Кеворк Кеворкян: Всяка неделя във фотоси
„ ВСЯКА НЕДЕЛЯ “ ВЪВ ФОТОСИ
Това са дребни истории, събудени от снимки.
ТОДОР И ИВО
Тодор Колев и Иво Папазов/Ибряма импровизират онлайн
върху музикалния сигнал на „ Всяка неделя “/средата на 80-те
години.
Получи се нещо доста занимателно.
През 2003 година „ Дийп Зоун Проджект “ направиха нова,
извънредно въздействаща версия на музикалния сигнал,
която завладя нощните заведения.
…
Понякога и носът на Ибряма влиза в деяние.
***
ГЕОРГИ МАМАЛЕВ
Георги Мамалев в „ Думи на Мамалев “, „ Всяка неделя “,
2002-2005 година.
Зад гърба му: фон с героите на „ Всяка неделя “, художник
Борис Димовски.
Декорът възпроизвежда стенна живопис от „ Клуб „ Всяка неделя “ в
НДК.
***
ВАСИЛ НАЙДЕНОВ
Любовни послания красят входната врата на дома на
Васко Кеца – надали някой различен е бил удостояван с тази чест.
Този фотос е употребен по време на диалог с артиста в
„ Събеседник по избор “ – в компанията на Братя Аргирови
и Росица Кирилова/18 януари 1987 година.
…
Посланията евентуално от дълго време са заличени – само че с любовта на
публиката към момента всичко е наред.
***
ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ
Генерал-полковник Владимир Стойчев е пълководец на Първа
българска войска, която взе участие в разгрома на Хитлеристка
Германия, дълготраен ръководител на Българския
олимпийски комитет и член на Международния олимпийски
комитет, „ Маестро на конния спорт “, участник в олимпиадите
в Париж/1924 година и Амстердам/1928 година. Последното
му присъединяване във „ Всяка неделя “ бе през месец март 1989
година. Интервюто бе взето в дома му - тъй като
генералът съществено беше потърпевш при битов случай.
То продължи близо един час, бях се увлякъл и го прекъснах,
едвам когато Стойчев прошепна: „ Болките са непоносими “.
Участието на генерала провокира гнева на партийните
бонзи, тъй като той си разреши да подлага на критика прекомерната
„ десталинизация “ – и това се случи навръх 5 март, денят на
гибелта на диктатора.
…
Две истории, които научих от ген. Владимир Стойчев.
Свако му бил адютант на император Франц Йосиф. Отива
бъдещият военачалник да учи във военната академия във Виена,
настанява се в дома на свако си и вижда там в една витрина
две бели ръкавици. И двете десни.
Веднъж се осмелява и пита. И свако му споделя, че за цялото
време, до момента в който е бил адютант на императора, оня се е
ръкувал единствено два пъти с него и той пази тези ръкавици.
Другата история я удостоверява и писателят Антон Антонов-
Тонич.
В навечерието на една олимпиада, докладвали на генерала за
нашата делегация – и той показал интерес към тима по
водна топка.
„ Не са напълно готови, нямат шансове за орден “ – рекъл
страхливо един състезателен шеф.
„ Не ви запитвам за медали, а има ли заплаха някой да се удави! “
– сопнал се Стойчев.
***
БОЯН РАДЕВ
Боян Радев като събеседник по избор през 1980 година.
Тогава той изръси нещо, което през днешния ден наподобява тривиално и даже
изцяло безвредно - сподели, че е един „ елементарен каруцар от
Мошино ”.
Това обаче беше същинска сензация. Тогава, когато управляващите в
много случаи изкуствено извисяваха първенците си, Боян
реши да им каже, че всички идват от низината, а някои и
в никакъв случай няма да я изоставен.
Автографът на Боян гласи:
„ В името на огромната цел, човек може да се прави и на
простак “.
***
Фотосите са дело на младия Атанас Кънчев, през днешния ден професор в
НАТФИЗ.
Още тогава обаче обективът му търсеше душата на героите
му.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други
страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и
мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
СПЕЦИАЛНО УТОЧНЕНИЕ!
Нямам нищо общо и с „ Личен блог на Кеворк Кеворкян “ –
без значение, че той е илюстриран с корица на моя книга и се
твърди, че е списван от мои почитатели.
Това за сведение и на тези 106 хиляди души, които са
почитатели на въпросния артикул.
За повече детайлности вижте обявата ми
„ Фалшификат “ от 4 януари 2021 година.
