Всяка жена мечтае да бъде красива, желана и разбира се,

Всяка жена мечтае да бъде красива, мечтана и несъмнено, желае да види доказателства за своята прелест в огледалото. Трудно е да се допусна, че някъде има жена, която мечтае да стане известна с грозотата си и да печели пари, като урод в шоу. Но животът не постоянно е обективен и от време на време не остава нищо друго, с изключение на да се смириш и да се опиташ да извлечеш максимума от обстановката, както е направила Мери Ан Беван, най-грозната жена в света.

Мери Ан Уебстър е родена през 1874 година, в един от бедните региони на Лондон. Семейството й било огромно – дружно с нея в къщата са израснали още седем деца. За да помогне на родителите си да изхрани толкоз доста гърла, Мери доста преди да навърши пълноправие, почнала да работи като здравна сестра в лондонска болница.

С времето тя се трансформирала в доста красиво момиче, което имало елементарни фантазии за бъдещето – желала да срещне обичан човек, да се ожени, да роди деца и да стане пазителка на фамилното огнище. Всичко това било обещано на Мери от ориста, само че не незабавно. Едва през 1903 година, на 29-годишна възраст, момичето срещнало цветаря-декоратор Томас Беван, за който се омъжила, и приела неговата фамилия.

Двойката имала четири деца – двама сина и две дъщери. Семейството живеело, въпреки и не богато, само че уютно и Мери се чувствала съвсем щастлива. Тъмна сянка над живота хвърлило здравословното й положение. Почти незабавно след брака тя почнала да страда от пристъпи на мигрена. След известно време тези признаци били съпроводени от болки в мускулите и ставите.

Мери трябвало да бъде деликатно прегледана, само че фамилията на Беван нямало пари за добър доктор и още по-малко, като многодетна майка нямала свободно време да се погрижи за здравето си. То се влошавало от ден дневно и заболяването почнала да се отразява на външния тип на хубавата Мери.

Чертите на лицето й се уедрили, долната й челюст станала солидна, носът и ушите нарастнали. Черепът се деформирал и почнали да настъпват промени в цялото тяло. Значително нарастване на крайниците и уголемение на раменете.

Много скоро Мери изцяло спряла да наподобява като жена и повече приличала на огромен противен мъж, облечен в дамска рокля. За шанс със брачна половинка си – макар ужасните метаморфози, той даже не помислил да изостави майката на децата си. Томас обичал Мери, грижел се за нея и я подкрепял по всевъзможен метод.

За страдание мъжът умрял през 1914 година, а брачната половинка му, страдаща от тежко заболяване, останала сама с четири деца и без средства за прехранване. След гибелта на брачна половинка си Мери Ан Беван най-сетне схванала диагнозата си. Болестта й се назовава акромегалия и се предизвиква от нарушаване в ендокринната система, обвързвано с несъразмерната секреция на хормона на растежа.

Това заболяване не се лекува даже през днешния ден, само че достиженията на актуалната медицина могат да спрат растежа на костите и да реализират устойчива ремисия. Разбира се, при започване на предишния век, метода не е бил прочут, тъй че Мери можела единствено да се помири със своята нежелана орис.

Болестта прогресирала и скоро всички зяпали нещастната жена и децата я сочели с пръст. Измисляли и разнообразни прякори подсвирвали след нея, тъй че всяко излизане от вкъщи се превръщало в същинско изтезание за нея.

За да изхрани децата си, Беван се заемала с най-различни работи, само че парите все не достигали. Един ден Мери схванала, че в Лондон се организира конкурс за най-грозната жена. Колкото и да е унизително, тя отишла, тъй като премията била впечатляваща сума. Мери се явила на състезанието и го спечелила.

Унизителната победа захранила фамилния бюджет. В допълнение към премията Мери получила спомагателни доходи от участия в разнообразни шоу стратегии. Популярността на дамата страшилище се подхранвала от публицистите, които неуморно пишели в пресата за грозната Мери, като по този метод я рекламирали.

До 1920 година Мери Ан Беван се трансформирала в звезда с изключение на в страната си, славата й прелетяла и над океана. Получила покана от Сам Гампец, притежател на развлекателния парк „ Кони Айлънд “ на Dreamland и я приела, като се преместила с децата си в Америка. Гампец бил съобразителен предприемач, който събрал хора с увреждания по целия свят. Изродният му театър бил доста известен и постоянно пълнел залите.

Ролята на Мери в шоуто не била сложна, просто трябвало да излезе на сцената като жив експонат и да даде опция на публиката да се замисли, под коментара и шегите на шоумена. За да подчертае грозотата и мъжествеността на Мери, тя била обличана в неуместни и комични тоалети.

Други участниците в шоуто с физически аномалии били жена с брада, джуджета, сиамски близнаци и колоси. Трудно е да си представим по какъв начин се е чувствала в този цирк на изроди, като до скоро била красива жена, обичана от брачна половинка си. Но тази ужасна работа изправила Беван на крайници и осигурила добър живот на децата й.

Запазена е фамилна фотография на най-грозната жена, на която тя е снимана децата си. Всички деца наподобяват спретнати и нахранени. Самата Мери на фотографията също се пробвала да наподобява допустимо най-добре.

Снимката демонстрира, че Мери Ан Беван е била добра, грижовна майка, която макар злочестата си орис е дала на децата си най-хубавото. През остатъка от живота си работила в американския цирк и единствено един път посетила Европа, когато Шоуто Gampetz се показало в Париж, на Световния панаир.

Мери Беван умира от затруднения, породени от акромегалия през 1933 година, на 59-годишна възраст. За човек с нейната диагноза достигнала впечатляваща възраст.

Днес историята на Мери Ан Беван провокира освен страдание. Мнозина се възхищават на саможертвата на човек, който макар здравословните проблеми, унижението и отчаянието прави всичко, с цел да обезпечи по-добър живот на децата си.