Всяка жена се влюбва в мъж, когото не може да

Любовта и омразата са жестоки, само харесването е мило - ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ

„ Всяка жена се влюбва в мъж, който не може да задържи “ е късото пояснение на австралийската писателка Колийн Маккълоу за триумфа на романа ѝ „ Птиците умират сами “, публикуван през 1977 година

Шест години по-късно е изработен ефирен сериал, като основните функции са поверени на незабравимите Ричард Чембърлейн и Рейчъл Уорд .

Класическата любовна история споделя за неразрешената обич сред свещеника Ралф де Брикасар и младата Меги Клиъри .

Меги израства под духовното попечителство на отеца, като това е единствено началото на изпепеляващата им пристрастеност, траяла 40 години и оплела в поредност от трагични събития три генерации.

Припомнете си част от незабравимото странствуване в сърцата и разсъдъка на двама души, разкъсвани сред дълга и възприятията си.

Има една легенда за птичката, която пее единствено един път в живота си, само че по-сладко от всяко друго земно творение. Още щом напусне гнездото си, тя дири бодлив шубрак и няма покой, до момента в който не го откри. Тогава запява измежду безпощадните му клончета, притискайки гръд към най-дългия им и изострен шип, с цел да почине, извисена над своята мъка, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна ария, заплатена с живота. Но целият свят притихва, заслушан, и даже Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива единствено с цената на огромна болка… или най-малко по този начин е съгласно легендата.

Птичката с тръна в гърдите следва немилостив закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да почине пеейки. Когато острият бодил я пронизва,тя не подозира, че я чака смърт; единствено пее и пее, до момента в който не и останат сили да издаде нито тон повече. Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите знаем. Разбираме. И отново го вършим. Все отново го правим…

Има дами, които допират всяка твоя клетка… Жени, които обезличават всички други… Жени, които прекатурват целия ти свят и те карат да покажеш най-хубавото от себе си… Жени, които в случай че излязат от живота ти – те оставят унищожен и полумъртъв. А в случай че успееш да ги запазиш – трансформират живота ти в рай…

Казваш, че ме обичаш, само че нямаш визия какво е любов; единствено редиш думи, които си научил наизуст, тъй като ти се коства, че звучат добре!

Само се пробвай да обикнеш човек, да го почувстваш, да схванеш, че без него не можеш да живееш и той ще те убие.

Постепенно споменът за нея поизбледня, както става с всички мемоари, даже и с тези, свързани с доста обич, като че ли в самите нас протича някакъв неволен лековит развой, който оздравява раните, макар обезверената ни решителност в никакъв случай да не забравим.

Не че беше светица или освен това от другите. Тя просто в никакъв случай не се оплакваше и бе талантлива – или прокълната – със способността да приема нещата. Каквото и да станеше, какво то и да я сполетяваше, тя го посрещаше, приемаше и трупаше на склад като гориво за мотора на своя живот.