Всяка велика история заслужава продължение и Джейк Уайтман определено го

Всяка велика история заслужава продължение и Джейк Уайтман несъмнено го обезпечи със сребърен орден, който има усет на злато.

Изминаха три дълги години, откогато той шокира Якоб Ингебригтсен и целия свят, с цел да завоюва славата на 1500 метра в Юджийн.

Оттогава травма след травма го караха да се съмнява дали в миналото ще получи нов късмет. Но откакто промени напълно живота си и смени треньора си – от татко си на своя тъст – роденият играч се завърна на арената, където свети най-ярко.

Само две стотни от секундата разделиха тази история от най-великата приказка, откакто португалецът Исак Надер направи най-силните 100 метра в живота си, с цел да грабне златото от Световното състезание.

Но поради дълбините, от които Уайтман се измъкна, това достижение към момента наподобява извънредно сладко.

" Бях толкоз близо, толкоз близо “, сподели той след спечелването на първия орден за Англия в Токио. " Единственият метод да го надмина беше с победа, само че нямаше какво повече да направя. Мислех, че съм написал своята съвършена приказка. “

Дисциплината на 1500 метра постоянно сервира изненади, а в Япония към този момент беше донесла няколко. Проблем с ахилеса на Ингебригтсен постави завършек на възможностите му, кенийският младеж Фануел Коеч се спъна и падна, а олимпийският първенец Коул Хокър беше дисквалифициран на полуфиналите след прекомерно груба битка за позиция.
Надер с шокираща победа на 1500 метра в Токио
Това изглеждаше като отворена врата за защитаващия купата си Джош Кър да циментира мястото си измежду великите в английската атлетика, само че травма в прасеца в предпоследната обиколка осуети тези очаквания.

Англия обаче имаше повече от един международен първенец в това тичане и след мощни представяния в сериите и полуфиналите, Уайтман знаеше, че е кадърен да се върне на подиума.

Той възнамерява надпреварата си до съвършенство, излизайки отпред 200 метра преди финала, до момента в който останалите състезатели увеличаваха темпото в опит да го обхванат.

Вече на 31 години, Уайтман знае, че когато е в оптималната скорост, малко на брой могат да се мерят с него, и с намаляването на метрите изглеждаше, че никой няма да го настигне.

Надер обаче имаше други проекти и даже обезвереният плонж на шотландеца не беше задоволителен.

Но като се има поради през какво е минал – стрес фрактура на стъпалото през 2023 година, която провали отбраната на международната му купа, последвана от травма на подколянното сухожилие, която го извади от Олимпийските игри в Париж седмица преди началото им – този орден означаваше всичко.

" Беше толкоз мъчно този сезон да не се съпоставям с формата, в която бях през 2022 година, тъй като имах няколко ужасни години. Вероятно развих нещо като посттравматичен стрес от тези травми.

Дори преди този момент съревнование се усещах като че ли се разболявам. Имах няколко дребни казуса. Мислех си, че сезонът ми няма да продължи. Че това ще е краят “, добави той.

" Дори в рейса на път насам си мислех, че нещата могат да се развият по толкоз доста способи. Но просто усещам, че съм играч и знам, че когато изляза на пистата, ще направя всичко допустимо, с цел да оставя всичко от себе си “, сподели още Уайтман.

Точно това и направи, преди прочувствената среща с татко си в миксзоната по-късно.

Двамата бяха работили дружно 15 години, само че Джейк знаеше, че би трябвало да промени нещата през 2025 година Той с подготвеност признава, че това не е било елементарно за татко му, който разясняваше надпреварата на стадиона, тъкмо както и през 2022 година

Когато пропусна Париж предишното лято, Уайтман се запитал дали в миналото ще се върне на тази сцена. Атлетиката му беше дала толкоз доста, преди да го подложи на още повече тествания.

" Случката с Париж беше жестока, в действителност жестока. Сериозно се замислих дали към момента желая да се занимавам с това.

Просто ме риташе при всяка допустима опция. Това е най-лошото – да ти размахват моркова и тъкмо когато си напът да го захапеш, да ти го изтръгнат в последния миг. “

Уайтман отдава заслуженото на годеницата си Джорджи за това, че му е помогнала да се възвърне от всяко от тези разочарования, до момента в който татко ѝ Джон Хартиган и новият треньорски екип са създали чудеса, с цел да го поддържат здрав.

31-годишният спортист се чудеше дали към момента ще може да се състезава с най-хубавите, в случай че успее да избегне травмите.

В знойната нощ в Токио той получи своя отговор.