България явно навлиза в нова ера. Ерата на произвола
Всяко знамение за три дни. Новината, че някогашният началник на антикорупционната комисия, преди малко освободен от този пост и възобновен като спецпрокурор, към този момент е създаден за общоприет консул във Валенсия, провокира краткотрайна вълна от отвращение и насмешки, след което отшумя и се не помни. А не трябваше. Защото колкото и да сме привикнали с сходни безобразия, от ден на ден се набива на очи една нова наклонност, която не трябва да бъде проспивана.
Вече даже не се крият
Миналата седмица едно интернет издание разгласява анкета с въпроса: " Защо някогашният началник на КПКОНПИ става консул? ". Почти 90 на 100 от участниците се бяха обединили към два припокриващи се отговора: " Като компенсация за вярна работа в полза на властимащите " и " За да си мълчи ". Единодушието е естествено - не е нужно човек да има избрани политически благосклонности или антипатии, да е ненужно недоверчив или да има вяра в тайни теории, с цел да стигне до същия извод. Защото новоизпеченият консул не дава отговор на нито едно от законовите условия за поста, няма никакъв опит на това занятие и даже, както наподобява, не знае езика на страната, в която го пращат (какъвто беше единственият обществено разгласен претекст за назначението). Разбира се, сходни политически назначения на дипломатически постове е имало постоянно. Забележителното в тази ситуация (освен неговата мистериозност и светкавичност) е, че взелите решението не направиха даже минимален опит да прикрият същинските си претекстове.
С две думи, става все по-очевидно, че към този момент не им пука какво ще кажат хората. Изглежда си отива времето, в което се опитваха да прикриват безобразията си под булото на най-малко видимо възпитание. Като че ли самата фасадна народна власт става непотребна. Фасадата е олющена, липсват цели части, тъй че се вижда какво става откъм гърба, само че към този момент никой не си дава напън да я кърпи и възвръща.
Ако не друго, най-малко правеха положително усещане
Вече даже не се крият
Миналата седмица едно интернет издание разгласява анкета с въпроса: " Защо някогашният началник на КПКОНПИ става консул? ". Почти 90 на 100 от участниците се бяха обединили към два припокриващи се отговора: " Като компенсация за вярна работа в полза на властимащите " и " За да си мълчи ". Единодушието е естествено - не е нужно човек да има избрани политически благосклонности или антипатии, да е ненужно недоверчив или да има вяра в тайни теории, с цел да стигне до същия извод. Защото новоизпеченият консул не дава отговор на нито едно от законовите условия за поста, няма никакъв опит на това занятие и даже, както наподобява, не знае езика на страната, в която го пращат (какъвто беше единственият обществено разгласен претекст за назначението). Разбира се, сходни политически назначения на дипломатически постове е имало постоянно. Забележителното в тази ситуация (освен неговата мистериозност и светкавичност) е, че взелите решението не направиха даже минимален опит да прикрият същинските си претекстове.
С две думи, става все по-очевидно, че към този момент не им пука какво ще кажат хората. Изглежда си отива времето, в което се опитваха да прикриват безобразията си под булото на най-малко видимо възпитание. Като че ли самата фасадна народна власт става непотребна. Фасадата е олющена, липсват цели части, тъй че се вижда какво става откъм гърба, само че към този момент никой не си дава напън да я кърпи и възвръща.
Ако не друго, най-малко правеха положително усещане
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ