Всяка майка и всеки баща са минавали през това –

Всяка майка и всеки татко са минавали през това – детето отхвърля всичко ново, яде единствено „ познатото “ и трансформира храненето в ежедневна борба. Но злоядостта не е дебелоглав, нито неприятно образование, а изцяло натурален стадий от детското развиване.

Вроденият боязън от новото
Малките имат биологичен предпазен механизъм – боязън от непознати храни. Между 2 и 6 години мозъкът им безусловно сигнализира: „ Внимавай! “. Дори позната храна, поднесена по нов метод, може да бъде отхвърлена. Това не значи, че детето не я харесва – просто още не ѝ има вяра.

Текстурата е решаваща
Пюре, хрупкаво, влажно, смесено – за нас това е дреболия, само че за детето може да е същински потрес. Свръхчувствителността към аромат, цвят и консистенция постоянно е повода чинията да остане недокосната.

„ Аз вземам решение! “ – битката за надзор
Около третата година децата откриват независимостта си. А храната се оказва най-лесният метод да покажат темперамент. Отказът от време на време няма нищо общо с усета, а с желанието сами да вземат решение.

Апетитът – ту има, ту няма
Днес обожава, на следващия ден ненавижда – изцяло обикновено! Периодите на напредък трансформират апетита и потребностите на организма, което прави детското меню същинска въртележка.

Стресът убива апетита
Напрежение на масата, гледище „ изяж всичко “ и непрекъснати ангажименти трансформират храненето в призрачен сън. Децата помнят страстите, а не усетите. Ако храната е обвързвана със стрес – отводът е обезпечен.