Всяка майка, която е за първи път в тази роля,

Всяка майка, която е за първи път в тази роля, знае, че е подготвена на всичко, единствено и единствено детето й да е  добре, бабите да са удовлетворени и половинката –  спокойна. Затова е подготвена да слуша и да се преценява с всевъзможни препоръки, поискани или не, в това число и такива, които изцяло непознати лелки раздават на улицата, в парка или в метрото. Един от обичаните ми е за това, по какъв начин бебето ще се разболее, в случай че не му обуем чорапи през август, когато на открито е съвсем 35 градуса.

Забележителна е скоростта, с която всичко това се трансформира, когато пристигна второто хлапе. Това евентуално е по този начин, тъй като към този момент имаме някакъв опит, по-спокойни сме, множеството от нещата, свързани с развъждането и възпитанието към този момент е играно един път. И, може би, тъй като въпреки всичко имаме към момента грижи и с първото дете, не се паникьосваме с мисли за графици, стерилизиране, болести, вируси, бактерии, гладене на дрешки и хранене под час. Второто дете идва, с цел да ни покаже, че към този момент сме пораснали като родители или пък да обори самонадеяната ни религия, че знаем задоволително и сме добре готови.

Истината евентуално е във обстоятелството, че множеството дами стартират да се вслушват в интуицията си и да се доверяват на вътрешния си глас, който тихичко нашепва: „ Следвай сърцето си, слушай себе си и зарежи всички книги, уеб сайтове и старешки препоръки. “

И необичайно, само че някак непринудено осъзнаваме, че всичко това, което сме правили или не сме, или сме разрешавали, или не на първото дете, излиза отвън рамките на предстоящото за второто.

Кои са нещата, които в никакъв случай не си позволихме с първото дете и които са изцяло естествени в всекидневието ни с второто?

1.  Споделяне на едно легло

Следвайки препоръките на по-възрастните ни родственици, както и тези на педиатрите, с първото дете даже не можехме да си представим, че ще спим в едно легло. Ще го разглезим, ще ни се качи на главите, ще плаче и други сходни. Колко безсънни нощи, какъв брой сълзи – бебешки и майчини, какъв брой несподелени нощи с таткото, който нормално си взимаше възглавницата и отиваше да спи на дивана в хола! И за какво?
Можело да е и по-лесно. Второто освен спеше в леглото ни, само че и там се хранеше. Тишина, успокоение, естетика! И задоволително сън за всички! Дори коликите не осъзнахме по кое време минаха и отпътуваха, тъй като по времето, когато те се случваха, баща поставяше бебето на своя стомах и по този начин стомах до стомах, кожа до кожа, спяха блажено и непробудно.

2. Споделено къпане

Няма да е пресилено, в случай че кажем, че взимането на душ, до момента в който бебето се „ дере “ в кошчето, е все едно да гледаш телевизия, до момента в който някой вика за помощ. То и бебешкият плач си е тъкмо това – вик за помощ. Как по този начин мама ще се къпе, до момента в който бебо е чааак в прилежащата стая. Нищо, че вратите са отворени и мама пее под душа, с цел да е умерено то. А, може би то се пробва да я надвика, тъкмо поради певческите й качества!?
Е, не е мъчно споделим и банята с бебето, също както и спалнята. Наличието на вана доста би улеснило тази задача. Е, не е като същинско СПА, само че въпреки всичко е нещо по-добро от душ на „ сакат крайник “.

3. Готови пюрета

За първото дете домашно приготвената храна беше наложителна! Готово пюре от бурканче? – сходни мисли си бяха безусловно за анатемосване. Докато скъпият правоприемник сладко поспиваше сред закуската и обяда, мама усърдно изваряваше тенджери, купички, бурканчета, шишета. Пазаруваха се най-отбрани артикули за неговите домашно приготвени гозби и даже баба и дядо спретнаха дребна градинка на вилата, че да отглеждат в нея био зеленчуци. Второто нямаше тези привилегии. Времето по този начин не доближаваше за нищо, че най-редовно зареждахме кашончета с подготвени пюрета, които първоначално притопляхме на водна баня, а по-късно минахме на съкратена процедура без притоплянето. Резултатът е следният: първото хлапе е придирчиво и капризно към храната и е като щиглец, второто си хапва от всичко, по колкото желае и когато желае. Едното не преставам да го мисля, другото се оправя към този момент и единствено! Сещате се кое?

4. Борбата с микробите

Когато се роди първото дете, киснех изтривалката пред входната врата в дезинфектант, всички се събуваха тъкмо до нея, а вътре всички се разхождаха с калцуни. Миех, стерилизирах и дезинфекцирах всичко по хиляди пъти на ден, а той завалията все намираше да пипне някоя болест, хрема или сочна, звучна кашличка. Когато пристигна второто хлапе, си взехме и куче. В началото миехме лапите му, тъй като най-вече обичаше да се качва на леглото и да спи до бебето. После, като поотраснаха, започнахме да пропущаме, а по-късно и напълно да забравяме. За облизването няма даже да загатвам, че едната баба и до момента получава нервозен припадък, като види кучето да „ целува “ някое от скъпите й внучета. И, не, не си мислете, че второто ни дете не боледува. Боледува, естествено, само че му минава за 2-3 дни. По-голямото си „ влачи “ настинките най-малко по две седмици.

5. Облеклото няма значение

Първото ни дете е момче и от първия ден след раждането никой не се съмняваше в това. Обличахме го в сини дрешки, возехме го в синя количка и всичко, каквото се сетите, с цел да потвърдим изрично половата му еднаквост. Второто естествено, наследи всичко от батко си и въпреки да беше момиче, постоянно всякакви непознати й говореха в мъжки жанр. Първоначално се пробвах да ги коригирам, само че след време се отхвърлих. Какво значение имаше дали вуйна Пенка от третия етаж е наясно, или не с пола на второто ми бебе. Важно беше, детето ми да е комфортно облечено, без значение какъв цвят е дрешката му. Когато порасна никой не се усъмни във обстоятелството, че е 100% гиздава мома.

6. Пропускане на наложителните дневни ритуали

Първото хлапе знаеше, мине ли обядът, следваше малко игра, а по-късно – следобеден сън. Вечер – баня, приказка, възглавница и така нататък, и така нататък Второто си израсна с убеждението, че в случай че му се спи, няма значение нито часа, нито мястото. Заспиваше права, повърхностно подпряна в някой ъгъл на кошарката, а един път заспа даже в … супата. Просто както си кусаше, по този начин премрежи взор и безусловно „ припадна “, а сладкото й лице цопна в бебешката й купичка. За следобеден сън мъчно идваше ред, тъй като все имаше други, по-интересни работи за правене. Затова пък с вечерното приспиване нямахме никакви драми.

Е, и двамата пораснаха, правилно, по друг метод, само че в случай че през днешния ден би трябвало да избера кое майчинство беше по-безметежно, даже няма да се замисля какво да отговоря. Не единствено, тъй като по този начин ни беше по-лесно, а тъй като е по-щадящо и за нас, възрастните, и за децата също. А, бабите, е тях постоянно можем да изслушаме, да покимаме с схващане, а по-късно да им разкажем за нашия метод!

Първите седем