Оказваме се съвсем боси
Всяко знамение, за три дни. Точно по този начин се получава и с митинга на Николай Колев-Босия. Поразшумя се в края на предходната седмица, изрекоха се президентът Румен Радев, ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, пообиколиха телевизионните студиа познати потенциали да изкоментират какъв брой прав е Босия или какъв брой е лъд – съгласно съответния експертен потенциал, и толкоз. Намериха се други тематики – кеф ти да спасяваме деца от пещера в Тайланд (най-вече), кеф ти радиация на плаж до Черноморец, кеф ти дъждове и наводнения.
През това време обаче Босия не стопира с гладната стачка – за идея и правила, срещу корупцията, водеща до убийства по пътищата ни, и напълно скоро може да се стигне до такава степен, че да няма по какъв начин животът му да бъде избавен. На Босия не му обръщат внимание главните виновници за митинга му – транспортният министър Ивайло Московски и депутатите. Изявления на Московски и ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева имаше, само че те бяха медийни фойерверки – нито един от тях не отиде да поговори с Николай Колев лице в лице. Човекът всьо и вся в това сходство на страна – Бойко Борисов, също не се появи, дори по медиите - той отново е на важни-важни срещи по Европата, още си мисли, че го вали европейски дъжд. " Алтернативите му " - Румен Радев и Корнелия Нинова – тоже. Радев мина с едно писмо, което надали даже самичък е писал и замълча – трябваше да върви при Ердоган въпреки всичко. Никой не се появи, тъй като няма какво да му кажат на Босия, няма и по какъв начин да му обяснят каквото и да е – най-много за съществуването си. Също както и на всички нас.
Сега към този момент останаха малко въпроси – ще разсъни ли Колев гражданска сила? Какво може да ни разсъни, в случай че не неговата постъпка и възможната му, недай Боже, гибел? Ако не може да ни разсъни, значи си заслужаваме всичко, което така и така си поносим.
Днес, 11-ти юли, следва " Походът на Гневните Боси! Камарата на Босите ", проведен от придвижване " Боец ". А на следващия ден, 12-ти юли, има събитие под надпис " Живот за Босия ". Едното е пред Министерския съвет, другото – пред Народното събрание. И в случай че не желаеме и двете да са еманация на предсмъртните ни спазми като общество, време е да отидем.
Автор: Ивайло Ачев
През това време обаче Босия не стопира с гладната стачка – за идея и правила, срещу корупцията, водеща до убийства по пътищата ни, и напълно скоро може да се стигне до такава степен, че да няма по какъв начин животът му да бъде избавен. На Босия не му обръщат внимание главните виновници за митинга му – транспортният министър Ивайло Московски и депутатите. Изявления на Московски и ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева имаше, само че те бяха медийни фойерверки – нито един от тях не отиде да поговори с Николай Колев лице в лице. Човекът всьо и вся в това сходство на страна – Бойко Борисов, също не се появи, дори по медиите - той отново е на важни-важни срещи по Европата, още си мисли, че го вали европейски дъжд. " Алтернативите му " - Румен Радев и Корнелия Нинова – тоже. Радев мина с едно писмо, което надали даже самичък е писал и замълча – трябваше да върви при Ердоган въпреки всичко. Никой не се появи, тъй като няма какво да му кажат на Босия, няма и по какъв начин да му обяснят каквото и да е – най-много за съществуването си. Също както и на всички нас.
Сега към този момент останаха малко въпроси – ще разсъни ли Колев гражданска сила? Какво може да ни разсъни, в случай че не неговата постъпка и възможната му, недай Боже, гибел? Ако не може да ни разсъни, значи си заслужаваме всичко, което така и така си поносим.
Днес, 11-ти юли, следва " Походът на Гневните Боси! Камарата на Босите ", проведен от придвижване " Боец ". А на следващия ден, 12-ти юли, има събитие под надпис " Живот за Босия ". Едното е пред Министерския съвет, другото – пред Народното събрание. И в случай че не желаеме и двете да са еманация на предсмъртните ни спазми като общество, време е да отидем.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ