Всяка от обществените медии - БНТ, БТА, БНР, както и

Всяка от публичните медии - Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, както и Съветът за електронни медии, показаха своите концепции за бюджета си за тази година пред Комисията по просвета и медии, на която разиска законопроекта за държавния бюджет, импортиран от Министерския съвет на 24 февруари.

" Българска национална телевизия е електронната медия с най-голямо доверие съгласно института Ройтерс. За задачата на публичната задача би трябвало повече финансиране ", сподели генералният шеф на публичната телевизия Емил Кошлуков, представен от „ 24 часа “.

Той описа, че с сътрудниците му са създали голяма видеотека по образеца на " Нетфликс " и НВО, само че поради парите, които би трябвало да заплащат за авторски права, няма по какъв начин да пуснат платформата.

" Трябва да дадем милиони на сдруженията за групови права, с цел да качим да вземем за пример " Баща ми бояджията ", изясни Кошлуков.

Той помоли, в случай че има опция за трансфер на средства, то той да бъде за излъчването на двете международни шампионати по футбол - през 2026-а и през 2030 година

" Играхме на търга за проявлението им и ги спечелихме. Досега сме поделяли разноските и приходите с Нова тв или с Би Ти Ви, само че в този момент те отхвърлят и ние сме в тежко състояние ", сподели шефът на Българска национална телевизия.

Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев изясни, че демонстрира цялостно схващане към усложненията за държавния бюджет. " Затова и вършим стъпки за понижаване на разноски, за оптимизране на непрекъснати разноски и за запълване на доходи от разнообразни източници ", посочи Вълчев.

" Пенсионирахме всички 43 работещи и на тяхно място пристигнаха младежи, по този начин спестихме от класове. Най-ценните хора ги задържаме като ментори. Сега всеки пети е студент, в случай че преди всеки пети беше пенсионер. Намалихме и изключителния труд ", изясни шефът на Българска телеграфна агенция.

От там икономисват разноски за източници със подписани контракти с 50 организации от целия свят, откъдето да получават фотоси и информация. Вълчев изясни, че обичайна среща на българските медии по света тази година ще е в София и от това също ще бъдат спестени разноски.

Но не пропусна да подчертае: Преди вложенията в изкуствения разсъдък би трябвало да създадем инвестиции и в естествения разсъдък. Затова даде концепция заплатите в публичните медии и на работещите в Съвет за електронни медии да се приравнят с тези на учителите.

Неговият сътрудник - шефът на Българското национално радио Милен Митев, моли да се гледа на бюджета на публичните медии като на инвестиция, тъй като въпреки всичко те са стълбовете на демокрацията във всяко общество. " 5% от цялото ни финансиране е от лични доходи. Разходите за личен състав сега са 70% от всички разноски на БНР. Последните години има непрекъснати оптимизации. Възнагражденията в радиото са нарастнали с 35% и отново изостават съгласно статистиката на Национален статистически институт ", изясни Милен Митев.

По думите му 2215 лв. е междинната заплата на чиновниците на БНР в София, а на тези в страната - към 1800 лв..

Съветът за електронни медии е един от най-малките и недофинансирани регулатори в страната, сподели изпълняващия длъжността ръководител на Съвет за електронни медии Симона Велева. В регулатора работят 53 чиновници, под 40 години са единствено 9 чиновници, а те вършат контрол над всички радиа и малките екрани. " В момента на всички радиа им изтичат лицензиите, преиздаването им го вършат живи хора. Ако въпреки всичко се вземат решения за смяна на бюджета, ще сме признателни да вземете поради тези съображения ", сподели още Велева.