къщата, в която мъжът и четирите деца живеят от година и два месеца, се води необитаема.
На произвола на управляващите
Стеве е от едно село в Южна Румъния. „ Срещнах жена си в Букурещ, пребивавам в столицата от 1995-та. Създадохме семейство, деца, какъвто си е редът. “ Със единодушието на притежателя те живели 13 години в една необитаема къща. Когато била продадена, новият притежател я разрушил. Преди да напусне, Стеве подал молба за обществено жилище. „ Поискаха от мен нещо, което не можех да показва – непрекъснат адрес. В общината с подигравка ме попитаха за какво имаме толкоз доста деца, откакто не разполагаме с нужните средства да ги отглеждаме. Тогава изгубих всяка вяра. "
Сега Стеве се притеснява, че ще дойдат представители на управляващите, които ще изгонят фамилията му от рушащата се постройка, в която живеят нелегално. „ Пази, Боже! Страхувам се, че могат и да ми вземат децата. Това са мои деца, аз съм ги отгледал, по какъв начин могат да ми бъдат отнети? “
Право на жилище
Хората в сходна безнадеждна обстановка инстинктивно се пробват да се укрият от управляващите, изяснява правозащитничката Ирина Замфиреску. „ Страхът е първото възприятие, което обществените чиновници будят у тези маргинализирани хора. “
Замфиреску се занимава съвсем от десетилетие с казуса за неприятните жилищни условия: „ Представителите на обществените служби по предписание идват не тогава, когато има потребност от тях, а едвам в деня на опразването на къщата, с цел да убедят хората да изоставен “. Често ги заплашват, че ще им лишават децата, в случай че откажат да изпълнят заповедта. Засегнатите хора остават с възприятието, че службите съставляват ползите на кмета, а не потребностите на жителите. „ След всичко, което съм видяла, това възприятие не е лъжливо “, прибавя Замфиреску. А правото на жилище е едно човешко права.
Бедни, изоставени, изолирани
Стеве в никакъв случай в живота си не е работил на постоянен контракт. „ Работил съм на черно, нелегално, в строителството – какво ли не. Получавах на ден 120 леи (около 25 евро), носех парите у дома, пазарих. Когато нямаше работа, събирахме от улицата остарели вестници и бутилки – каквото намерим. “
Когато има работа, Стеве излиза от къщи в три часа през нощта. Пали огъня в печката, с цел да им е топло на децата, оставя им малко пари на масата, с цел да могат да си купят сок и нещо за ястие. Очите му се насълзяват: „ Не се апелирам за благосклонност. Ако не бяха децата, щях да дремя на улицата. “
В неделя (6.12) в Румъния следва да бъде определен нов парламент. А битката с бедността би трябвало да бъде централна тематика в националната тактика на всяка партийна стратегия. Но от 30 години насам проблемите на бедните хора в страната по този начин и не намират място нито в предизборните акции, нито в държавните стратегии. Техните гласове постоянно се купуват с пакет хранителни артикули и голям брой популистки обещания, които си остават неизпълнени.
Политизираната система
До момента Стеве всякога е дал своя вот, само че не и в този момент: „ Те одобряват в Народното събрание единствено такива закони, с които да могат да ме вкарат в пандиза “.
Недоверието във връзка с управляващите е целесъобразно, признават даже румънски политици. „ Тези хора си търсят правата, а остават отхвърлени без пояснение и без помощ “, споделя Оана Тою, някогашен държавен секретар в Министерството на труда и водеща кандидатка на алианса USR-PLUS. „ Ясно е, че мнозина освен не са съумели да се измъкнат от бедността, а и са затънали в нея още повече “, акцентира Тою. Системата е доста политизирана, постовете се раздават по политически съображения, администрацията е претрупана и непрофесионална.
„ Положението с бедността в Румъния е пагубно “, признава и социалдемократическият народен представител Петре Флорин Маноле, някогашен консултант в Министерството на труда. Често на бедността се гледа като на проблем, за който самичък си си отговорен. Това е нерационално и недопустимо. „ Политици, които ненавиждат бедните хора, не се ангажират в битката против бедността. “
И демократичният претендент Себастиан Бурдуя подлага на критика румънската обществена политика и администрация: „ Тази сфера от години се управлява от политици, които благодарение на държавните политика за обществени грижи държат според нуждаещите се хора. От 30 години те се подиграват на тези хора и злоупотребяват с тях като гласоподаватели “.
Дали Стеве ще гласоподава? Никога повече, споделя той, по този начин или другояче нищо няма да се промени: „ Единственото, което си поисквам, е леговище за мен и моето семейство. Абсолютно нищо друго “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ