Съдът реши: Ползването на образа на Иван Христанов, като съосновател на Антикорупционния блок е напълно законно
Всяка предизборна акция е тест освен за претендентите, само че и за институциите, които би трябвало да подсигуряват честността на вота. Когато обаче разпоредбите стартират да се ползват изборно, въпросът към този момент не е дали има нарушаване, а кого обслужва институцията . Точно подобен е казусът с опита на Районната изборна комисия (РИК) да забрани на „ Антикорупционния блок “ да употребява лика и името на своя съосновател – Иван Христанов .
Това, че Иван Христанов е съосновател на „ Антикорупционния блок “ е реалност , който нито една комисия не може да промени. Въпреки това, Районната изборна комисия (РИК) наложи възбрана за потреблението на неговия лик в материалите на Блока с мотив – „ Непозволена пропаганда “.
След правосъдна борба, съдът анулира тази неуместна възбрана, потвърждавайки очевидното: правото на една политическа групировка да се разпознава със своите основатели е неприкосновено. – възбраната на РИК е анулирана и оповестена за неоснователна . Но горчивият усет от институционалната бухалка остава, тъй като справедливостта спечелва едвам в самия завършек на акцията.
Още по-съществено е, че съдът отхвърля един от главните причини на РИК – че посредством облика на настоящ министър се употребява „ обществен административен запас “. В решението на съда категорично се споделя, че: „ Ликът на министър не е обществен административен запас “.
Партийните назначената комисията е стигнали до такава степен, че се пробват да „ национализират “ лицето на съоснователя на блока с цел да забранят проявлението му. Държавният запас са служебните коли и бюджетите, с които злоупотребяват други, а не нечие лице на афиш.
Опитът да бъде прекратена връзката сред Иван Христанов и „ Антикорупционния блок “ разкрива, какъв брой елементарно институционални решения могат да се трансфорат в инструмент за политическо въздействие .
С решението си Административният съд в Бургас ясно декларира: самото обрисуване на Иван Христанов като съосновател не съставлява непозволява пропаганда. Съдът акцентира, че биографичният факт не е пропаганда. Още повече – в Изборния кодекс няма възбрана политическите обединения да показват своите съоснователи и водачи.
В този подтекст ограничението на връзката сред Иван Христанов и „ Антикорупционния блок “ мъчно може да бъде възприето като неутрално използване на закона, тъй като когато погледнем към решенията на същата Района изборна комисия се вижда друго отношение по сходни проблеми. Кметът на града намерено взе участие в акцията на ГЕРБ, позирайки непосредствено с техния избирателен номер. Какво реши същият този състав на РИК за него?. Институциите останаха слепи за тази пропаганда на човек на висша държавна/общинска служба, привързан с съответна партия и номер на бюлетина и участващ в партийни събития.
В същото време, отношението към Иван Христанов беше радикално друго. Той няма избирателен номер. Не взе участие в партийни събития и манифестации. Единственото обръщение на „ Антикорупционния блок “ беше чисто фактологично: Иван Христанов е съосновател на групировката . За РИК обаче самото споменаване на името му и проявлението на лика му се оказаха „ непозволена пропаганда “ , задоволителна за налагане на незабавна възбрана.
Този проблем е доста повече от просто юридически спор. Той е диагноза за положението на изборния ни развой. Когато институциите употребяват двойни стандарти, с цел да толерират едни (дори когато пропагандират с номера на бюлетини) и да заглушават други (само тъй като загатват името на своя съосновател). Това е явен знак, че „ Антикорупционният блок “ е припознат като действителна опасност. И че името на Иван Христанов продължава да провокира боязън у тези, които разчитат на мълчанието, с цел да запазят позициите си и схемите си.
Кой се опасява от „ Антикорупционния блок “?
От „ Антикорупционния блок “ разясняват, че „ Административната бухалка може да забави истината, само че не може да я заличи. Съдът призна правото ни, само че моралната присъда би трябвало да дадат гласоподавателите. Опитът да се скрие единството на Иван Христанов с „ Антикорупционния блок “ е най-голямото самопризнание за силата на това обединяване и дейностите, които вършат неговите представители “.
В последна сметка съдът се произнесе изрично, отменяйки възбраната на РИК и доказвайки правотата на „ Антикорупционния блок “. Решението на магистратите удостоверява това, което беше ясно през цялото време – че споменаването на един съосновател не е закононарушение, а законно право на групировката. Истината не е нарушаване на „ положителните нрави “ . Съдът категорично постановява, че изписването на обстоятелството „ Иван Христанов – съосновател на Антикорупционен блок “ е просто биографичен факт . Административният съд в Бургас е безапелационен : Иван Христанов има цялостното право да стои с лицето си до „ Антикорупционния блок “.
Но успеха е с горчив привкус . Решението на съда идва в края на предизборната акция, когато вредите към този момент са нанесени.
Съдът отсъди законът е спазен: няма нарушаване и удостоверява ясно, че посланията на Антикорупционния блок са безусловно легални. „ Антикорупционният блок “ е играл напълно по разпоредбите на закона. Проблемът не е бил в закона, а в страха на контролните органи от самото наличие на Иван Христанов в общественото пространство.
Когато се опиташ да скриеш едно лице, го правиш по-разпознаваемо. Когато се опиташ да прекъснеш една връзка, я затвърждаваш. И когато една идея срещне опозиция, тя стартира да наподобява още по-необходима. Затова през днешния ден връзката сред Иван Христанов и „ Антикорупционния блок “ не просто съществува.
Тя е доказана – и политически , и правосъдно .
И най-много – в съзнанието на хората.
Присъединете се към нашия
Натискът против Венелин Ташев се усилва: Събарят козирката преди правосъдното решение
