Сурва-2018 разби рекорда по участници и публика
Всяка година в последните почивни дни на януари Перник е хазаин на пъстро, шумно, впечатляващо и вълнуващо представление. И този път градът отбрани престижа си на европейска столица на маскарадните игри. 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „ Сурва-2018 " разруши всички достигнати върхове по брой на участници и на аудитория.
Тазгодишното издание на пернишкия маскарад ще се запомни и с огромния брой посетители на града, които желаят да дефилират с маскираните. Оказа се, че Сурва увлича и заразява. Организаторите споделиха, че месеци преди феста при тях са постъпвали запитвания по какъв начин посетители на града могат да станат част от дефилетата. Семейство българи, които живеят в Дания, поискали да им оказват помощ да се включат в някоя от групите, тъй като си нямали село, само че желали да са част от маскарада освен като аудитория, само че и като участници.
Всъщност, доста хора, които живеят в чужбина и носят в гена си тръпката на сурвакарската традиция,
по този начин са възнамерявали отпуските си, че за фестивала да са в Перник
Някои от тях са единствено фенове, само че други са под маските, дружно със сурвакарските дружини на родните си села. Даже чужденци дефилират като сурвакари, кукукери, джамалари и бабугери. Това не е оригиналност, тъй като за обичайна Сурва по селата хората в действителност идват от най-далечни краища на страната и от чужбина. Идват дори посетители, които нямат близки и родственици в Пернишкия край. Сурвакари от брезнишкото село Ноевци описват, че всяка година при тях за локалната Сурова, както се споделя по-често на обичая, идва семейство от Никопол, тъй като при тях тъкмо такава маскарадна традиция нямало.
Тази наклонност към този момент е все по-силна и за самия фестивал. Много от гостите на Перник във фестивалните дни идват поради зрелището и веселбата и един път усетили тръпката и трепета на пернишката Сурва, те идват още веднъж и желаят да са освен фенове, само че и директни участници в маскарада. Искат да се маскират, само че и да дефилират.
Преди години с " гастролиращи актьори " в групата се показаха участниците във феста от дупнишкото село Джерман, като
доведоха маскиран също като тях африканец
а на идната година той приобщи и други свои сънародници от Нигерия в групата.
Тази година атрактивната, доста стилна и добила огромна известност у нас и в чужбина група сурвакари от брезнишкото село Долна Секирна одобри в редиците си едно младо момче от Албания. Той се споделя Кели и около маскарадите има близко другарство със сурвакарите и по особено с Христо - млад проектант и интериорен дизайнер и с неговия татко Йордан, умел занаятчия на маски. И по този начин със особено направена за него маска и костюм Кели стана част от долносекирската сурвакарска тайфа на тазгодишното издание на Сурва. В началото малко мъчно улучваше стъпките на сакралния сурвакарски танц, само че скоро влезе в ритъма, отмерван с мощните тъпани, с оглушителни звънци на маскираните, само че и със сърцето. Кели е от албанския град Корча, където се прави пролетен карнавал и приятелите му от брезнишкото село към този момент са били там, а тази година от Корча в Перник за маскарада са пристигнали две разнообразни групи. Но Кели не е със сънародниците си под маска, а с българските си другари и то по българската традиция.
Силно завладяващата пернишка Сурва приобщи към дефилето на възрастните и една ученическа група. Сурвакарите от пернишкото 6-то учебно заведение дефилират не на младежката Сурвакариада, а в конкурсното фестивално дефиле на огромните. Групата беше основана вследствие на един план по програмата " Успех ". Под управлението на етнолога и историк Симеон Мильов учениците си направиха " ликове-лекове ", с каквито през 19-ти век маскирани са гонили чумата в брезнишкия край и в този момент наложително са част от феста. Тази година необяснимо за какво измежду групите е и самодейна група при детския теоретичен център " Музейко " в София. Но общото усещане е, че
деца завладяват интернационалния пернишки маскарад
Според уредниците в групите на маскираните участници във феста има близо 1 000 деца. В петъчния ден, когато бяха подгряващите изяви на пернишките възпитаници в обичайното младежко дефиле " Сурвакариада ", множеството от тях - над 500, минаха със сурвакарски маски и костюми като представители на своите учебни заведения, само че с костюми, присъщи за селата им. В спортните дефилета групите от пернишките села се показват с компактни детски дружини. Тази година в някои от тях маскираните деца са повече от възрастните. Кошарево, Ноевци, Богданов дол, Долна Секирна и доста други са си възпитали почтена промяна.
Сред първите групи, разкрили фестивалните дефилета, бяха кукерите от бургаския квартал " Долно езерово ". С възрастните в Перник с красивите си костюми за шести път бяха пристигнали 13-годишните Димитър и Янчо, които към този момент са " ветерани " в участията си на пернишката " Сурва ". С тях, нагласени в национални костюми бяха и 4-годишната Мариана и 6-годишния Христо, пътували през нощта повече от 6 часа, с цел да се показват на маскарада.
Регламентът на фестивала не разрешава деца под 3-годишна възраст да са част от маскарадните групи и в случай че това предписание е нарушено, групата, в която са те, получава наказателни точки. Сигурно по тази причина доста бяха маскираните мъници измежду публиката. В любим на перничани се трансформира дребният Калоян. Неговите родители имат плантация в Пернишко и още 9-месечен го бяха нагласили за Сурва в национална носия. Година по-късно той към този момент стъпва по- решително и още веднъж има забележително хубав народен костюм, а мъниците като него измежду публиката са доста.
Със селото, откъдето са корените на баща му, дефилира и Гого, който е към този момент на 4. През лятото с мама и тате Гого прекарвал повече време в брезнишкото село Сопица. Там от свои родственици момченцето прихванало болестта и беше с маска през нощта на 13 против 14 януари, а в този момент и на феставала, заловен за ръка с батко си Кристиян, който е облечен като челник и
направлява Гого по какъв начин да играе ролята си на мечкар
със звънчета на кръста.
Децата повтарят маските на възрастните. Те са и попове, и мъжки булки, звънчари, мечкари и всичко, което е сътворила националната фикция през годините, изключително откогато се преутвържадава традицията. Фестивалът се провежда от община Перник от 1966 година От 1985 година има статут на интернационален. През 1995 година Перник е признат за член на Федерацията на европейските карнавални градове, а през 2009 година е разгласен за европейска столица на сурвакарските игри. Местната власт е главен уредник на феста и постоянно има богата съпътстваща стратегия.
Гостите на фестивала могат да се насладят на кулинарни демонстрации и дегустации на обичайни зимни ястия. Популярният Иван Звездев почерпи със сурвакарска каварма, както той я схваща. Хората в самите дефилета също си се черпеха между тях и обменяха секрети на приготвянето на домашна ракия и вино. Във вечерните концерти " Приятели без граници " и " Хайде на хорото " се изявяваха български и задгранични реализатори.
През трите фестивални дни Сурвакарско село, завършено на централния площад " Кракра ", приемаше гости. Гостилници, винарни, шатри примамваха с обилие от зимни гозби и разнообразни питиета. Такова обилие от сергии на занаятчии като че ли друга година не е имало. От сурвакарски маски на магнити и бродерия през амулети, звънчета и най-различни битови предмети и сувенири до национални костюми и същински ножове от дамаска стомана имаше по щандовете. За децата имаше креативен ателиета, за възрастните за десети път беше отворена работилницата за маски „ Мечкарница " с най-хубавите майстори. В галериите имаше тематични изложения. „ Фестивалът демонстрира вековни обичаи, събира генерации и всеки, почувствал неповторимото преживяване на празника, се връща още веднъж ", разяснява кметът на Перник Вяра Церовска, която е и ръководител на организационния комитет на феста.
Местните измислиха
Пернишка спогодба
Пернишкият маскарад постоянно е и злободневен. Колкото и дълго авансово да са се готвили маскираните за спортните дефилета, в майтапите постоянно се намира метод да се отбележат в закачлив звук и последните политически събития. По време на научната конференция, която всяка година се провежда от Регионалния исторически музей паралелно с фестивала, проф Георг Краев разяснява в духа на тематиката " Маски и политики ", че съгласно него станалата изключително известна Истанбулска спогодба в действителност е Цариградска. Така противоречивият документ доби известност по името на най дългата софийска улица - Цариградско шосе. Войводата, който всяка година поема ключа на града от Кмета, с цел да се подчиняват на неговите правила всички кукерски и сурвакарски дружини, в своя тазгодишен проглас, който е нещо като 10-те Божи заповеди, поръча никой да не протяга ръка на булката, нито на младоженеца, нито на някой от маскираните да не му хрумне да се показва за джендър. Това предизвестие е от особена значимост, защото в дните на фестивала се появиха и най-новите вицове за перничани, свързани с тази тематика. Първо беше конкретизирано, че пернишката крипто валута се споделя пребиткойн, по-късно стана ясно, че някой от третия пол дори и добре да живее, все в миналото може да попадне на перничанин на пет ракии. Оказа се обаче, че и перничани сковаха небрежно своя спогодба, която прецизира, че в случай че някой срещне някого от втория пол и не го набие, то значи, че той е от третия пол. Все отново измежду маскираните имаше дръзнали да се покажат като представители на тази толкоз обсъждана човешка порода, за която не е напълно несъмнено, че съществува.
Издадоха летопис
на фестивала
Книга от над 500 страници и красива твърда корица съдържа летописа на феста Сурва. Автор е хореографът Милчо Георгиев, който доста години е работил в отдела за просвета на община Перник r е отговарял за организацията на фестивала. Книгата съдържа всички вероятни детайлности за 26 издания на фестивала, извършени до този миг.
Тазгодишното издание на пернишкия маскарад ще се запомни и с огромния брой посетители на града, които желаят да дефилират с маскираните. Оказа се, че Сурва увлича и заразява. Организаторите споделиха, че месеци преди феста при тях са постъпвали запитвания по какъв начин посетители на града могат да станат част от дефилетата. Семейство българи, които живеят в Дания, поискали да им оказват помощ да се включат в някоя от групите, тъй като си нямали село, само че желали да са част от маскарада освен като аудитория, само че и като участници.
Всъщност, доста хора, които живеят в чужбина и носят в гена си тръпката на сурвакарската традиция,
по този начин са възнамерявали отпуските си, че за фестивала да са в Перник
Някои от тях са единствено фенове, само че други са под маските, дружно със сурвакарските дружини на родните си села. Даже чужденци дефилират като сурвакари, кукукери, джамалари и бабугери. Това не е оригиналност, тъй като за обичайна Сурва по селата хората в действителност идват от най-далечни краища на страната и от чужбина. Идват дори посетители, които нямат близки и родственици в Пернишкия край. Сурвакари от брезнишкото село Ноевци описват, че всяка година при тях за локалната Сурова, както се споделя по-често на обичая, идва семейство от Никопол, тъй като при тях тъкмо такава маскарадна традиция нямало.
Тази наклонност към този момент е все по-силна и за самия фестивал. Много от гостите на Перник във фестивалните дни идват поради зрелището и веселбата и един път усетили тръпката и трепета на пернишката Сурва, те идват още веднъж и желаят да са освен фенове, само че и директни участници в маскарада. Искат да се маскират, само че и да дефилират.
Преди години с " гастролиращи актьори " в групата се показаха участниците във феста от дупнишкото село Джерман, като
доведоха маскиран също като тях африканец
а на идната година той приобщи и други свои сънародници от Нигерия в групата.
Тази година атрактивната, доста стилна и добила огромна известност у нас и в чужбина група сурвакари от брезнишкото село Долна Секирна одобри в редиците си едно младо момче от Албания. Той се споделя Кели и около маскарадите има близко другарство със сурвакарите и по особено с Христо - млад проектант и интериорен дизайнер и с неговия татко Йордан, умел занаятчия на маски. И по този начин със особено направена за него маска и костюм Кели стана част от долносекирската сурвакарска тайфа на тазгодишното издание на Сурва. В началото малко мъчно улучваше стъпките на сакралния сурвакарски танц, само че скоро влезе в ритъма, отмерван с мощните тъпани, с оглушителни звънци на маскираните, само че и със сърцето. Кели е от албанския град Корча, където се прави пролетен карнавал и приятелите му от брезнишкото село към този момент са били там, а тази година от Корча в Перник за маскарада са пристигнали две разнообразни групи. Но Кели не е със сънародниците си под маска, а с българските си другари и то по българската традиция.
Силно завладяващата пернишка Сурва приобщи към дефилето на възрастните и една ученическа група. Сурвакарите от пернишкото 6-то учебно заведение дефилират не на младежката Сурвакариада, а в конкурсното фестивално дефиле на огромните. Групата беше основана вследствие на един план по програмата " Успех ". Под управлението на етнолога и историк Симеон Мильов учениците си направиха " ликове-лекове ", с каквито през 19-ти век маскирани са гонили чумата в брезнишкия край и в този момент наложително са част от феста. Тази година необяснимо за какво измежду групите е и самодейна група при детския теоретичен център " Музейко " в София. Но общото усещане е, че
деца завладяват интернационалния пернишки маскарад
Според уредниците в групите на маскираните участници във феста има близо 1 000 деца. В петъчния ден, когато бяха подгряващите изяви на пернишките възпитаници в обичайното младежко дефиле " Сурвакариада ", множеството от тях - над 500, минаха със сурвакарски маски и костюми като представители на своите учебни заведения, само че с костюми, присъщи за селата им. В спортните дефилета групите от пернишките села се показват с компактни детски дружини. Тази година в някои от тях маскираните деца са повече от възрастните. Кошарево, Ноевци, Богданов дол, Долна Секирна и доста други са си възпитали почтена промяна.
Сред първите групи, разкрили фестивалните дефилета, бяха кукерите от бургаския квартал " Долно езерово ". С възрастните в Перник с красивите си костюми за шести път бяха пристигнали 13-годишните Димитър и Янчо, които към този момент са " ветерани " в участията си на пернишката " Сурва ". С тях, нагласени в национални костюми бяха и 4-годишната Мариана и 6-годишния Христо, пътували през нощта повече от 6 часа, с цел да се показват на маскарада.
Регламентът на фестивала не разрешава деца под 3-годишна възраст да са част от маскарадните групи и в случай че това предписание е нарушено, групата, в която са те, получава наказателни точки. Сигурно по тази причина доста бяха маскираните мъници измежду публиката. В любим на перничани се трансформира дребният Калоян. Неговите родители имат плантация в Пернишко и още 9-месечен го бяха нагласили за Сурва в национална носия. Година по-късно той към този момент стъпва по- решително и още веднъж има забележително хубав народен костюм, а мъниците като него измежду публиката са доста.
Със селото, откъдето са корените на баща му, дефилира и Гого, който е към този момент на 4. През лятото с мама и тате Гого прекарвал повече време в брезнишкото село Сопица. Там от свои родственици момченцето прихванало болестта и беше с маска през нощта на 13 против 14 януари, а в този момент и на феставала, заловен за ръка с батко си Кристиян, който е облечен като челник и
направлява Гого по какъв начин да играе ролята си на мечкар
със звънчета на кръста.
Децата повтарят маските на възрастните. Те са и попове, и мъжки булки, звънчари, мечкари и всичко, което е сътворила националната фикция през годините, изключително откогато се преутвържадава традицията. Фестивалът се провежда от община Перник от 1966 година От 1985 година има статут на интернационален. През 1995 година Перник е признат за член на Федерацията на европейските карнавални градове, а през 2009 година е разгласен за европейска столица на сурвакарските игри. Местната власт е главен уредник на феста и постоянно има богата съпътстваща стратегия.
Гостите на фестивала могат да се насладят на кулинарни демонстрации и дегустации на обичайни зимни ястия. Популярният Иван Звездев почерпи със сурвакарска каварма, както той я схваща. Хората в самите дефилета също си се черпеха между тях и обменяха секрети на приготвянето на домашна ракия и вино. Във вечерните концерти " Приятели без граници " и " Хайде на хорото " се изявяваха български и задгранични реализатори.
През трите фестивални дни Сурвакарско село, завършено на централния площад " Кракра ", приемаше гости. Гостилници, винарни, шатри примамваха с обилие от зимни гозби и разнообразни питиета. Такова обилие от сергии на занаятчии като че ли друга година не е имало. От сурвакарски маски на магнити и бродерия през амулети, звънчета и най-различни битови предмети и сувенири до национални костюми и същински ножове от дамаска стомана имаше по щандовете. За децата имаше креативен ателиета, за възрастните за десети път беше отворена работилницата за маски „ Мечкарница " с най-хубавите майстори. В галериите имаше тематични изложения. „ Фестивалът демонстрира вековни обичаи, събира генерации и всеки, почувствал неповторимото преживяване на празника, се връща още веднъж ", разяснява кметът на Перник Вяра Церовска, която е и ръководител на организационния комитет на феста.
Местните измислиха
Пернишка спогодба
Пернишкият маскарад постоянно е и злободневен. Колкото и дълго авансово да са се готвили маскираните за спортните дефилета, в майтапите постоянно се намира метод да се отбележат в закачлив звук и последните политически събития. По време на научната конференция, която всяка година се провежда от Регионалния исторически музей паралелно с фестивала, проф Георг Краев разяснява в духа на тематиката " Маски и политики ", че съгласно него станалата изключително известна Истанбулска спогодба в действителност е Цариградска. Така противоречивият документ доби известност по името на най дългата софийска улица - Цариградско шосе. Войводата, който всяка година поема ключа на града от Кмета, с цел да се подчиняват на неговите правила всички кукерски и сурвакарски дружини, в своя тазгодишен проглас, който е нещо като 10-те Божи заповеди, поръча никой да не протяга ръка на булката, нито на младоженеца, нито на някой от маскираните да не му хрумне да се показва за джендър. Това предизвестие е от особена значимост, защото в дните на фестивала се появиха и най-новите вицове за перничани, свързани с тази тематика. Първо беше конкретизирано, че пернишката крипто валута се споделя пребиткойн, по-късно стана ясно, че някой от третия пол дори и добре да живее, все в миналото може да попадне на перничанин на пет ракии. Оказа се обаче, че и перничани сковаха небрежно своя спогодба, която прецизира, че в случай че някой срещне някого от втория пол и не го набие, то значи, че той е от третия пол. Все отново измежду маскираните имаше дръзнали да се покажат като представители на тази толкоз обсъждана човешка порода, за която не е напълно несъмнено, че съществува.
Издадоха летопис
на фестивала
Книга от над 500 страници и красива твърда корица съдържа летописа на феста Сурва. Автор е хореографът Милчо Георгиев, който доста години е работил в отдела за просвета на община Перник r е отговарял за организацията на фестивала. Книгата съдържа всички вероятни детайлности за 26 издания на фестивала, извършени до този миг.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ