Днес е Лазаровден! Какво трябва да знаем за празника?
Всяка пролет, тъкмо осем дни преди Великден, в българските домове и села оживява един от най-красивите и алегорични празници в православния календар – Лазаровден . Това е ден, в който националната традиция и християнската религия се преплитат по неповторим метод, с цел да празнуват живота, здравето и прехода от момиче към жена. За мнозина този ден носи мемоари за венци от върбови клончета, песни по дворовете и усмихнати девойки, пременени в най-красивите си носии.
Но какви са в действителност традициите, вярванията и смисълът на Лазаровден?
Лазаровден се отбелязва постоянно в събота, осем дни преди Възкресение Христово. Празникът е отдаден на възкресението на Лазар , непосредствен другар на Исус Христос, който Спасителят възкресява четири дни след гибелта му – знамение, предвещаващо самото Възкресение. В християнската традиция, този акт е знак на успеха над гибелта и на безконечния живот.
Най-характерният бит, обвързван с празника, е лазаруването – ритуал с бездънен корен в българския фолклор. Участват единствено млади девойки , нормално сред 12 и 16 години, които се назовават лазарки . Облечени в обичайни носии и с венци на главите, те обикалят къщите, пеят обредни песни и благославят стопаните за здраве, изобилие и шанс.
Момичетата влизат във всеки дом, пеят песни за домакинята, стопанина, момците и даже за децата. В подмяна получават яйца, брашно, пари или плодове – блага, които след това употребяват за подготвяне на празнична софра или за боядисване на великденските яйца.
Важно е да се знае, че в предишното единствено момиче, което е лазарувало, можело да се омъжи – това бил самобитен ритуал на „ обществено приобщаване “ към женския свят.
В Шоплука и Западна България лазарки от време на време носят кошници, украсени със свежи цветя и върбови клончета, с които благославят къщата.
В Родопите лазарските песни се съпровождат от тъпани, а облеклата са по-скромни, само че също толкоз колоритни.
В Северна България лазаруването постоянно приключва с така наречен „ кумичене “ – обред, при който девойките пускат венци по река или бързей. На чиято венеца излезе пръв, тя ще бъде „ кумата “ – определената, която ще се омъжи първа.
Народни вярвания и символика
Лазаровден е зареден с голям брой национални вярвания , някои от които са се запазили и до през днешния ден:
Смята се, че в случай че на Лазаровден времето е хубаво , годината ще бъде плодородна.
Момичетата, които лазаруват, ще се радват на здраве и щастлива сватба.
Вярва се, че който даде подарък на лазарки , ще има шанс и благоденствие в дома си.
Празникът е тясно обвързван със идващия ден – Цветница , когато се отбелязва тържественото влизане на Исус в Йерусалим и се освещават върбови клончета.
Съвременен прочит на Лазаровден
Макар в днешно време обичаят да се практикува по-рядко в градска среда, в доста села и учебни заведения традицията оживява всяка година , с помощта на напъните на локални читалища, фолклорни сформира и учители по национални изкуства. Все повече хора преоткриват хубостта и цената на тези традиции, които освен съхраняват българската еднаквост, само че и възпитават обич към корените.
Лазаровден е празник, който ни припомня, че традицията е живо завещание – излъчено от потомство на потомство, в песни, в цветя, в усмивки. Това е ден, в който младостта и вярата обикалят домовете, благославят с топли думи и носят обръщение за ново начало, за здраве и живот.
И както пеят самите лазарки: „ Да сте живи, да сте здрави, следващата година отново да дойдем! “
