Бушони, картони... Можем ли да говорим за футбол?
Всяко знамение за три дни. Три дни плач за един червен картон, три дни смях за един автогол... Сякаш това е най-важното нещо в българския футбол. Най-големият проблем дали някакъв " бушон " си е приключил работата вярно или... " както би трябвало ". Това, че Левски си връща някакви шансове в трибоя за купата паралелно с ЦСКА и е покрай Лудогорец, сигурно вълнува десетки, може би и стотици хиляди.
Ще ви кажа обаче какъв е по-големият проблем. Това, че десетки, по-скоро стотици хиляди телевизионни фенове прещракват с отдалеченото на различен канал няколко минути или даже няколко секунди, откакто са се пробвали да погледат " зрелището ", наречено Първа лига. Така нареченото дерби не прави изключение - два часа ритване и дърпане в студа, в които чисто футболните достолепия заемат прекомерно дребна част.
Източник:
Или пък да се върнем един ден по-назад. Мачът е Ботев (Враца) - Славия, фрагментите демонстрират такава картина , като че ли стадионът е бил бомбардиран неотдавна. Да, зимата се завърна и отново ни изненада, само че и разкри за следващ път истината - сякаш професионалният ни футбол е на отчайващо аматьорско равнище в доста връзки. А дербито от неделя не промени кой знае какъв брой това чувство в позитивна посока.
Българският професионален футбол е артикул с ниска добавена стойност и това е огромният му проблем. Говори се за възстановяване на инфраструктура, вложения, стратегии, само че това, което се прави, за момента е извънредно незадоволително или съвсем незабележимо. Играчите, които се завъртат тук, без значение дали са наше произвеждане или чужденци , по-късно рядко съумяват да пробият някъде по-високо от Полша, Азербайджан или Кипър. Русия и Турция е съвсем върхът. Да, извинете - ЦСКА продаде футболист в Серия А. Футболист №1 на България за 2018 година Кирил Десподов продължи кариерата си в борещия се за оцеляване в " калчото " Каляри. Това ни е футболният Монблан, освен това е невероятно.
Източник:
Имало ли е червен картон, бил ли е преувеличен... По-важният въпрос е има ли въобще аудитория на 20-30 % от мачовете в така гордо наречената ни елитна дивизия. Гледката на Националния стадион на мач на Септември и Верея, да речем, е покъртителна - на терена има повече хора, в сравнение с по трибуните. Гледката от множеството други игрища пък още по-покъртителна (изключая този на Лудогорец) - единият няма козирка, на различен седалките са по-стари от футболистите. Е, да няма ЖП релси по пътя към съблекалните, както си спомнят по-старите фенове на футбола.
Ще ви дам едно съпоставяне къде сме ние и какъв брой изоставаме от същинските футболни стойности. Испанският клуб Уеска, чието изписване евентуално поражда усмивки и нецензурни асоциации у нас, играе първия си сезон в Ла Лига. Намира се на дъното и шансът да остане в Примера дивисион още една година не е изключително огромен. Бюджетът на този клуб надвишава 50 милиона евро. Без да ви карам да влизате в детайлни сметки, обобщението е ясно - последният в Испания коства повече от цялата ни Първа лига, взета вкупом.
На този декор бляновете за домакинство на европейско или даже международно състезание не звучат действително. Но още повече несериозно и досадно звучат непрекъснатите оправдания или застраховки със съдиите и футболния съюз (не че няма защо да бъдат подложен на критика, в това число и за ролята в производството на артикул с невисока добавена стойност). Независимо кой се оправдава и застрахова - в този момент хленченето идва от ЦСКА, в други случаи от Левски.
Източник:
И двата клуба с искания да бъдат грандове са на светлинни години от " селските " тимове в Испания. Или хайде, оставете я Испания, че това е доста висока топка. Далеч са даже от Полша или Израел. Като стартират да играят постоянно в групите на евротурнирите и да продават играчи в топ 5 лигите или най-малко в топ 10, тогава могат и да са прави, че " съдията се подигра с труда на момчетата ". Или пък да се радват, че един (или два) автогол(а) са им донесли някакви точки.
А в действителност същинският " бушон " е в това, че вниманието се отклонява точно в тази посока. Защото в случай че се приказва за футболното качество, съвсем няма какво да се каже. " Пак споделям " - както обичат да натъртват треньори и играчи в интервютата си след мачовете - най-високото равнище на професионалния футбол у нас създава артикул с ниска добавена стойност (нещо като " сирене " от палмово масло за 4 лв. килото). А сякаш най-интересният и чакан мач в множеството случаи се трансформира представление.
" Бушон " с червен картон
Когато Любо Пенев беше прав
Ще ви кажа обаче какъв е по-големият проблем. Това, че десетки, по-скоро стотици хиляди телевизионни фенове прещракват с отдалеченото на различен канал няколко минути или даже няколко секунди, откакто са се пробвали да погледат " зрелището ", наречено Първа лига. Така нареченото дерби не прави изключение - два часа ритване и дърпане в студа, в които чисто футболните достолепия заемат прекомерно дребна част.
Източник:
Или пък да се върнем един ден по-назад. Мачът е Ботев (Враца) - Славия, фрагментите демонстрират такава картина , като че ли стадионът е бил бомбардиран неотдавна. Да, зимата се завърна и отново ни изненада, само че и разкри за следващ път истината - сякаш професионалният ни футбол е на отчайващо аматьорско равнище в доста връзки. А дербито от неделя не промени кой знае какъв брой това чувство в позитивна посока.
Българският професионален футбол е артикул с ниска добавена стойност и това е огромният му проблем. Говори се за възстановяване на инфраструктура, вложения, стратегии, само че това, което се прави, за момента е извънредно незадоволително или съвсем незабележимо. Играчите, които се завъртат тук, без значение дали са наше произвеждане или чужденци , по-късно рядко съумяват да пробият някъде по-високо от Полша, Азербайджан или Кипър. Русия и Турция е съвсем върхът. Да, извинете - ЦСКА продаде футболист в Серия А. Футболист №1 на България за 2018 година Кирил Десподов продължи кариерата си в борещия се за оцеляване в " калчото " Каляри. Това ни е футболният Монблан, освен това е невероятно.
Източник:
Имало ли е червен картон, бил ли е преувеличен... По-важният въпрос е има ли въобще аудитория на 20-30 % от мачовете в така гордо наречената ни елитна дивизия. Гледката на Националния стадион на мач на Септември и Верея, да речем, е покъртителна - на терена има повече хора, в сравнение с по трибуните. Гледката от множеството други игрища пък още по-покъртителна (изключая този на Лудогорец) - единият няма козирка, на различен седалките са по-стари от футболистите. Е, да няма ЖП релси по пътя към съблекалните, както си спомнят по-старите фенове на футбола.
Ще ви дам едно съпоставяне къде сме ние и какъв брой изоставаме от същинските футболни стойности. Испанският клуб Уеска, чието изписване евентуално поражда усмивки и нецензурни асоциации у нас, играе първия си сезон в Ла Лига. Намира се на дъното и шансът да остане в Примера дивисион още една година не е изключително огромен. Бюджетът на този клуб надвишава 50 милиона евро. Без да ви карам да влизате в детайлни сметки, обобщението е ясно - последният в Испания коства повече от цялата ни Първа лига, взета вкупом.
На този декор бляновете за домакинство на европейско или даже международно състезание не звучат действително. Но още повече несериозно и досадно звучат непрекъснатите оправдания или застраховки със съдиите и футболния съюз (не че няма защо да бъдат подложен на критика, в това число и за ролята в производството на артикул с невисока добавена стойност). Независимо кой се оправдава и застрахова - в този момент хленченето идва от ЦСКА, в други случаи от Левски.
Източник:
И двата клуба с искания да бъдат грандове са на светлинни години от " селските " тимове в Испания. Или хайде, оставете я Испания, че това е доста висока топка. Далеч са даже от Полша или Израел. Като стартират да играят постоянно в групите на евротурнирите и да продават играчи в топ 5 лигите или най-малко в топ 10, тогава могат и да са прави, че " съдията се подигра с труда на момчетата ". Или пък да се радват, че един (или два) автогол(а) са им донесли някакви точки.
А в действителност същинският " бушон " е в това, че вниманието се отклонява точно в тази посока. Защото в случай че се приказва за футболното качество, съвсем няма какво да се каже. " Пак споделям " - както обичат да натъртват треньори и играчи в интервютата си след мачовете - най-високото равнище на професионалния футбол у нас създава артикул с ниска добавена стойност (нещо като " сирене " от палмово масло за 4 лв. килото). А сякаш най-интересният и чакан мач в множеството случаи се трансформира представление.
" Бушон " с червен картон
Когато Любо Пенев беше прав
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ