Лесните решения в здравеопазването не дават резултат
Всяка естествена история има начало, среда и край – в тази поредност, само че през последните две седмици няколко държавни органа образно демонстрираха по какъв начин това не се отнася за държавната политика. Това стана откакто ръководещите постановиха мораториум върху финансирането на нови медикаменти и нови медицински действия със средства от НЗОК (край), по-късно обясниха, че повода за него са кражбите в бранша (начало), след което оповестиха, че текат следствия по отношение на противозаконния успореден експорт на медикаменти и източването на държавни и общински лечебни заведения (среда). По този метод ръководещите за следващ път поставят каруцата пред коня, като взимат ограничения без да е обяснен казусът и неговата причина, а след това още веднъж ще се чудят за какво ограниченията не работят.
Другият забавен миг е, че до момента в който противозаконният успореден експорт действително води до източване на средства от НЗОК, то схемата " болница в болничното заведение " няма никакво отношение към средствата за опазване на здравето, които идват от здравната каса. Според Закона за лечебните заведения на територията на една болница могат да съжителстват единствено лечебни заведения с друг предмет на активност. Когато това ограничаване не се съблюдава, съществува повтаряне на действия, което основава болница в болничното заведение.
В резултат на тази процедура " безнадеждните пациенти отиват по откритите клинични пътеки към държавната, а към частната се насочват случаите, при които могат да се осъществят доста по-големи доходи ", изяснява основният прокурор. Това обаче не води до повече разноски за здравната система, а единствено до пренасочване на пациенти, което е във щета на държавните и общинските лечебни заведения. Главният прокурор направи същия извод, като сподели, че това " е един от главните канали за източването на държавните и общински предприятия ".
Не излиза наяве тогава за какво прокуратурата и министерствата на опазването на здравето и вътрешните работи приказват за следствия против източването на цялата здравна система, а не за такива, ориентирани към неприятното ръководство на държавни и общински лечебни заведения. Нещо повече – тези лечебни заведения си имат принципали (Министерството на опазването на здравето и съответните общини), които следва да упражняват контрол върху активността на изпълнителните шефове и, при определяне на нарушавания, да вземат ограничения. Намесването на прокуратурата и Министерство на вътрешните работи навежда на мисълта, че изпълнителните шефове на държавните и общинските лечебни заведения не дават отговор пред никого (или го вършат формално), вършат каквото си изискат, утежняват финансовото положение на лечебните заведения и ръководещите са безпомощни да спрат злоупотребите. Истината е, че благоприятни условия има, само че наподобява липсва желанието да се ползват.
Ако държавните органи бяха спазили горната поредност – начало, среда и край, щяха да схванат, че схемата " болница в болница " е допустима само и единствено тъй като заплащането на клиничните пътеки не дава отговор на тяхната стойност. Има обилно финансирани клинични пътеки, от които лечебните заведения генерират облаги, и недофинансирани такива, от които натрупат загуби, и е изцяло обикновено всички лечебни заведения, без значение от собствеността, да избират да одобряват повече пациенти по първите, което е от дълго време прочут проблем на държавната здравноосигурителна система.
Разрешаването му обаче е доста комплицирано, защото ще изведе на напред във времето въпроси по отношение на действителната стойност на клиничните пътеки. Добре, само че ресурсът за опазване на здравето е стеснен, което ще сложи въпроса за големия брой на клиничните пътеки, които се усилват от 120 през 2004 година до 270 през 2017 година Това не би трябвало да е проблем, защото по данни на НЗОК към 75% от миналите пациенти са съсредоточени в 19,5% от клиничните пътеки, само че пък остава въпросът за останалите 25% и тяхното финансиране. Така поражда и въпросът за обсега на здравните услуги, които здравноосигурените лица получават против 8%-ата си вноска и финансирането на останалите действия, които са включени в този пакет в този момент – ще се финансират от спомагателни, доброволни здравни вноски в частен фонд, наложителни здравни вноски в частен фонд, посредством нарастване на здравната вноска в НЗОК, посредством държавния бюджет или нещо друго?
Но защото всичко това ще изисква време, старания и е мъчно, а и ръководещите не откриха време за сходни стъпки през последните три години, се задоволяваме с " лесното решение " - шумни и показни акции, които симулират активност без резултат. Тук още веднъж е сбъркана последователността. Нормално е първо да бъде осъществено следствие, без доста звук, и по-късно да бъдат оповестени резултатите от него, а не противоположното, защото това би дало опция на разследваните да вземат ограничения. Допълнително утежняващо събитие е, че материята е характерна и " в този подтекст Министерство на вътрешните работи прикани всички жители и по-специално лекарите да му сътрудничат [], защото в идното следствие на клиниките става въпрос за здравна терминология, а в полицията нямат способени фрагменти по нея ". Т.е. и " лесното решение " не е толкоз елементарно.
" Дневник " препечатва текста от бюлетина на Института за пазарна икономика
Другият забавен миг е, че до момента в който противозаконният успореден експорт действително води до източване на средства от НЗОК, то схемата " болница в болничното заведение " няма никакво отношение към средствата за опазване на здравето, които идват от здравната каса. Според Закона за лечебните заведения на територията на една болница могат да съжителстват единствено лечебни заведения с друг предмет на активност. Когато това ограничаване не се съблюдава, съществува повтаряне на действия, което основава болница в болничното заведение.
В резултат на тази процедура " безнадеждните пациенти отиват по откритите клинични пътеки към държавната, а към частната се насочват случаите, при които могат да се осъществят доста по-големи доходи ", изяснява основният прокурор. Това обаче не води до повече разноски за здравната система, а единствено до пренасочване на пациенти, което е във щета на държавните и общинските лечебни заведения. Главният прокурор направи същия извод, като сподели, че това " е един от главните канали за източването на държавните и общински предприятия ".
Не излиза наяве тогава за какво прокуратурата и министерствата на опазването на здравето и вътрешните работи приказват за следствия против източването на цялата здравна система, а не за такива, ориентирани към неприятното ръководство на държавни и общински лечебни заведения. Нещо повече – тези лечебни заведения си имат принципали (Министерството на опазването на здравето и съответните общини), които следва да упражняват контрол върху активността на изпълнителните шефове и, при определяне на нарушавания, да вземат ограничения. Намесването на прокуратурата и Министерство на вътрешните работи навежда на мисълта, че изпълнителните шефове на държавните и общинските лечебни заведения не дават отговор пред никого (или го вършат формално), вършат каквото си изискат, утежняват финансовото положение на лечебните заведения и ръководещите са безпомощни да спрат злоупотребите. Истината е, че благоприятни условия има, само че наподобява липсва желанието да се ползват.
Ако държавните органи бяха спазили горната поредност – начало, среда и край, щяха да схванат, че схемата " болница в болница " е допустима само и единствено тъй като заплащането на клиничните пътеки не дава отговор на тяхната стойност. Има обилно финансирани клинични пътеки, от които лечебните заведения генерират облаги, и недофинансирани такива, от които натрупат загуби, и е изцяло обикновено всички лечебни заведения, без значение от собствеността, да избират да одобряват повече пациенти по първите, което е от дълго време прочут проблем на държавната здравноосигурителна система.
Разрешаването му обаче е доста комплицирано, защото ще изведе на напред във времето въпроси по отношение на действителната стойност на клиничните пътеки. Добре, само че ресурсът за опазване на здравето е стеснен, което ще сложи въпроса за големия брой на клиничните пътеки, които се усилват от 120 през 2004 година до 270 през 2017 година Това не би трябвало да е проблем, защото по данни на НЗОК към 75% от миналите пациенти са съсредоточени в 19,5% от клиничните пътеки, само че пък остава въпросът за останалите 25% и тяхното финансиране. Така поражда и въпросът за обсега на здравните услуги, които здравноосигурените лица получават против 8%-ата си вноска и финансирането на останалите действия, които са включени в този пакет в този момент – ще се финансират от спомагателни, доброволни здравни вноски в частен фонд, наложителни здравни вноски в частен фонд, посредством нарастване на здравната вноска в НЗОК, посредством държавния бюджет или нещо друго?
Но защото всичко това ще изисква време, старания и е мъчно, а и ръководещите не откриха време за сходни стъпки през последните три години, се задоволяваме с " лесното решение " - шумни и показни акции, които симулират активност без резултат. Тук още веднъж е сбъркана последователността. Нормално е първо да бъде осъществено следствие, без доста звук, и по-късно да бъдат оповестени резултатите от него, а не противоположното, защото това би дало опция на разследваните да вземат ограничения. Допълнително утежняващо събитие е, че материята е характерна и " в този подтекст Министерство на вътрешните работи прикани всички жители и по-специално лекарите да му сътрудничат [], защото в идното следствие на клиниките става въпрос за здравна терминология, а в полицията нямат способени фрагменти по нея ". Т.е. и " лесното решение " не е толкоз елементарно.
" Дневник " препечатва текста от бюлетина на Института за пазарна икономика
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ