Всяка страна има своя Робин Худ. Има достатъчно истории за

Всяка страна има своя Робин Худ. Има задоволително истории за разбойниците, които печелят сърцата на своите съграждани и все пак Австралия може да предложи един чудноват и много друг воин от познатите. Така известният Нед Кели се трансформира в знак на подтиснатото общество от британски бежанци и заселници в Австралия. Ражда се в фамилията на Джон Кели и Елън Куин. Джон е изпъден от Ирландия за кражбата на две свине. Излежава 6-месечна присъда и отпътува за Виктория, Австралия.

Понеже златотърсачите към момента набират известност, бежанецът стартира да се изхранва с това и след време съумява да закупи дребна плантация в Бевиридж – северно от Мелбърн. Някъде през декември 1854 година се ражда Нед Кели. До през днешния ден към момента няма доказана точна дата на раждането, само че това не е от особена значимост. През 1864 година фамилията се мести покрай Сиймор, където Кели получава базово обучение и през останалото време странства в дивата природа. Междувременно татко му пък става обект на ползи от полицията и непрекъснато е спряган за причинител на всяко локално закононарушение. Точно в този интервал дребният Нед прави първото си мъжество – избавя малко момче от удавяне.

Семейството връчва зелен шал за признателност и до края на дните си Кели ще го носи със себе си. През 1865 година Джон Кели влиза в затвор за 6 месеца, тъй като не може да изясни на управляващите по какъв начин се е сдобил с няколко кг месо. 6-месечната присъда в пандиза е задоволителна, с цел да натежи задоволително на бащата, който се пропива и умира малко след излизането на независимост. Няколко години след тези проблеми, фамилията получава 360 дка земя, която да стартира да култивира и обработва.

Въпреки спокойното общуване, семейството Кели продължава да бъде обичан проблем на полицията. Често фамилията е упреквано за кражба на коне и различен добитък. След като властта се отнася толкоз сурово към него, Нед стартира да се отпътува с закононарушения. Първият му опит да открадне кон дружно със своя нов другар Хари Пауър приключва несполучливо. Крадците не чакат, че против тях ще се стреля и бързо се разбягват. Показанията на очевидци отхвърлят тази версия и Нед е освободен. Месец след този случай остарелият другар Пауър се завръща и още веднъж стартират противозаконна активност. Извършват няколко въоръжени обира, само че към момента никой не знаел кой е младият съизвършител на някогашния пандизчия.

В края на април 1870 година Нед е хванат, само че потърпевшите не могат да го разпознават. Двама от пострадалите не го разпознават, а третия има известни подозрения. На база показанията се оформя и присъда. Само месец след провеждането на следствие и заради липса на доказателства, Кели е публично освободен за следващ път.

Снимка: By Samuel Calvert (1828-1913) – State Library of Victoria., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=42865423

Започват да изплуват клюки по отношение на измяната на Нед Кели. За първи път в историята на Австралия един нарушител ще написа до полицията, с цел да почисти името си. Впрочем информаторът на се оказал чичото Джак Лойд, който получил към 500 паунда за помощта си. Следващата година Кели още веднъж влиза в полезрението на властта. При опит да върне избягал кон на притежателя му господин „ Дивият “ Райт, Кели е спрян и упрекнат в кражба. Очевидци описват, че са били нужни 8 души, които да обезвреждат безстрашния ирландец. След това е толкоз грубо обичай, че лицето му се трансформира в кървава безформеност.

Снимка: By John Chidley – Private collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43625021

След 20 рунда, Нед е формален победител. Фотограф от Мелбърн съумява да резервира положителния боксов спомен на фотография. Райт пък признава, че е бил качествено натупан и става покровител на Нед. На 18 септември, 1877 година Кели се прибира пийнал на коня си и язди по тротоара, това още веднъж подразнило полицията и бързо бил спретнат в ареста. На идващия ден е ескортиран от 4-ма служители на реда към съда.

Нед за следващ път получава грубо отношение и взема решение да избяга. Отскубва се от своите охранители и съумява да се скрие в магазин за обувки. В опит да избяга през прозорец, панталоните му се късат и служител на реда Томас Лониган съумява да направи една от най-долните хватки – да го стисне крепко за тестисите. Кели се предава, само че преди да тръгне към съда, декларира следното на служителя на реда:
„ Добре, Лониган, в никакъв случай не съм застрелвал човек. И в случай че в миналото го направя, заклевам се в Бог, ти ще бъдеш първия! “

Осъден е за непочтено поведение и санкция 31 паунда за пренебрежение към униформата. През 1878 година Нед живее относително умерено в дома си, когато още веднъж е обвинен за кражба на коне. Този път няма обвинявания, само че и съмненията са задоволителни да накарат мъжът да избяга надалеч от фамилната плантация в Грета. Пристигналите управляващи вземат решение да арестуват семейството му, без значение, че не са направили нищо. Сред арестуваните е даже Елън Кели, към този момент на напреднала възраст. Тя също получава 3-годишна присъда, само че и до през днешния ден няма пояснение за какво. Полицаите се оправдали и декларирали, че били нападнати от цялото семейство.

Снимка: By John Chidley – Private collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43625021

Точно това предиздвикало обществото да стартира да се съмнява в методите на властта. Кели съумява да избяга със своите другари в пустошта, без да подозира, че има премия от 100 паунда за главата му. Докато градът се претърсва, някой издава за следващ път скривалището на групата. Два лагера стартират да търсят бандита. Преимуществото е на страната на нарушителите. При опит за обезвреждане на врага, Кели и поддръжниците му прострелват двама от 3-мата служители на реда. Пощаденият е взет за пленник, само че съумява да избяга и да опише какви зверства са му предизвикали. Истината е, че Нед и приятелите му желали единствено оръжието и нямали желание да убиват никого.

Наградата за всеки член от бандата на Кели е 500 паунда. Заповедите за арест за издадени на 12 ноември 1878 година и разрешават на всеки да ловува и преследва нарушителите. В отговор на това почнали и обирите на банки и ЖП гари. В множеството случаи бандата не наранявала никого. Понякога разказвали какво се е случило с тях и за какво отхвърлят да живеят по разпоредбите на закона. Бавно и несъмнено обществото разбирало, че нарушителите имат доста човешка страна.

Австралийците отказали да оказват помощ и да приютяват служители на реда. Повечето униформени обикаляли много дълго и от време на време трябвало да изминават над 100 километра, с цел да стигнат назад в сектора. Полицията прибрала към 23-ма обвинени и ги държала повече от 3 месеца без присъда. Това в допълнение повлияло за негатвиното приемане на властта. Местните поданици превръщали Нед Кели в воин, който се опълчва на тиранията.

Снимка: By Unknown author – State Library of Victoria., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43041898

През февруари 1879 година бандата се насочила към град Джералдири, където взима за заложници всички в полицейския сектор. Престъпниците щурмували банката в полицейски униформи. Там още веднъж разказали какви са и също така Кели помолил един от чиновниците да напише историята му и да я изпрати до локалния вестник. Без нито една жертва и с доста усмивки, жителите изпратели обирджиите, а писмото стигнало до локалния вестник. Цялото признание е с размер от 56 страници и макар цензурата съумява да излезе на бял свят. Позитивната настройка на обществото въпреки всичко не била задоволителна и този път премията достигнала нов връх в историята на Австралия – 8000 паунда.

Снимка: By Adam Huthnance – The Original Jerilderie Letter, State Library of Victoria, Melbourne, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46944312

Снимка: By Australian News and Information Bureau – http://recordsearch.naa.gov.au/SearchNRetrieve/Interface/DetailsReports/ItemDetail.aspx?Barcode=11443582, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19406106

От март 1879 до юни 1880 година бандата изчезнала безследно. В този интервал нарушителите търсели път до Америка. Те имали пари, само че не съумели да намерят капитан, който да ги изведе отвън страната. През април 1880 година държавното управление отдръпва премията и стопира преследването на Кели. Никой нямал право да го задържа или преследва, в случай че няма ново закононарушение.

Въпреки това полицията продължавала да следи родните места на всеки член от бандата на Кели. Джо Бърн схванал, че в дома на съседа му – Арън Шерит, полицията провеждала загадка интервенция и самият Шерит е осведомител. Майка му била под непрекъснато наблюдаване, а униформените въобще не спазвали джентълменския звук към нея.

Самият Шерит дава някаква информация и бил добре заплатен за нея, до момента в който не си навлича гнева на нарушителите. На 26 юни 1880 година най-търсените австралийци идват тежко въоръжени и при престрелка съумяват да заличат цялото семейство на информатора, както и 3-ма от 4-мата служители на реда, които се криели в дома.

Арон Шерит

Снимка: By Bray – Ian Jones, Ned Kelly: A Short Life., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=69611648

Вместо да възпламенят дома на къртицата, Джо Бърн и Дан Кели (друг член на бандата) решили да оставят един от служителите на реда жив. Причината е, че той щял да отиде до Бийчуърт и ще потърси подкрепление от Мелбърн под формата на полицейски трен. Същият ще мине около Бенела и още няколко града, където ще се натоварят задоволително служители на реда, с цел да приключат един път вечно с лошотия ирландец. На път към Уарбри Рейнд, Кели предложил да саботират железопътната линия и откакто екзекутират оживелите след злополуката, можели умерено да се върнат в Бенела, с цел да го оберат.

Проблемът бил, че Нед и Стив Харт не съумели да създадат особени вреди на релсите и решили да потърсят друга точка към Гленроуан. Там намерили един доста изострен завой и откакто завладяли града, без особена опозиция, те декларирали на жителите, че ще изпратят служителите на реда в пъкъла. Вечерта, до момента в който се настанявали в хотела на Анн Джоунс, разтоварили от конете и дебела железна ризница.

Въпросната тежала към 44 кг. Докато доработвали бойното си снаряжение, някои поданици въпреки всичко съумяват да рапортуват на полицията. Историята за броните се сторила прекомерно налудничева и била пренебрегната. В неделя следобяд, влакът към момента не се задавал. Бандата наредила да се сервира алкохол, да стартира да се свири и танцува в хотела. Някои заложници удостоверили, че Нед, както и всички останали членове на бандата, не са показали никаква експанзия. Влакът продължавал да се бави, а повода била обикновена. Раненият служител на реда изчакал няколко часа да съмне и тогава тръгнал за полицията, с което доста забавил събитията. Планът за неутрализиране на полицията бил публикуван от Томас Кърноу. Той бил освободен малко по-рано и изпратен в дома си, с цел да почива.

Снимка: By James Waltham Curtis (1839-1901) – State Library of Victoria, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=37322818

Вместо да се прибере, Томас чакал малко преди града, с цел да предизвести за засадата. Когато влакът надул своята предупредителна свирка, всички в хотела се подготвяли за престрелката и слагали броните. Вместо да посрещнат служителите на реда на гарата, те осъзнали, че огромна част от тях обкръжава хотела. Престрелката траяла цели 20 минути. Около 5 часа сутринта пристигнали още 30 униформени, до момента в който Кели и бойните приятели вдигали тост за живот и здраве.

Докато Нед влиза в униформата си, неговите бойни приятели обезпечават впечатляващ прикриващ огън. Той минава в гръб и предпазен от бронята си отвръща на удара. Вражеският огън не може по никакъв метод да му навреди. Бойното снаряжение на Кели било толкоз солидно, че мнозина помислили, че против тях се движи свръхестествено създание, а не човек. Всеки забит патрон му го карал да се смее гръмогласно, сериозния обстрел от хотела продължавал.

Около 10 минути Нед Кели върви и обстрелва врага си. Куршумите въпреки всичко се усещали като юмруци по тялото му и колкото по-близо се доближавал, толкоз по-сериозно изпитвал болката от тях. Сержант Стийл заляга, с цел да се защищити от обстрела, когато вижда, че краката на Кели не са предпазени. Стреля два пъти с пушка и поваля колоса. След като полицията го обкръжава и отстранява бронята, раните по тялото блесват. Най-търсеният човек в Австралия е прострелян в левия си крайник, лявото бедро, дясната ръка, лявата ръка и слабините. Бронята не е била продупчена. Въпреки залавянето на водача, сражението траяло до 10 часа сутринта, когато мунициите са изчерпани и е вдигнато бялото знаме.

Снимка: By Chensiyuan – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4253818

Един от най-известните нарушители на Австралия е наказан на гибел посредством обесване, планувано за 11 ноември 1880 година Седмицата преди изтезанието жителите на Мелбърн събрали 32 000 подписа в поддръжка на Нед и искане за опрощение. Според някои източници, последните думи на Кели били „ Такъв е животът. “.

Заглавна фотография: By Australian News and Information Bureau, Canberra – National Archives of Austrailia, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11873459