Доверието във връзката: Най-сладкият еликсир и как да не го разлеем
Всяка връзка стартира с усмивки, пеперуди и доста „ ах, какъв брой сме си идеални “.
Но някъде сред общите вечери, разпиляното пране и леко подозрителните лайкове в обществените мрежи, се ражда нещо доста по-сериозно от романтиката – доверието. Или пък… не.
Истината е, че доверието не се построява с „ обичам те “ под звездите, а с дребните дейности всеки ден. С това, че се обаждаш, когато си споделил, че ще се обадиш.
Че споделяш, даже когато не ти се приказва. Че слушаш, даже когато не разбираш изцяло какво тъкмо е сбъркал сътрудника ѝ „ Пешо “ и за какво това е значимо.
Как се печели доверието? Не с заявления, а с дейности!
Психолозите споделят, че доверието е като бурканче с мед – цялостни се постепенно, капка по капка… само че се излива за секунди. Особено в случай че в него се появи съмнителна „ случайност “ като „ забравена “ локация или мистериозна усмивка по време на чат.
Щастливите двойки, съгласно специалисти по връзките, имат няколко елементарни, само че златни навика: Говорят намерено – не е нужно да си казвате всичко, само че това, което казвате, да е почтено. Показват, че могат да разчитат един на различен – даже в дреболии. Дават независимост – тъй като доверието не значи надзор, а успокоение. Прощават (в рационални граници!) – тъй като даже и най-хубавият човек от време на време прави неточности, само че умишленото изменничество към този момент е друга бира. И най-важното – доверието е разговор. Не драма
Ако нещо ви тревожи – не чакайте да се натрупа до детонация. Говорете. По-добре неуместен диалог през днешния ден, в сравнение с разрушени сърца на следващия ден. А и дано си го кажем – подозрението е по-отровно от всяка неточност, която може да бъде поправена.
Финален съвет:
Партньорът ти не е умствен читател. Ако нещо ти тежи – кажи го. Ако си щастлива – показа го. А в случай че просто имаш потребност от прегръдка – помоли за нея. Връзката не е игра на шах, а танц – от време на време стъпваме изкривено, само че когато сме в темп, се получава магия.
Но някъде сред общите вечери, разпиляното пране и леко подозрителните лайкове в обществените мрежи, се ражда нещо доста по-сериозно от романтиката – доверието. Или пък… не.
Истината е, че доверието не се построява с „ обичам те “ под звездите, а с дребните дейности всеки ден. С това, че се обаждаш, когато си споделил, че ще се обадиш.
Че споделяш, даже когато не ти се приказва. Че слушаш, даже когато не разбираш изцяло какво тъкмо е сбъркал сътрудника ѝ „ Пешо “ и за какво това е значимо.
Как се печели доверието? Не с заявления, а с дейности!
Психолозите споделят, че доверието е като бурканче с мед – цялостни се постепенно, капка по капка… само че се излива за секунди. Особено в случай че в него се появи съмнителна „ случайност “ като „ забравена “ локация или мистериозна усмивка по време на чат.
Щастливите двойки, съгласно специалисти по връзките, имат няколко елементарни, само че златни навика: Говорят намерено – не е нужно да си казвате всичко, само че това, което казвате, да е почтено. Показват, че могат да разчитат един на различен – даже в дреболии. Дават независимост – тъй като доверието не значи надзор, а успокоение. Прощават (в рационални граници!) – тъй като даже и най-хубавият човек от време на време прави неточности, само че умишленото изменничество към този момент е друга бира. И най-важното – доверието е разговор. Не драма
Ако нещо ви тревожи – не чакайте да се натрупа до детонация. Говорете. По-добре неуместен диалог през днешния ден, в сравнение с разрушени сърца на следващия ден. А и дано си го кажем – подозрението е по-отровно от всяка неточност, която може да бъде поправена.
Финален съвет:
Партньорът ти не е умствен читател. Ако нещо ти тежи – кажи го. Ако си щастлива – показа го. А в случай че просто имаш потребност от прегръдка – помоли за нея. Връзката не е игра на шах, а танц – от време на време стъпваме изкривено, само че когато сме в темп, се получава магия.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ